за любовта

оКтава без смеха да нАмалява

1

Споделих с приятели и близки за Мирзакарим,
гледаха ме, сякаш виках от лампа Аладин…
Без да осъзнавам, пътя си назад отрязах
с мъничка лъжа – Платил съм! – казах.

Усмихвах се насила или с кеф
и всяка сутрин тичах с бурканче до кенеф.
Пиех топличка водичка
и политах като птичка…

Ден след ден от ‘образ молодости’ окрилен,
от ‘вдох’ и ‘выдох’  вдъхновен
повтарях аз един рефрен:

Осаночка, улыбочка 🙂

Автор: migrator

Можете да харесате още
1 коментар
  1. Мая

    Браво, солнышко! Гордимся тобой

    😀

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!