оКтава без смеха да нАмалява

Споделих с приятели и близки за Мирзакарим,
гледаха ме, сякаш виках от лампа Аладин…
Без да осъзнавам, пътя си назад отрязах
с мъничка лъжа – Платил съм! – казах.

Усмихвах се насила или с кеф
и всяка сутрин тичах с бурканче до кенеф.
Пиех топличка водичка
и политах като птичка…

Ден след ден от ‘образ молодости’ окрилен,
от ‘вдох’ и ‘выдох’  вдъхновен
повтарях аз един рефрен:

Осаночка, улыбочка 🙂

Автор: migrator