за любовта

Карма

0

Идеята, че сме независими, е несъстоятелна. Ние не правим сами материята на телата си, а сме зависими от посредничеството на родителите си, които са ни създали. Не можем да съществуваме без въздух, вода и храна. Като бебета зависим от любовта и грижите на други хора. Способността ни да живеем като членове на човешкото общество зависи от съзнанието ни за дисциплина и социални морални норми. От генетична, физическа и интелектуална гледна точка е ясно, че човек не може да съществува самостоятелно, а постоянно зависи от други фактори. Самото съществуване на материалния свят се поддържа от взаимната зависимост между различните духовни измерения. А като човешки същества, независимо дали го съзнаваме или не, ние живеем в постоянна зависимост от астралното и причинното измерение. Физическият ум и физическото тяло са взаимно зависими – единствено въз основа на този факт ние функционираме като цялостни същества. Умът и тялото в астралното и причинното измерение също са взаимно свързани, но контролът на ума върху субстанцията на съответното измерение е различен по степен.

Будизмът проповядва, че природата на действителността е суня, или пустота. Пустотата се отнася за факта, че нищо не е независимо, всичко е свързано.

Привързаност към желания

Човешкият ум има склонността да развива силна привързаност. Тези обвързаности са първопричината за кармата. За човешките същества е много трудно да овладяват половите си желания. Апетитът е друго инстинктивно желание, което е трудно да се контролира. Без храна физическите функции не могат да бъдат поддържани. Материалистът Фойербах казва: „Човек е това, което яде”. И е прав, поне що се отнася до физическото тяло. Хората ядат всичко: говеждо, пилета, охлюви, змии и гущери, а също и пшеница, ориз и зеленчуци. Ние не се колебаем да убиваме животни за храна. Нямаме ограничения в стремежа си към задоволяване. Привързаността към инстинктивните желания е мощно средство за създаване на карма.

Привързаност към емоции

Емоцията е състояние на ума, което се предизвиква от реакцията на ума към различни стимули. Емоциите биват два типа – преходни и трайни.

Най-простите емоции са сетивните, задействани от стимули като звуци или миризми. Те често са силни, но преходни. Ако например изведнъж се появи заплаха за живота ви, изпитвате смесица от страх, шок и гняв. Когато опасността отмине, се чувствате страшно облекчени и много щастливи. Мимолетното настроение е друг пример за преходен тип емоция. Ако денят е хубав, а вие сте здрави, безгрижни и се разхождате навън, най-вероятно настроението ви ще бъде радостно и приповдигнато.

Вторият тип емоция е по-трайното чувство, което завладява цялото същество и често се създава в отговор на продължителни културни влияния като учене, изкуство или морал.

Когато сме пред някое великолепно произведение на изкуството, слушаме прекрасна музика или прекрачваме прага на величествена катедрала, ние усещаме дълбоко благоговение и щастие. Този тип естетическо чувство само по себе си не създава карма. Нито пък преживяването на преходни, страстни емоции.

Емоциите възникват като реакция към общи стимули – чувствате се възхитени, когато слушате хубава музика, извръщате се от неприятна миризма. Когато някой ви милва, се чувствате добре или ви полазват тръпки в зависимост от това кой го прави. Всички емоции се делят на две категории – приятни и неприятни. Както е в природата на всяко живо същество, човек обикновено е настроен да търси удоволствието и да избягва болката. Освен това реагираме различно на едни и същи стимули, според времето и мястото. Уханието на парфюм ви действа освежително, когато пътувате в метрото, пълно с изпотени хора в летен следобед, но същият този силен парфюм ви отблъсква, когато ядете нещо с фин аромат. Подобни реактивни, временни емоции сами по себе си не създават карма.

Кармата започва, когато емоционалното удоволствие или неудоволствие като реакция на даден стимул става много лично. Емоцията, предизвиквана у всеки индивид от един и същи стимул, е различна. Една и съща музика не създава едно и също настроение у всички. Постепенно си създаваме емоционални модели на удоволствие или неудоволствие, включващи определени обекти и установени емоционални изрази на симпатиите и антипатиите ни. Когато определим един обект като приятен, ние се стремим към него. Когато го постигнем, се чувстваме щастливи, а когато не успеем, ставаме нещастни.

Установяването на тези емоционални модели създава различията между индивидите и е ключов фактор при определянето на характера и наклонностите на дадена личност. Именно тази установена привързаност, независимо дали е за добро или лошо, създава кармата.

В кармично отношение най-проблематичните емоции обикновено са силните и страстните като страх, омраза и радост. Ако внезапно се изплашите от нещо, което виждате в момента, би трябвало страхът да отмине, когато обектът изчезне. Ако са временни, емоциите като страх, радост или страст се изпаряват, когато всичко свърши, и не оставят никаква следа след себе си. Но ако се вкопчите в тези емоции, те се натрупват и настаняват в най-дълбоките кътчета на ума ви, откъдето продължават да упражняват влияние върху вас. Ако са заседнали достатъчно здраво, ще се пренесат и в следващия живот.

Страстните емоции могат да създадат дълбока карма, понеже притежават способността да блокират разума.

Трайните емоции също са основа за създаване на карма. Една такава емоция става проблемна, когато е насочена към егото и е оставена да избуи. Мощни кармични причинители тук са егоизмът, гордостта, суетата и амбицията.

Карма се получава от привързаност към дадена емоция, колкото и идеална да е тя. Трайната любов например към знанията, истината или мъдростта създават продължителна карма.

Привързаност към мисли

Създаването на идеи има положителна, но и отрицателна страна. Положителното е способността за творческа мисъл и въображение, а отрицателното се проявява в идеализирани фантазии, чиято крайна форма е чиста заблуда.

Главната разлика между създаването на идеи и емоцията (макар и двете да са дейности на ума) е, че докато емоциите са състояние на вътрешния ум, създаването на идеи и въображението са функции на мозъчната дейност, свързани с външния свят.

И въображението, и фантазията първоначално се основават на външната действителност. Да разгледаме свързания с тях мисловен процес.

Да кажем, че някое пътуване много ви е харесало. Това преживяване – да го наречем преживяване А – е сбор от множество фактори: панорамата, климата, хората, които сте срещнали, храната, която сте яли. Умът анализира преживяването и го пресъздава още веднъж в себе си. Разглобяването и повторното съчетаване на тези разнообразни фактори за бъдещо ползване наричаме въображение. Ако повторното им подреждане е свързано с реалността и целта му се отнася до външния свят, процесът е градивно, творческо въображение. Но когато човек прави това преподреждане без цел и без връзка с реалността, то е празно фантазиране.

Независимо дали ще приеме формата на градивно въображение или на фантазиране, създаването на идеи в основата си все още е субективен процес. Ние постепенно установяваме дали съдържанието на въображението ни е полезно, като го прилагаме в реалния свят. Експериментите на учените потвърждават дали онова, което те са измислили или предполагат, е валидно в обективния свят. Например когато човек се загуби, това означава, че действителността не съвпада с неговата въображаема карта. Обикновено животът ни се състои от серии подобни едни на други повтарящи се действия, при които не правим много грешки. Но когато се натъкнем на ново преживяване, за което нямаме достатъчно информация, несъответствието между вътрешния ни пейзаж и външния свят става очевидно.

Тук е интересно да се отбележи, че гениите понякога изглеждат като психичноболни. Но между двата типа има огромна разлика. Гениите черпят знания от външния свят не само чрез простите сетивни механизми, на които разчитат обикновените хора, но и чрез трансценденталния си интелект и възприятия, позволяващи им да създават образи на обекти с помощта на едно по-освободено, разширено и задълбочено въображение, отколкото нормално използваното. Знанията, които получава по този начин геният, са така дълбоко свързани с реалния свят, че могат да предизвикат истински революционна промяна. Фантазиите на психичноболните не са свързани с реалността и не могат да предизвикат такива промени в истинския свят.

Непълноценността на ума на малките деца се дължи единствено на факта, че нямат достатъчно опит за света в този си живот и познавателните им способности все още не са напълно развити. Те възприемат много информация, но не са в състояние да схванат обективното й значение. Умът на детето съдържа смесица от образи от реалния и въображаемия свят, между които то не прави разлика.

Здравият ум е способен да прави обективни преценки, сравнявайки създадените от въображението идеи с действителността, като ги свързва едни с други.

Но ако някой забрави, че светът на идеите е само продукт на субективното въображение и го бърка с външната, обективна реалност, третирайки двете наравно, попада в сериозни кармични клопки. Такива хора започват да живеят във въображението си, сякаш се хранят със собствените си мечти. Веднъж попаднали в този капан, за тях е страшно трудно да се освободят.

Много са обектите, които могат да хванат съзнанието в плен – парите, сексът и властта са особено популярни. Но е много важно да се разбере, че обектът не осъзнава факта, че е в плен. Да се превърнеш в роб на някоя своя привързаност е голямо ограничение. Когато е свободно и спокойно, съзнанието може да разпери криле и да стане достатъчно голямо, за да обхване небесата. Но когато е в плен, потъва в дълбок, тъмен кладенец, където няма никаква възможност да се движи. Става му трудно да направи и една крачка, за да се разграничи от ситуацията.

Всичко в света непрестанно се променя. Човешкият ум – също. Но когато попадне в плен на някакво състояние, човешкият ум остава в едно състояние и по този начин се противопоставя на естествения закон за промяната. Представете си лодка, плаваща по течението на река. Човекът в нея взема кол и го забива в дъното, опитвайки се да спре движението й. И какво става? Тъй като е невъзможно да задържиш съд, който се движи по течението, лодката започва да се върти около кола. От нея тръгват вълни, които пречат на други преминаващи лодки. Ако състоянието на плен е много силно, тоест ако колът е забит здраво, може да се получи водовъртеж. Подобен водовъртеж може да се създаде и в човешкия ум – водовъртеж, който поглъща способността на ума да разсъждава безпристрастно.

Кармата не се създава от самите емоции и идеи, а от нашата привързаност към тях. Аз-ът, или егото, е онова, което ни позволява да живеем. И все пак същият този Аз се заблуждава, че е отделно същество, противопоставено на останалата част от света.

Един от начините да се освободим от кармата е да се научим на безпристрастност. Този философски подход се нарича „бездействие в действието” – да да действаш, разгръщайки живота си ден след ден, без да се привързваш към резултатите от действията си, а „просто да го правиш”. Това е съзнателна работа, при която надхвърляш Аз-а си, като същевременно продължаваш да бъдеш себе си чрез постоянно откъсване от по-дребното. Това е много ефикасен начин за излизане от света на кармата и постигане на духовен прогрес.

Хироши Мотояма, “Карма и прераждане”

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!