за любовта

Емоционална интелигентност

0

Чувствата ни са дълбоко вкоренени, несъзнателни емоционални навици, които управляват нашата сила. Личната сила е енергията, която употребяваме, за да направим така, че нещата да се случват по начина, по който искаме; подходът обаче има значение. Ако го правим добре, ние постигаме желания резултат. Когато сме емоционално неориентирани, чрез чувствата си манипулираме другите и губим своята енергия.

Чувствата ни помагат да разбираме живота си, защото по същество те са съобщения. Те идват от най-дълбоката част на душата ни и ни казват какво искаме. Тъй като чувствата ни са източник на важна информация, важно е да разберем, че имаме право на всичките си чувства.

Щастието е балансирано състояние на ума. То означава, че задоволяваме потребностите си във всичките четири сфери на живота си – духовна, физическа, умствена, емоционална, а за да постигнем добро качество на живота, ние трябва да бъдем радостни през по-голямата част от времето си. Чувството на щастие е единственото, което има силата да освободи нашата жизнена енергия, а като освобождава енергията, то слага началото на продуктивен цикъл. Колкото повече успяваме, толкова по-добре се чувстваме; а когато се чувстваме прекрасно, ние освобождаваме още повече жизнена енергия. Това е мотивацията.

На практика това означава да използваме своите емоции като пътеводител за решенията си, за да сме сигурни, че сме щастливи и продължаваме да правим онова, което е добро за нас.

Лошите ни чувства се нуждаят от специално внимание. Нещастието е обратна връзка, която ни казва, че нещо не е наред, че губим сила. Чувствата не си отиват, докато не се заемем с нещата, които ги провокират. Усещането за щастие функционира по същия начин – то ни показва, че нашата система функционира прекрасно, а когато мислите и поведението ни се отклонят от това състояние, ние получаваме предупреждение.

Човешкият мозък има две части – една, която се занимава с емоциите, и друга, която е рационално мислеща. За да гарантира нашето оцеляване, емоционалният мозък се развива бързо и до 8-годишна възраст вече е оформен напълно. Рационалният мозък се развива по-бавно, тъй като не е толкова ключов за нашето съществуване, и става напълно функционален към края на юношеството. Затова сме толкова впечатлителни, когато сме млади.

Като деца ние се учим чрез имитация – ние сме усвоили навиците на родителите си, е те от своите родители, и начинът, по който реагираме сега, най-вероятно имитира практиките на много поколения преди нас. Нашите ранни емоционални уроци са се превърнали в навици, които рядко осъзнаваме. Случи ли се нещо – веднага реагираме. Спомнете си как сте се държали в детството си, когато не сте получавали някоя силно желана играчка. Дали сте тропали с крак и сте се цупели? Сега, ако не стане вашето, склонни ли сте да си изпуснете нервите или си премълчавате и се оттегляте? Каквато и да е реакцията ви сега, най-вероятно тя е подобна на реакцията ви от детството.

По “Емоционална интелигентност за всеки”, Стефани Вермюлин

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!