за любовта

Емоционална интелигентност

0

Чувствата ни са дълбоко вкоренени, несъзнателни емоционални навици, които управляват нашата сила. Личната сила е енергията, която употребяваме, за да направим така, че нещата да се случват по начина, по който искаме; подходът обаче има значение. Ако го правим добре, ние постигаме желания резултат. Когато сме емоционално неориентирани, чрез чувствата си манипулираме другите и губим своята енергия.

Чувствата ни помагат да разбираме живота си, защото по същество те са съобщения. Те идват от най-дълбоката част на душата ни и ни казват какво искаме. Тъй като чувствата ни са източник на важна информация, важно е да разберем, че имаме право на всичките си чувства.

Щастието е балансирано състояние на ума. То означава, че задоволяваме потребностите си във всичките четири сфери на живота си – духовна, физическа, умствена, емоционална, а за да постигнем добро качество на живота, ние трябва да бъдем радостни през по-голямата част от времето си. Чувството на щастие е единственото, което има силата да освободи нашата жизнена енергия, а като освобождава енергията, то слага началото на продуктивен цикъл. Колкото повече успяваме, толкова по-добре се чувстваме; а когато се чувстваме прекрасно, ние освобождаваме още повече жизнена енергия. Това е мотивацията.

На практика това означава да използваме своите емоции като пътеводител за решенията си, за да сме сигурни, че сме щастливи и продължаваме да правим онова, което е добро за нас.

Лошите ни чувства се нуждаят от специално внимание. Нещастието е обратна връзка, която ни казва, че нещо не е наред, че губим сила. Чувствата не си отиват, докато не се заемем с нещата, които ги провокират. Усещането за щастие функционира по същия начин – то ни показва, че нашата система функционира прекрасно, а когато мислите и поведението ни се отклонят от това състояние, ние получаваме предупреждение.

Човешкият мозък има две части – една, която се занимава с емоциите, и друга, която е рационално мислеща. За да гарантира нашето оцеляване, емоционалният мозък се развива бързо и до 8-годишна възраст вече е оформен напълно. Рационалният мозък се развива по-бавно, тъй като не е толкова ключов за нашето съществуване, и става напълно функционален към края на юношеството. Затова сме толкова впечатлителни, когато сме млади.

Като деца ние се учим чрез имитация – ние сме усвоили навиците на родителите си, е те от своите родители, и начинът, по който реагираме сега, най-вероятно имитира практиките на много поколения преди нас. Нашите ранни емоционални уроци са се превърнали в навици, които рядко осъзнаваме. Случи ли се нещо – веднага реагираме. Спомнете си как сте се държали в детството си, когато не сте получавали някоя силно желана играчка. Дали сте тропали с крак и сте се цупели? Сега, ако не стане вашето, склонни ли сте да си изпуснете нервите или си премълчавате и се оттегляте? Каквато и да е реакцията ви сега, най-вероятно тя е подобна на реакцията ви от детството.

По „Емоционална интелигентност за всеки“, Стефани Вермюлин

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.