Kакво да направим, когато нещата не вървят?

Любовта сваля маските, без които се страхуваме да живеем и с които не можем да живеем.
– Джеймс Артър Болдуин

Днес е известно, че нашето тяло и психика са под контрола на несъзнателни процеси и осъзнаваме много малка част от това, което се случва с нас. Подобно на айсберга, по-голямата част от личността ни е тайна за самите нас.

Това означава, че ние познаваме само малка част от себе си. Не сме хората, за които се мислим. Нямаме ясна представа за реалните си постъпки. И ако в този момент си мислите, че точно вие сте осъзнати и добре познавате себе си, със сигурност не се познавате толкова добре, колкото смятате.

Както не можем да видим лицето си без огледало, така не можем да видим и личността си без помощта на другите хора. Отношението на другите хора към нас можем да приемем (отчасти) като огледало на характера си. Разбира се, това е условно, тъй като близките ни хора не ни виждат обективно. Но хората интуитивно усещат нашето състояние и в каквато и среда да попаднем, ние винаги получаваме сходно отношение – уважение, доверие, конфликти.

Проблемът е, че ние не можем да усетим съзнателно подсъзнателното си състояние. Ние виждаме само реалните проблеми (или придобивки), които то ни носи. Тъй като не го усещаме, ние сме склонни да обвиняваме другите хора, но проблемите се повтарят отново и отново, докато не разберем какво правим и не поемем контрол върху него.

Откритото състояние

От известно време забелязвам, че ми е приятно да общувам само с хора, които са естествени – хора, при които външното поведение съответства на подсъзнателното състояние. Те могат да са тъжни, нещастни, щастливи, самоуверени или неуверени – емоционалното им състояние е без значение. Но тогава аз усещам хармония и благоразположение. Мога да се радвам с тях или да заплача с тях, имам желание да им помогна, ако имат нужда.

Започнах да усещам непоносимост към хора, които не са в такава хармония. Чувствам се така, сякаш другият човек ме лъже или е пиян – желанието ми е да прекратя връзката с него възможно най-бързо. Виждам, че хората не го осъзнават, и въпреки това е ужасно неприятно – защото всъщност истинско общуване липсва.

Това състояние е много характерно за хората, които четат книги за позитивно мислене и любов към себе си – защото те съзнателно си налагат образ, който не съответства на вътрешното им състояние. Те говорят едно, а езикът на тялото и постъпките им казват друго – защото могат да контролират само съзнателните си процеси. А 95% от информацията се предава несъзнателно. Може би затова е толкова изнервящо „общуването” с тези хора – общуване на дълбоко ниво, истинско общуване липсва. Широка усмивка в съчетание с празен поглед създава гротескно усещане.

Силата

Разбрах и нещо за смирението. Хората се чувстват силни (и добре), когато успяват да се вживеят в любимата си маска – на секси красавица или на силен мъжага. Когато тези хора се уморят да поддържат маските си и се отчаят, те стават себе си и са прекрасни и мили хора дори в най-голямото си отчаяние. Разбрах и защо всичките ми желания се сбъдват, когато съм отчаяна. За разлика от това, което пише в книгите за позитивно мислене за визуализиране и т.н. – моите желания се сбъдват, когато не вярвам, когато съм отчаяна за тях. Когато съм себе си.

Истинската сила е в това да бъдем открити и естествени – щастливи или тъжни, с проблеми или без. Тогава позволяваме на другите хора да бъдат открити с нас и да ни дадат това, от което се нуждаем.

Отношенията

Ако не получавате отношението, което желаете, може би не излъчвате чувствата, които си мислите, че излъчвате.

Много хора твърдят, че изпитват любов, а не получават отговор. Дори да ви се струва, че изпитвате любов – ако не получавате желания отговор, вероятно не излъчвате любов. Ако бягат от вас, значи преследвате, а не обичате. Ако обичате, няма причина да не ви обичат. Животът ми го е доказал многократно. В мен са се влюбвали мъже, които не съм вярвала, че ще ми обърнат внимание, но съм обичала. Възстановявала съм напълно съсипани връзки. Рецептата е само една – любов. Не любов на думи, а подсъзнателна любов. За целта е необходимо само да се откажем от маските и да обичаме.

Успехът

Успехът ни се определя от това доколко сме значими за другите хора. Колкото по-значим продукт, услуга или усещане създадем на колкото се може повече хора, толкова по-успешни ще бъдем – духовно и материално. За да открием такъв продукт или услуга, трябва да имаме желание да се грижим за другите хора и да познаваме добре потребностите им. Успехът ни зависи от това доколко искрена е грижата (любовта)  към хората, за които работим.

Аз съм този, който съм – но кой съм?

Светът ни отговаря непрекъснато на този въпрос чрез реакциите на хората към нас. Нямаме проблеми с нещата, за които не мислим – там реагираме правилно и всичко се получава прекрасно. Въпросите, които ни мъчат, и проблемите, които трябва да решаваме, ни показват къде грешим спрямо другите хора. Другите хора не са виновни. Те реагират на нещо в нас.

Колкото по-бързо разрешим тези проблеми, толкова по-бързо ще преминем към следващата стъпка на съвършенство, хармония и щастие.

Какво да направим, когато нещата не вървят?

1. Спрете да правите това, което правите (защото то създава проблемите).
2. Попитайте хората около вас къде те виждат проблема.
3. И им повярвайте – ако няколко човека ви кажат, че имате определен проблем, твърде вероятно е да е така. Те знаят защо не искат да бъдат с вас или да ви помогнат. Ако пожелаете искрено да чуете и да приемете истината, те ще ви я кажат. Хората и досега са ви казвали, но не сте обръщали внимание.

В повечето случаи е достатъчно просто да признаем пред себе си проблема си, да го осъзнаем – и подсъзнателното ни състояние се променя мигновено. А на това хората реагират добре – точно както желаем. Доколкото всички неща в живота ни зависят от другите хора, това е рецептата за бързо и ефективно разрешаване на проблеми.

Познай себе си и ще познаеш Бог

Когато за първи път до съзнанието ви дойде идеята за неосъзнат проблем, в началото може да не ви се вярва, че това се отнася до вас. Ще имате желание да се защитите и да обясните защо сте постъпвали така. Дори да имате най-красивите извинения, това не променя факта, че качество в характера ви ви носи проблеми. Обикновено проблемът е не в самата черта на характера, а в степента, в която тя се проявява.

Ще ви бъде трудно да го направите, дори много да ви се иска. Проблемът ще се проявява отново и отново от засада – и в повечето случаи вие отново няма да го осъзнавате. Но вече ще знаете и съзнателно ще си налагате самоконтрол, когато решите. А реакциите на другите хора ще ви показват доколко успявате да овладеете проблема.

Така ще избегнете да попадате в подобни неприятни ситуации отново. И някой ден ще свикнете с новото поведение – тогава вече няма да ви се налага да се контролирате. Така сте научили всички неща, които днес ви носят успехи. Това е „научаването на урока„, за който говорят духовниците.

За да си „научим урока“ не е достатъчно просто да преживяваме страданието – трябва да разберем как точно го предизвикваме и да знаем как да го предотвратим. Трябва да сме наясно със себе си и да се контролираме.