Спечели книга: Има ли щастлива любов?
Майк Рам спечели книгата „Каквото и да си мислиш, помисли за обратното“. На Майк отново честито – чакат го вълшебни мигове!
През следващите две седмици можете да спечелите книгата „Има ли щастлива любов?“ на Ги Корно. Книгата само изглежда „розова“ и „женска“, всъщност е много сериозна и е повече книга за мъже, а доколкото жените имат отношения с мъже – и книга за жени. Авторът е представил по много увлекателен, разбираем и впечатляващ начин психологичните механизми, които пораждат „жените, които обичат прекалено много“ и „мъжете, които които се страхуват да обичат“. По-голямата част от книгата е отделена на „любовта“ на майката, която спира емоционалното развитие на сина.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 25 април 2010, неделя. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 26 април 2010, понеделник, и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
А въпросът е:
КАК СЕ ПРОЯВЯВА ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ?
Любовта, която изпитваме към себе си, е едно от основните измерения на идентичността ни и ключ към усъвършенстването й. Самоуважението е определящ фактор в емоционалните връзки. Като си придаваме повече стойност, ние имаме шанса да избегнем отношенията на зависимост, в които единствено чуждият поглед ни дава право на съществуване. Хората, които обичат себе си до самозаличаване, не се обичат достатъчно.
Любовта към себе си ни позволява да си позволим да бъдем такива, каквито сме, без да чакаме одобрението на другите, да търсим и опитваме това, което ни привлича и ни доставя удоволствие, без да се осъждаме. Да си разрешим да съществуваме, да дишаме на воля и замеме нужното за развитието ни място, уважавайки мястото на другите.
Но то не е лесно. Повечето от нас остават в плен на неразрешените конфликти с родителите, на неизбежните сблъсъци в любовния живот. За да умеем да обичаме и да се обичаме, трябва да сме почувствали, че сме обичани.
Виждайки като деца блясък и възхишение, възторг и обич в очите на родителите си, ние постепенно интегрираме това положително огледало и се научаваме да се обичаме. Любовта към себе си позволява на човек да си има доверие, да остане верен на онези части от съществото си, които другите не ценят, да издържи на премеждията и да изживее живота си като голямо приключение.
Ако поради житейски обстоятелства, като болна майка, баща алкохолих, хоспитализация в ранно детство, представеното ни огледало е било отрицателно, ако никой не е бдял над нас или ако родителите ни не са изпитвали удоволствие да ни отглеждат, ние започваме да не се уважаваме достатъчно. Вместо да вярваме в способностите, непрекъснато ни обземат съмнения. Така навлизаме в отношенияна любов, която бързо може да се превърне в омраза, ако не получим одобрението на избраното за съвършен модел лице, ако то разбие илюзиите ни или не признае талантите ни.
да обикнеш себе си е едно от най-трудните неща! всеки ден да се поглеждаш в огледалото и да бъдеш благодарен за положителните си страни е наистина изкуство!Любовта към Аза се появява,когато осъзнаеш,че животът е СЕГА и трябва да се изживее максимално, с пълно с любов сърце…само тогава ще започнеш да забравяш за нещата,които не харесваш в себе си,защото те наистина са глупости … и използването на цялата ти енергия в мисли за тези неща,всъщност е загуба на време.Животът трябва да се живее с усмивка и любов към себе си и от там към ближните
Обичта към нас самите се проявява с “ Усмивка “. Това за мен е отговора! Защото всеки който се усмихва, е озарен от вътрешна светлина и положителна енергия, а точно това не е ли “ обичта към нас самите ? “ Забелязвала съм , че намръщените хора, които винаги се оплакват или мърморят или все са недоволни и другите им са криви много рядко се усмихват. Те не обичат себе си, и точно тази липса на любов ги прави “ мърморковци “ !
КАК СЕ ПРОЯВЯВА ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ?
V nai cista forma obicta kam sebe si se narica Narcisizam. I se proiaviava s Egoizam.
No, harmonicnia covek za da stigne do liubovta kam drugite triabva da mine parvo prez liubovta kam sebe si. Ako prezkoci tozi etap shte „obica“ drugite, no v sashtoto
vreme shte se otdava na tiah do samorazrushenie i v sledstvie eventualno shte stigne do sebeomraza. Taka ce v kraina smetka triabva da ima edin harmonicen balans, koito
smiatam ce e v osnovata na istinskata liubov kam sebe si.
Kak se proiaviava tazi liubov? Ami takav covek e saznatelno i palnocenno shtastliv
(t.e. ne samo vanshno no i dalboko vatreshno). Zivota mu e harmonia mezdu duhovno i
materialno blagodenstvie. Vsicki hora koito se dokosvat do nego se oblagodetenstvat ot negovata licnost t.e. cuvstvat ce se dokosvat do shtastieto.
Poveceto hora ne stigame do takava sebeobic. Vinagi ima neshto v nas koito ne
haresvame, zatova parvata stapka e da si PROSTIM za vsicko, da se vazpriemem
kakvito sme, da si blagodarim za sebe si i da se haresame. Posle da prilozim
sashtoto kam celia ostanal sviat. Tai kato ne gi pravim vsicki tezi neshta nie se
obicame do niakade, doniakade sme shtastlivi i horata koito ni sreshtat doniakade,
moze bi se oblagodetenstvat ot tazi sreshta.
Zakliucenie.
КАК СЕ ПРОЯВЯВА ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ?
V nas i okolo nas ima vinagi liubov, harmonia i blagodenstvie.
Любовта към себе си е оснавата на любовта към другите. Започва с приемането на собствените недостатъци, продължава с усмивката към огледалото сутрин и стига до приемането на околните и усмивката към тях 🙂
Обичта към себе си се проявява с известна доза егоизъм. Няма как да даваш на себе си всичко онова, което смяташ за нужно и необходимо, без това да не навлезе в чужда територия. Но такъв е живота!
Обичайте себе си така, както искате, другите да обичат вас!
Да не се страхуваш от уморените очи,издаиническите бръчики ,забиващи се като стрели по челото ти .Да се радваш на усмивката появила се в отражението на витрината на магазина ,покрай който минаваш и да отметнеш коса с жест заслепяващ слънцето.
Това за мен е да обичаш живота и себе си.
Тая ми не е интересна, може да не ме записваш. 😛
Когато човек се научи да си прощава повече. Чуството за вина, пропуснатите възможности, неосъществените мечти и ежедневените дребни разочарования тежат.
От друга страна обичта не е особено рационално чуство. Понякога е хубаво да приемем нещо като факт и да градим от там сетне. Примерно ще си посадя цвете и ще приема, че денят във който цветето цъфне, ще е ден първи на моята обич към самата себе си-като тази обич ще бъде без условия и без съмнения:)) Разбира се, хубаво е да си взема цветенце, на което има поне няколко пъпки-обичам да знам, че хубавите неща ще се случат със сигурност:)
като се стараеш всеки нов ден да бъде по добър от вчерашния,в смисъл да дадеш и получиш повече обич,да се усмихваш повече,да слушаш,гледаш и научаваш повече,въпреки всичко което те дърпа надолу,ти да вървиш винаги нагоре/или това да е стремежът ти/,ако повсякакъв начин доказваш,отстояваш и развиваш себе си ,значи проявяваш любов към себе си:)
Обичта към себе си се проявява най-вече в желанието един човек да се самоопознае и самоизгради, да се стреми да засили позитивните черти от характера си и да смекчи негативните.
Освен това всеки, който обича себе си (говорим за обич в разумни граници) и познава добре собственото си Аз, е по-способен да разбира другия.
За да обикнеш себе си трябва да се приемаш такъв какъвто си. Да не се променяш само заради това, че на някой му е хрумнало, че трябва.Просто да бъдем себе си и ще се харесаме не само ние, ами и хората около нас ще ни харесат.
МНОГО Е ТРУДНО ДА СЕ ОСЪЗНАЕ ТАЗИ ЛЮБОВ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.ДА СЕ ИЗРАЗЯВА Е СЪЩО ТРУДНО,НО ОСЪЗНАЕШ ЛИ Я,ТИ МОЖЕШ С ЛЕКОТА ДА Я ИЗРАЗИШ ЧРЕЗ ВЪНШНИЯ СИ ВИД ,ОБЛЕКЛОТО ,ЧРЕЗ ОБЩУВАНЕТО С ХОРАТА ОКОЛО ТЕБ ,ЧРЕЗ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА СИ КАКТО И ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ В КОЕТО СИ УЧАСТНИК.
ХОРАТА СА РАЗЛИЧНИ-НЯКОИ ОБИЧАТ С ЛЕКОТА ,А ДРУГИ СЕ ЧУДЯТ ЩО Е ОБИЧ .ЧОВЕК ЗА ДА ЖИВЕЕ ,ТРЯБВА ДА МОЖЕ ДА ОБИЧА .ЗА ДА ОБИЧА ДРУГИТЕ ,ТРЯБВА ПЪРВО СЕБЕ СИ ДА ОБИКНЕ.САМО ТАКА МОЖЕ ДА ИЗРАЗИ ЛЮБОВТА СИ.НО КАКТО И ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА ГРАНИЦИТЕ ,ТАКА И НЕТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКАЛЯВА С ЛЮБОВТА КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.ТОГАВА СЕ ПРОЯВЯВАМЕ КАТО ЕГОИСТИ.
ЗАТОВА ХОРА БЪДЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ ПРЕЗ ВСЕКИ ЕДИН СЕЗОН ,ВСЕКИ ДЕН ,КЪМ ВСЕКИ ЧОВЕК ,ОБИЧАЙТЕ СЕ И ОБИЧАЙТЕ ХОРАТА ,ДОРИ И ЛОШИТЕ ,ЗА ДА ИМ ПОКАЖЕМ ТОВА КРАСИВО УСЕЩАНЕ ЛЮБОВТА
Проявява се като изображение върху фотохарията в тъмната стаичка с приглушена червена светлина или с други думи това се случва изненадващо и неочаквано… Сетих се за хората от Emotion Lab. които бяха направили нещо като цветни филтри на прозорците, за да можем да осветяваме стаята си в различни цветове според настроението си и случая – нещо подобно е и с обичта към себе си – да сме в хармония със себе си и удовлетворени, така светлината ще е в тон с нас, а ние в хармония с всичко заобикалящо ни и с това вътре в нас. Ключовите думички са хармония, баланс.
🙂