Позитивно мислене… по американски

От известно време наблюдавам споделените мисли на приятелите си във Фейсбук и се чудя – с моите познати ли стават странни неща или процесът е глобален? Всички „мислят позитивно”, разпространяват мъдри цитати от мъдри хора. Не гледам много телевизия, но забелязвам, че в популярни предавания непрекъснато се канят ясновидци, врачки и гадатели, говори се за енергии, визуализации, хороскопи… И непрекъснато се говори за позитивно мислене. Това била необходимата трансформация, за да влезем в новата ера.

Имам дълбоки съмнения в това.

Едва ли е случайно, че всички популярни книги за позитивно мислене са американски. Америка е страната с най-много проблеми, скрити зад лъскава фасада. Това е страната на най-болните, най-отчуждени и най-объркани хора, живеещи най-стресовия и неестествен начин на живот. Не е странно, че те се опитват да решават проблемите си по всякакъв начин, включително с психиатри и книги за позитивно мислене. Естествено, това не се получава, защото причината за проблемите им се корени в начина им на живот – преследване на илюзия за лъскав живот, която никога няма да постигнат.

Какво правим ние? Взимаме съвети от най-болните, най-отчуждени и най-нещастни хора на света как да оправим живота си.

Губим връзка със себе си

Четейки и живеейки по нечии книги, можем да постигнем само един резултат – да загубим връзката със себе си. Във всеки момент от живота си трябва да взимаме решения. И когато си зададем въпрос какво да правим, трябва да чуем едно тихо и спокойно усещане в себе си – а в този момент в ума ни се появяват десетки цитати. В тази книга пишеше това, а в онази друго… и резултатът е съмнение, объркване и грешен избор. И това е моментът, в който нещата в живота ни започват да се получават по начин, който не е добър за нас. Загубили сме връзката с единствената сила на този свят, която знае какво е добро за нас.

Тази сила – нашата интуиция, има достъп до бъдещето и знае къде има проблеми. Тя ни дава информация за това чрез прозрения, неприятни усещания, сънища. Когато се доверяваме на себе си, ние приемаме тези негативни усещания като предупреждения и променяме решенията си или пристъпваме с повишено внимание, подготвяме се за опасност и сме готови да реагираме.

В книгите обаче пише, че трябва да мислим позитивно, за да не привлечем нежелания резултат. Затова ние пренебрегваме предупреждението на интуицията си, „опитваме се да трансформираме негативното чувство в любов”, спускаме си пердето и продължаваме напред. Където проблемът ни се стоварва с пълна сила. Защото това не е позитивно мислене, а наивност и недооценяване на реалността.

На всички любители на позитивното мислене е известен онзи момент от филма „Тайната”, в който човекът си помисля, че велосипедът му може да бъде откраднат – и хоп, той бива откраднат. Това е интерпретацията на авторите на филма. А според мен е по-вероятно да получаваме интуитивно пречувствие, че велосипедът ще бъде откраднат. Ако сме разумни, ще се доверим на предупреждението и ще се погрижим за велосипеда си. Ако решим да мислим позитивно, ще се наложи да мислим за нов велосипед.

Губим връзка с другите хора

От доста време усещам, че не мога да общувам истински с „позитивно мислещите” хора около себе си.

Интуитивно ние усещаме реалното емоционално състояние на събеседника си – болката, самотата, неувереността, каквото е. А на фона на това – маска на позитивно мислене.

Как можете да докоснете сърцето на тъжен, нещастен човек с маска на оптимизъм? Не можете. Защото той няма да ви позволи да се доближите. Той има проблем, но е чел, че ако мисли за проблема си, го усилва, и затова не си позволява дори да мисли за това, няма да позволи и на вас.

Преди години, когато се чувствах тъжна, излизах с приятелка, пиехме по кафе, споделяхме си проблемите за час-два и всичко се оправяше. Ако днес искам просто да поговоря с някой, вместо съчувствие получавам цитати от мъдри книги. „Не мисли за това. Ти го предизвикваш. Промени мисленето си. Наслаждавай се на живота. Прочети еди коя си книга.” И най-важното – никой „позитивно мислещ” човек вече не си позволява да мисли за чуждите проблеми… за да не ги привлече към себе си, разбира се. Човек с проблем? О не, без нас. Ние не трябва да позволяваме на нищо да смущава позитивизма ни.

Спомняте ли си едно време България? Колко гостоприемни бяха българите, как с всеки, дори с непознат човек, можехме да проведем истински разговор? Като дете на село през ваканциите съм влизала в къщите на непознати хора просто за да пия вода – и съм се чувствала у дома си. В моя дом са идвали непознати хора и са били приемани като скъпи гости.

Днес българите сме болни, отчуждени, нещастни и объркани. Сигурно защото от 20 години следваме американската рецепта за щастлив живот.

Любов по американски

В същото време тези прекрасни книги проповядват любов. Не слушайте проблемите на близките си, не говорете с тях, но им изпращайте любов. Изпращайте любов на всички. Дори когато интересите ви са засегнати, когато имате желание да се разгневите, да се защитите – трансформирайте освободителния гняв в любов и продължавайте да търпите положението си. Когато душата ви проплаче, защото й е писнало от вашите глупости, защото просто иска да живее, а не да мисли позитивно, вие трансформирайте тъгата в любов.  И прощавайте, прощавайте с любов. Ако ви уволнят, ако ви изневерят, ако ви предадат – вие продължавайте да обичате. Душата ни така е устроена, че привлича това, което обича. Ще имате повече от всичко, което обичате.

А ако в един прекрасен ден се събудите и усетите, че това, което правите с живота си, няма особен смисъл, сигурно сте постигнали целта – Американската мечта.

Кой има интерес да ни подарява това „знание“? Да насочва душевните ни сили в преследване на „мечти“, които в крайна сметка обслужват интересите на бизнеса? (Защото мечтите на повечето хора са мечти за много пари, живот без работа, красиви и скъпи вещи – домове, коли, партньори – неща, които човек може да постигне, но на висока цена.) Кой има интерес да ни „пробужда“ духовно и да ни обяснява от какво се нуждаем, как трябва да мислим и да чувстваме?

А защо ние сме приели, че има някой, който по-добре от нас знае това?