за любовта

Позитивно мислене… по американски

0

От известно време наблюдавам споделените мисли на приятелите си във Фейсбук и се чудя – с моите познати ли стават странни неща или процесът е глобален? Всички „мислят позитивно”, разпространяват мъдри цитати от мъдри хора. Не гледам много телевизия, но забелязвам, че в популярни предавания непрекъснато се канят ясновидци, врачки и гадатели, говори се за енергии, визуализации, хороскопи… И непрекъснато се говори за позитивно мислене. Това била необходимата трансформация, за да влезем в новата ера.

Имам дълбоки съмнения в това.

Едва ли е случайно, че всички популярни книги за позитивно мислене са американски. Америка е страната с най-много проблеми, скрити зад лъскава фасада. Това е страната на най-болните, най-отчуждени и най-объркани хора, живеещи най-стресовия и неестествен начин на живот. Не е странно, че те се опитват да решават проблемите си по всякакъв начин, включително с психиатри и книги за позитивно мислене. Естествено, това не се получава, защото причината за проблемите им се корени в начина им на живот – преследване на илюзия за лъскав живот, която никога няма да постигнат.

Какво правим ние? Взимаме съвети от най-болните, най-отчуждени и най-нещастни хора на света как да оправим живота си.

Губим връзка със себе си

Четейки и живеейки по нечии книги, можем да постигнем само един резултат – да загубим връзката със себе си. Във всеки момент от живота си трябва да взимаме решения. И когато си зададем въпрос какво да правим, трябва да чуем едно тихо и спокойно усещане в себе си – а в този момент в ума ни се появяват десетки цитати. В тази книга пишеше това, а в онази друго… и резултатът е съмнение, объркване и грешен избор. И това е моментът, в който нещата в живота ни започват да се получават по начин, който не е добър за нас. Загубили сме връзката с единствената сила на този свят, която знае какво е добро за нас.

Тази сила – нашата интуиция, има достъп до бъдещето и знае къде има проблеми. Тя ни дава информация за това чрез прозрения, неприятни усещания, сънища. Когато се доверяваме на себе си, ние приемаме тези негативни усещания като предупреждения и променяме решенията си или пристъпваме с повишено внимание, подготвяме се за опасност и сме готови да реагираме.

В книгите обаче пише, че трябва да мислим позитивно, за да не привлечем нежелания резултат. Затова ние пренебрегваме предупреждението на интуицията си, „опитваме се да трансформираме негативното чувство в любов”, спускаме си пердето и продължаваме напред. Където проблемът ни се стоварва с пълна сила. Защото това не е позитивно мислене, а наивност и недооценяване на реалността.

На всички любители на позитивното мислене е известен онзи момент от филма „Тайната”, в който човекът си помисля, че велосипедът му може да бъде откраднат – и хоп, той бива откраднат. Това е интерпретацията на авторите на филма. А според мен е по-вероятно да получаваме интуитивно пречувствие, че велосипедът ще бъде откраднат. Ако сме разумни, ще се доверим на предупреждението и ще се погрижим за велосипеда си. Ако решим да мислим позитивно, ще се наложи да мислим за нов велосипед.

Губим връзка с другите хора

От доста време усещам, че не мога да общувам истински с „позитивно мислещите” хора около себе си.

Интуитивно ние усещаме реалното емоционално състояние на събеседника си – болката, самотата, неувереността, каквото е. А на фона на това – маска на позитивно мислене.

Как можете да докоснете сърцето на тъжен, нещастен човек с маска на оптимизъм? Не можете. Защото той няма да ви позволи да се доближите. Той има проблем, но е чел, че ако мисли за проблема си, го усилва, и затова не си позволява дори да мисли за това, няма да позволи и на вас.

Преди години, когато се чувствах тъжна, излизах с приятелка, пиехме по кафе, споделяхме си проблемите за час-два и всичко се оправяше. Ако днес искам просто да поговоря с някой, вместо съчувствие получавам цитати от мъдри книги. „Не мисли за това. Ти го предизвикваш. Промени мисленето си. Наслаждавай се на живота. Прочети еди коя си книга.” И най-важното – никой „позитивно мислещ” човек вече не си позволява да мисли за чуждите проблеми… за да не ги привлече към себе си, разбира се. Човек с проблем? О не, без нас. Ние не трябва да позволяваме на нищо да смущава позитивизма ни.

Спомняте ли си едно време България? Колко гостоприемни бяха българите, как с всеки, дори с непознат човек, можехме да проведем истински разговор? Като дете на село през ваканциите съм влизала в къщите на непознати хора просто за да пия вода – и съм се чувствала у дома си. В моя дом са идвали непознати хора и са били приемани като скъпи гости.

Днес българите сме болни, отчуждени, нещастни и объркани. Сигурно защото от 20 години следваме американската рецепта за щастлив живот.

Любов по американски

В същото време тези прекрасни книги проповядват любов. Не слушайте проблемите на близките си, не говорете с тях, но им изпращайте любов. Изпращайте любов на всички. Дори когато интересите ви са засегнати, когато имате желание да се разгневите, да се защитите – трансформирайте освободителния гняв в любов и продължавайте да търпите положението си. Когато душата ви проплаче, защото й е писнало от вашите глупости, защото просто иска да живее, а не да мисли позитивно, вие трансформирайте тъгата в любов.  И прощавайте, прощавайте с любов. Ако ви уволнят, ако ви изневерят, ако ви предадат – вие продължавайте да обичате. Душата ни така е устроена, че привлича това, което обича. Ще имате повече от всичко, което обичате.

А ако в един прекрасен ден се събудите и усетите, че това, което правите с живота си, няма особен смисъл, сигурно сте постигнали целта – Американската мечта.

Кой има интерес да ни подарява това “знание”? Да насочва душевните ни сили в преследване на “мечти”, които в крайна сметка обслужват интересите на бизнеса? (Защото мечтите на повечето хора са мечти за много пари, живот без работа, красиви и скъпи вещи – домове, коли, партньори – неща, които човек може да постигне, но на висока цена.) Кой има интерес да ни “пробужда” духовно и да ни обяснява от какво се нуждаем, как трябва да мислим и да чувстваме?

А защо ние сме приели, че има някой, който по-добре от нас знае това?

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!