Самоувереността е секси
Познавате ли хора, които спират дъха ви? Хора, които са толкова секси, че едва се сдържате да не ги докоснете. Хора, с които можете да отидете в леглото на секундата, въпреки че ги познавате от половин час и не става въпрос за любов?
Познавам трима такива мъже. Всеки от тях притежава онова – je ne sais quoi – което те кара да забравиш всичко останало. С всеки от тях бях готова да правя секс веднага.
Много съм мислила по въпроса в какво се състои сексапилът. Ако потърсите в Гугъл, ще откриете всевъзможни отговори.
Учените казват, че нашата привлекателност се крие в симетрията и пропорциите, във формата на нашето тяло – формата на обърнат триъгълник на мъжката фигура, която привлича жените, и формата на пясъчен часовник на женската фигура, която харесват мъжете. В това има известна логика, ние харесваме красивите тела, харесваме всичко красиво. Но двама от мъжете в моя топ 3 нямаха такава фигура; третият тренира сериозно от 30 години и има тяло като от реклама – изглежда добре, но не това ме привлече в него.
Сексапилът е нещо много повече от красота на тялото. Още повече – сексапилът твърде малко зависи от красотата на тялото.
Моите трима мъже са различни физически. Единият е слабоват, светъл, със сини очи. Другият е мургав, тъмен, с развита мускулатура. Третият не е нищо особено на външен вид, дори има мустаци (намирам ги за смешни). Но тези мъже имат нещо общо помежду си.
Тези мъже са влюбени в себе си.
Те истински харесват себе си. Толкова много, че почти не си спомням случай някой от тях да е изразил съмнение относно себе си и способностите си. Тези мъже имаха проблеми във връзките, бяха изоставяни, страдаха от това. Но страдаха без да поставят под въпрос себе си – запазваха самочувствието си въпреки че бяха отхвърлени и предадени. Нито един от тях не каза нито веднъж „Сигурно нещо с мен не е наред, щом ми се случва това”. Нито един от тях не започна да се „самоусъвършенства”, за да стане по-добър. Всички те четат много, интересуват се от много и различни теми – но не поставят под въпрос себе си и през ум не им минава да се променят. Защото наистина се харесват. Променяме ли нещата, които харесваме? Не.
С часове съм ги наблюдавала – как говорят, как се движат, как се държат. Единият има собствена компания, другият заема висок пост в голяма компания, а третият има малък бизнес. Пере килими. Когато чух това за първи път, бях изненада и леко разочарована. А той говори за работата си с любов и гордост. Скоро от моето отношение не остана и следа – прането на килими започна да ми изглежда секси. Явно и клиентите му смятат така, защото този човек печели между 200 и 500 евро на ден. И наистина, ако имах такъв перач на килими наблизо, щях често да се сещам за килима си…
Не мога да кажа, че тези хора имат някакви извънредни способности, въпреки те непрекъснато учат и се развиват в посоките, които са интересни за тях. Но дори и малко да знаят, те го представят като свое предимство. Постигнали са в живота това, което и много други. Но се отнасят към постиженията си като към нещо специално. „Аз имам голям дом, аз сам направих това, аз пътувам много и съм доволен, че живея така…”. Имат реално отношение към себе си – когато стане въпрос за нещо, което не могат да правят, си признават с лекота – аз не мога да правя това, и спокойно отминават нататък.
Друго общо, което имат тримата, е способността им да общуват. Те харесват себе си и са уверени, че са харесвани от другите – и когато общуват с други хора, те общуват свободно. Не се опитват да се представят за по-добри, за по-умни, за по-богати. Те се харесват такива, каквито са – и представят себе си с удоволствие. И тъй като не са заети да поддържат изкуствен имидж, те са свободни да възприемат реакциите на събеседниците си. Единият от тези мъже много обича да разговаря с непознати хора. Създава запознанства докато зарежда бензин или пазарува. И хората са луди по него. В момента, в който им се усмихне и им каже една дума, лицата им светват, те се отварят, блестят.
С една дума, тези мъже вярват в себе си. Единственото, което ги различава от другите хора, които познавам, е че вярват в себе си.
1 | 2
Прекрасно, Мая! Все едно аз съм го писала:) В практичен план се опитвам да съм самоуверена, не се получава, защо ли? Липсва ми това, което се съдържа в предпоследния абзац, всъщност моето поведение е точно обратно на описаното. На етапа в който съм, вече осъзнавам какво се случва, как се чувствам, мислите, които напират автоматично и бързат да ‘замъглят’ картината…
Елиан,
тези качества се изграждат трудно и са свързани с отношението, което е получавал човек още от детството си. Малко деца са наистина обичани и приемани, малко хора имат тази сигурност в себе си като възрастни. Самоувереността не може да се постигне само с мислене. Но може да се подобри с помощта на хората около нас – като се заобикаляме с хора, които ни обичат, харесват и приемат. Като наблюдаваме реакциите на хората, които имат добро самочувствие, и се стараем да се държим по подобен начин. Това в известна степен помага
Благодаря, Мая:)
Изчетох всички статии тук по темата, и друга литература следя, опитвам се да прилагам техники, в една или друга степен се получава. Целта, която съм си поставила на този етап е да се обичам повече, това с огледалото е наистина много трудно- почвам да се съмнявам, че знам нещо за себе си… Луиз Хей предлага една техника, която според нея работи на 100% и това е хиляди пъти на ден в продължение на месец мисля, да си казваме че обичаме себе си. И това опитвам, когато доловя, че се заривам от неконтролируеми мисли. Както казва Екхарт Толе- появява се ново измерение на съзнанието, а именно наблюдението над собствените мисли и чувства…
Еlian,
Много от тези техники действат, в началото е трудно, после започва да става по-лесно. Важно е да се изпълняват достатъчно дълго време, за да се създадат нови рефлекси. Затова е и трудно – в началото човек върви против себе си и има много съмнения, необходима е воля, мотивация. Подсъзнанието не позволява глобални промени лесно – но се получава.