за любовта

Съзнателен живот или капан на ума?

5

Третият закон за механиката на Нютон гласи, че на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие. И всеки жив човек в определен момент от живота си си спомня този закон, разбирайки, че не се отнася само до механиката. Отнася се до всяко нещо в живота ни, към което се устремим – желаем ли да постигнем нещо, започваме да се отдалечаваме от него и толкова повече се отдалечаваме, колкото повече го искаме.

Много хора съзнателно и целенасочено тръгват по пътя на духовното развитие. За някои от тях той наистина е път, той е най-съкровеното им желание. Повечето хора обаче тръгват в тази посока, защото подразбират, че има душевни механизми, които могат да им помогнат лесно да станат по-богати, по-умни, по-секси, които ще им позволят да контролират хората, да разрешат някой свой проблем.

Скоро се разхождах по „Славейков” – любимото ми място. Или поне любимото ми място от едно време, когато всяка сергийка беше уникална, имаше стари и редки книги. Сега на всяка сергия вече има едни и същи книги и те всички са от типа „Стани богат за 20 дни”, „Отслабни без диета”, „Наръчник за сваляне на жени” и т.н.

Във всички тези книги има множество предписания – това се прави така, а онова иначе. За това се мисли по еди колко си секунди на ден, а другото се визуализира преди сън по еди колко си минути. След третата книга от този род човек загубва представата за себе си, забравя кой е бил, как е мислил, как се е чувствал. Целта на духовните учения е съзнанието да се доближи и да познае дълбините си, подсъзнанието. А познанието на света чрез тези книги изпраща човека в обратната посока – колкото повече той се стреми да разбере с ума си как функционират нещата и как трябва да ги направи, толкова повече се отдалечава от истинската си същност, от душата си, и толкова по-малко реално разбира.

Защото човекът променя центъра си – вместо да разчита на себе си, той започва да разчита на книги. Вместо да вярва на собствените си усещания, той търси и търси усилено нови и нови книги. Умът влиза в любимата си роля и казва на душата – ти не чувстваш правилно, в книгата пише друго, значи ние ще следваме книгата. Много хора наричат това съзнателен живот. Потискат вътрешните си импулси и дават пълен контрол на ума, който непрекъснато следи всяка мисъл, всяко чувство, преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила.

Много хора наричат това съзнателен живот. Нисш аз, висш аз, дух, душа, ум, разум, его – много понятия, които на практика как се разграничават? Душата знае всичко – следователно тя няма нужда от книги с дискове. Тя има нужда да изживява, а не да знае. Освен това, човек получава толкова знания, колкото са му необходими на дадения етап, дори да не иска. А най-важното е, че дори четейки книги и слушайки думи, човек няма да разбере повече от това, което отговаря на нивото му на духовно развитие.

След това – какви цели преследваме, стремейки се към духовно развитие? Да бъдем по-съвършени, да бъдем по-добри, да бъдем по-здрави, да живеем по-дълго, да бъдем по-по-най. За да искаме да бъдем повече от нещо, то значи ние приемаме, че не сме достатъчно. А няма нищо по-вредно и опасно за човека от това ден след ден да се опитва да стане по-добър и по-съвършен – защото ден след ден той затвърждава у себе си увереността, че не е достатъчно добър.

Например, много хора решават да станат вегетарианци, защото духовните учители казват, че това е правилно. Но при повечето хора това е насилствено наложено решение на разума – така трябва, за да стана по-съвършен, а не е вътрешна необходимост. Това създава вътрешно напрежение и рано или късно “вегетарианецът” изпада в депресия и си казва – майната му, ще изям това кюфте! Необходимо ли е вегетарианството на човека-невегетарианец? Не вярвам в това, че човек може насилствено да се убеди, че му е нужно нещо, което не му е нужно – поне не задълго. А промените на личността се случват само в контекста на житейския опит.

Аз мисля, че единственият път за духовно развитие е този да приемем себе си такива, каквито сме. Най-добрият път за развитие е собственият ни. Най-добрият критерий за правилен начин на живот е очевидният – здравето и дълголетието.

Имам за пример двама прекрасни възрастни хора, единият от които е дядо ми, а другият – жена, с която животът “случайно” ме срещна. И двамата са на 87 години, казват се Живко и Живка и на тази възраст са най-жизнерадостните хора, които аз познавам. И двамата не вярват в Бог, но вярват в себе си. Не спират да работят. Като ни дойде на гости, дядо първо ни поздравява, след това взима лопатата и слиза долу пред блока да почисти боклуците и да прекопае градинката (защото – какво е това безобразие, как може да не се грижите за тази земя…). Похапва си всичко, и месо, и зеленчуци и плодове, пие само виното, което сам произвежда – и не спира за миг. През живота си не е боледувал, освен няколко травми. Преди няколко години загуби син – поплака и продължи. Не мисли за Бог, не се моли, не спазва диети, но е добродушен, помага на хората, работи без да очаква резултат – не го интересува, че всички ще го помислят за смахнат, че прекопава чужди градинки – прави го заради любовта си към земята. Преди няколко дни го наблюдавах и осъзнах, че съм живяла по същия начин досега. И изборите ми са били правилни – днес не съжалявам за нищо, нямам нищо за поправяне в миналото, то ме е освободило от всякакви емоционални връзки.

В стремежа си към съвършенство, не се ли отдалечаваме от най-краткия и естествен път към него – собствения ни? Имаме ли нужда от езотеричните науки, за да живеем правилно? Необходимо ли е ни е да знаем астрология, да предвиждаме бъдещето, да преживяваме два пъти живота си? Стремежът ни към духовно развитие на всяка цена наистина ли е духовен или е поредната маска на желанието ни за контрол върху света?

Можете да харесате още
5 коментари
  1. Veneta

    Прекрасна статия ;))) проблема с криво разбраното позитив мислене, както и четенето на книги нараства. В сегашното отчаяние, което е обзело хората, те се впиват в едни думи, в един образ, който не е техен и накрая след първоначалната еуфория, започват да не се чувствам в кожата си (преносно и буквално) и търсят промяната….и в този момент излиза поредната книга блъскаща ни с въпроса на първа страница “Искате да се промените? Ще ви помогнем”…и така колелото се върти. Без съмнение книгите са прекрасен източник, но за тези, които умеят да подбират и да разпознават полезното за тях. Абе….дълга дълга тема. Много се надявам хората да погледнат навътре и да видят в книгите само това, което ще им помогне, а не да изпадат още по-долу…;)))

  2. nina

    Напълно съм съгласна с вашите заключения и особено с това което знам и от собствен опит. Човек страда и физически и душевно тогава, когато се отдалечава от себе си. Това става неусетно, когато се следват някакви модни за времето идеали и правила на живот. В един момент започваш да чувстваш парализа(някак вътрешно) и болестите неминуемо следват. В таки аоменти веднага си хващате чантата и си тругвате от живота който не е ваш, дори да не знаете със сигурност накъде отивате и да не си спомняте кой беше вашия живот. Той си идва на място винаги! Споделям от опит!

  3. mili

    Права сте човек трябва винаги да се доверява на вътрешното си чувство, на душата си тя е най добрият водач в живота ни но има хора,които искат да израстнат духовно да се развият до такава степен че да могат да помагат на другите души, които са изгубели пътят на добродетелта, божственното свое аз във вихъра на живота, тези изгубени души, които са се водели само от разуна и парите в един момент започват да търсят божественната частица която всеки носи в себеси и тази частица никога не умира но е дълбоко скрита в тях, именно тогава са необходими духовните водачи за да ти покажат обратният път към самият себеси , към душата на човека, която е връзката с бога и нашят духовен водач по рождение .Има различни учения за постигане на духовното израстване и намиране на божественното в себеси, всички те използват различни техники за това но целта винаги е една и съща данамериш себеси, да бъдеш полезен за другите да се доближиш до божественната чистота, която всеки носи в себеси това е душата ни в нея има всякакво знание и мъдрос заложена от самото начало на индивида, в нея е цялата божественна любов.

  4. Петя

    Ако нямаше Бог, откъде тогава се е появила душата? Ученията, които ни се дават, идват най-вече от разумни цивилизации, които не знаят нищо за човешката душа. Те могат да дадат само упражнения за съзнанието. От там тръгват и противоречията. Единствено Христос е можел да даде истината за Бог. Който чете Новия Завет, вижда разлика със Стария Завет и другите Учения. Просто, защото източниците са различни. Учениците, след много години са написали Новия Завет по памет и там има много неточности. Но може да се уловят основните Истини.

  5. anet

    Страхотна статия!!!:)

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!