Съзнателен живот или капан на ума?

Третият закон за механиката на Нютон гласи, че на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие. И всеки жив човек в определен момент от живота си си спомня този закон, разбирайки, че не се отнася само до механиката. Отнася се до всяко нещо в живота ни, към което се устремим – желаем ли да постигнем нещо, започваме да се отдалечаваме от него и толкова повече се отдалечаваме, колкото повече го искаме.

Много хора съзнателно и целенасочено тръгват по пътя на духовното развитие. За някои от тях той наистина е път, той е най-съкровеното им желание. Повечето хора обаче тръгват в тази посока, защото подразбират, че има душевни механизми, които могат да им помогнат лесно да станат по-богати, по-умни, по-секси, които ще им позволят да контролират хората, да разрешат някой свой проблем.

Скоро се разхождах по „Славейков” – любимото ми място. Или поне любимото ми място от едно време, когато всяка сергийка беше уникална, имаше стари и редки книги. Сега на всяка сергия вече има едни и същи книги и те всички са от типа „Стани богат за 20 дни”, „Отслабни без диета”, „Наръчник за сваляне на жени” и т.н.

Във всички тези книги има множество предписания – това се прави така, а онова иначе. За това се мисли по еди колко си секунди на ден, а другото се визуализира преди сън по еди колко си минути. След третата книга от този род човек загубва представата за себе си, забравя кой е бил, как е мислил, как се е чувствал. Целта на духовните учения е съзнанието да се доближи и да познае дълбините си, подсъзнанието. А познанието на света чрез тези книги изпраща човека в обратната посока – колкото повече той се стреми да разбере с ума си как функционират нещата и как трябва да ги направи, толкова повече се отдалечава от истинската си същност, от душата си, и толкова по-малко реално разбира.

Защото човекът променя центъра си – вместо да разчита на себе си, той започва да разчита на книги. Вместо да вярва на собствените си усещания, той търси и търси усилено нови и нови книги. Умът влиза в любимата си роля и казва на душата – ти не чувстваш правилно, в книгата пише друго, значи ние ще следваме книгата. Много хора наричат това съзнателен живот. Потискат вътрешните си импулси и дават пълен контрол на ума, който непрекъснато следи всяка мисъл, всяко чувство, преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила.

Много хора наричат това съзнателен живот. Нисш аз, висш аз, дух, душа, ум, разум, его – много понятия, които на практика как се разграничават? Душата знае всичко – следователно тя няма нужда от книги с дискове. Тя има нужда да изживява, а не да знае. Освен това, човек получава толкова знания, колкото са му необходими на дадения етап, дори да не иска. А най-важното е, че дори четейки книги и слушайки думи, човек няма да разбере повече от това, което отговаря на нивото му на духовно развитие.

След това – какви цели преследваме, стремейки се към духовно развитие? Да бъдем по-съвършени, да бъдем по-добри, да бъдем по-здрави, да живеем по-дълго, да бъдем по-по-най. За да искаме да бъдем повече от нещо, то значи ние приемаме, че не сме достатъчно. А няма нищо по-вредно и опасно за човека от това ден след ден да се опитва да стане по-добър и по-съвършен – защото ден след ден той затвърждава у себе си увереността, че не е достатъчно добър.

Например, много хора решават да станат вегетарианци, защото духовните учители казват, че това е правилно. Но при повечето хора това е насилствено наложено решение на разума – така трябва, за да стана по-съвършен, а не е вътрешна необходимост. Това създава вътрешно напрежение и рано или късно „вегетарианецът“ изпада в депресия и си казва – майната му, ще изям това кюфте! Необходимо ли е вегетарианството на човека-невегетарианец? Не вярвам в това, че човек може насилствено да се убеди, че му е нужно нещо, което не му е нужно – поне не задълго. А промените на личността се случват само в контекста на житейския опит.

Аз мисля, че единственият път за духовно развитие е този да приемем себе си такива, каквито сме. Най-добрият път за развитие е собственият ни. Най-добрият критерий за правилен начин на живот е очевидният – здравето и дълголетието.

Имам за пример двама прекрасни възрастни хора, единият от които е дядо ми, а другият – жена, с която животът „случайно“ ме срещна. И двамата са на 87 години, казват се Живко и Живка и на тази възраст са най-жизнерадостните хора, които аз познавам. И двамата не вярват в Бог, но вярват в себе си. Не спират да работят. Като ни дойде на гости, дядо първо ни поздравява, след това взима лопатата и слиза долу пред блока да почисти боклуците и да прекопае градинката (защото – какво е това безобразие, как може да не се грижите за тази земя…). Похапва си всичко, и месо, и зеленчуци и плодове, пие само виното, което сам произвежда – и не спира за миг. През живота си не е боледувал, освен няколко травми. Преди няколко години загуби син – поплака и продължи. Не мисли за Бог, не се моли, не спазва диети, но е добродушен, помага на хората, работи без да очаква резултат – не го интересува, че всички ще го помислят за смахнат, че прекопава чужди градинки – прави го заради любовта си към земята. Преди няколко дни го наблюдавах и осъзнах, че съм живяла по същия начин досега. И изборите ми са били правилни – днес не съжалявам за нищо, нямам нищо за поправяне в миналото, то ме е освободило от всякакви емоционални връзки.

В стремежа си към съвършенство, не се ли отдалечаваме от най-краткия и естествен път към него – собствения ни? Имаме ли нужда от езотеричните науки, за да живеем правилно? Необходимо ли е ни е да знаем астрология, да предвиждаме бъдещето, да преживяваме два пъти живота си? Стремежът ни към духовно развитие на всяка цена наистина ли е духовен или е поредната маска на желанието ни за контрол върху света?