Спечели книга: От пелените до влюбването
Vasilena_st спечели книгата Как да мислим гениално. Честито!
Издателска къща ТАРА Пъблишинг любезно предостави на читателите на Love-aholic книгата на Несия Ланиадо От пелените до влюбването. Книгата разглежда една смущаваща тема за всички родители – сексуалността на малките деца. Сексът присъства във всичко около нас, сексуални послания ни заливат от всички медии и влияят върху живота ни. Но темата ни притеснява и ние избягваме за говорим за нея. Как можем да създадем здравословно отношение към секса у нашите деца? Книга за настоящи и бъдещи родители.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 30 ноември 2011. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 1 декември 2011 и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Въпросът е:
На кого бихте се доверили за възпитанието на децата си – лекари, психолози, роднини, литература, на себе си?
Кожата – най-чувствителният орган
Както животните, така и нашите деца носят програма за търсене на удоволствие – сучене, вкусване, виждане, галене, целуване, докосване. Всеки квадратен сантиметър от кожата съдържа 500 нервни клетки, които предават усещанията до мозъка. Чрез докосване на кожата човек може да повлияе положително функционирането на целия организъм.
Един случай на д-р Рафаеле Морели, Институт Рица, Рим: Елена, 8-месечно момиченце, страда от екзема в областта на слабините. Подозирано е възпаление от пелените, гъбички, реакция към козметични продукти. Майката сподели, че не може да преодолее отвращението си и да милва слабините на детето си. „Предписахме й една доза милувки и „като по чудо” екземата изчезна.
Докосваните, галените, масажираните и люшканите деца стават по-малко агресивни като възрастни, по-склонни на съдействие и съчувствие.
Къде съм бил преди да се родя?
Рано или късно детето ще ни зададе неизбежният въпрос: „Къде съм бил преди да се родя?” Това е възлов момент от растежа му, на който трябва да отдадем цялото си внимание – това е моментът, от който детето ще се научи да ни се доверява и да разговаря с нас.
Първото нещо, което трябва да му кажем, е че децата се раждат от любов. Когато един мъж и една жена се обичат, те искат да се целуват, да се милват, да бъдат близо един до друг, да спят заедно. Децата разбират отлично физическия език на любовта, защото и те обичат ласките, жестовете на обич, леглото на мама и татко.
Важно е да представим концепцията като нещо, свързано със сферата на чувствата, което не може да бъде сведено до обикновената репродуктивна функция, нито до поредица от чисто механични жестове. Това е възможност сексът за бъде представен на детето като любов, игра, жизнена енергия, удоволствие, от което се ражда животът. Детето е в състояние да разбере това, ако му бъде обяснено, че желанието да бъдеш заедно с някого е нещо естествено, което интересува всички – мъжете и жените, кучетата, котките, птиците и т.н.
Не трябва да оставяме у детето разбирането, че сексуалността е свързана единствено с анатомичните различия – важно е да им покажем колко дълбока е любовта, която свързва родителите.
Сякаш майката усеща кое е най-добро за детето й. И все пак някои ситуации изискват консултации с психолог или друг специалист. Но нашето общество не е дорасло до етапа, в който да потърси специалист. Приема се едва ли не за срамно и неудобно. Аз съм намирала отговор на заплетени ситуации и в книгите от ИК Тара. Тъй като сама отглеждам сина си, е много важно за мен да се изгради като уверена личност, а не потиснат от липсата на баща. В случая книгата „Как да отгледаме дете, уверено в себе си“ ми беше много полезна!
Възпитанието на децата е доста сложно.
От самото раждане изникват противоречия по дори най-простите въпроси: да го гушкаш ли постоянно или да го оставиш да плаче, за да кали волята си; да го напляскаш или да го насърчиш да не върши това, което не трябва; да му позволиш да върши неща, които то само си е решило и т.н. и т.н… Толкова е сложно! Има литература, интернет, приятели, педагози, психолози и какви ли още не.
Истината е, че детето трябва да живее в среда, където родителите имат нормални човешки отношения, за да може извън семейството то да не „попива“ лошотията, а да успее да прецени ситуацията само.
Аз бих се погрижила да му дам начален старт в живота и винаги да е спокойно, че ще може да намери подкрепа във всяко отношение и при всякакви обстоятелства при най-близките – семейството си.
Много актуален проблем за обществото, а и за мен, защото синът ми е на 9 години и вече сетивата му към тази тема са доста изострени. За мен наистина е много важно да създам у него здравословно отношение към секса. Много се страхувам, защото голотата, която граничи с пошлост присъства на всякъде около нас – реално няма как да предпазим децата си от това…..
Спомням си как като малка се срамувах и извръщах глава когато гледах любовна сцена в някой филм в присъствието на родителите си. Опитвам се да избегна това неудобство у него и предпочитам да му обясна като добавям и нещо комично, за да го предразположа да ме чувства близка на тези теми. Винаги го насърчавам когато има неудобен въпрос, защото предпочитам аз да се червя докато му обяснявам, вместо да получи изкривените отговори от интерент и приятелите си….
Малко по-малко му обяснявам за птичките и пчеличките и се радвам, че за някои неща остава доста учуден и проявява интерес за разговори на тази тема. Подтиквам и баща му да провежда разговори по мъжки с него, дори по някога се къпят заедно, за да превъзмогне срама от голотата си.
След още и някоя година съм намислила да му взема някоя книжка с картинки, в която всичко да е обяснено. Мисля си, че насаме със себе си той ще я разгледа и прочете и това ще му е от полза.
Като цяло това е голям проблем за обществото и наследниците ни, защото отношението към секса се предава и след нас и от нас зависи какво ще възпитаме у децата си, защото то ще се проектира и върху техните деца
Затова трябва всеки родител да поема отговорнастта върху себе си……
Трябва да създаваме връзка с децата си и да говорим, много да говорим…..
За възпитанието на детето си , смятам че аз и татко му трябва да изиграем главна роля,защото според мен ние сме хората,които сме му най-близки и с които прекарва най-много време.За много от нещата,при които имам колебания се доверявам на литература по определения въпрос или се консултирам с някоя от бабите или приятелка,минала по същия път!
За възпитанието на децата си бих се доверила на мене и съпруга ми и също литература която дава най-необходимите конкретни практически съвети, от които всеки родител има нужда в един или друг момент.
Всеки, който е имал щастието да стане родител, се изправя пред едно от най-големите предизвикателства в живота – отглеждането и възпитанието на детето. А едва ли има човек, който да не изпитва съмнения по отношение на това колко добре се справя с тази отговорна роля.
За да не се превърне възпитаването на детето в една мъчителна тежест, трябва да определим кои са най-важните аспекти според възрастта му и да се концентрираме основно върху тях. Възпитаването следвайки приоритетите, а не задълбавайки в много неща наведнъж е правило, което е добре да следва.
Какво да правим!?
Бъдете любезни, но твърди!
Не се подавайте на капризите на малчуганите!
Действайте, вместо да приказвате!
Насърчавайте детето си!
Определяйте граници!
Не създавайте напразни очаквания!
Използвайте чувството си за хумор!
Поздрави
Доверявам се единствено на себе си.
По принцип се доверявам единствено на себе си .. всяка майка знае от какво и кога е точния момент.Разбира се като млада майка се „съветвам“ 🙂 със книги .. има много добри съвето от специалисти и се възползвам от тях ! До голяма степен възпитанието също зависи и от възпитателите в детските ясли , голяма част от времето си децата прекарват с тях.
Зависи от ситуациата. Понякога всичко зависи от нас- родителите, но има случай в който имаме нужда от литература , психолози. Не малка роля играят и възпитателите. Мисля, че възпитанието на децата е сувкупност от всеобщите усилия на родители, възпитатели, психолози,роднини,литература.
За възпитанието на децата си бих се доверила на себе си и съпруга ми и на литература която дава някои съвети, от които всеки родител има нужда в даден момент.Това за което се радвам най-много, е че научихме децата си да споделят.Винаги ги съветваме че ако има нещо независимо дали е хубаво или лошо ние трябва да знаем.Така скъсяваме дистанцията между родител-дете и комуникацията е по-лесна.
За възпитанието на децата си бих взела съвети от всеки, бих изчела колкото литература е необходима по въпроса, но бих се доверила на себе си.Родителя е този който носи отговорносттта за правилното възпитание, той е човека който трябва да реши кой е най – правилния начин за възпитанието на собственото му дете.Естествено е , че може понякога да греши, но затова живота е толкова многообразен, затова сме толкова различни, всеки се учи от грешките си става по-мъдър и след това може да преаде тази мърдост получена чрез опита и на децата си.
Възпитанието на едно дете е сложен процес.Да го научиш на всичко,да му дадеш правилен пример-това са все неща,които не всички родители успяват да направят.За възпитанието на детето си разчитам единствено на себе си.Наблюдавам другите родители и се уча от техните грешки като се старая да не ги повтарям.
,,-Философът Сантаяна казва:,,който не познава миналото, е обречен да повтаря неговите грешки“.
-Тогава кажете на своя господин Фантаяна, че ние сме обречени вечно да повтаряме своето минало, независимо какво е било то. Това е самата същност на живота и всяко средноинтелигентно дете на повече от 10 години вече го знае.“Кърт Вонегън ,,Синята брада“ Винаги е добре да се допитваме до специалисти, но не и да им се доверяваме напълно и да оставяме децата си в техните ръце. Една майка най-добре усеща хлапето си, неговите желания и заложби. Аз съм на мнение, че родителите сами трябва да положат основите, а животът и проблемите, пред които се изправят децата им, да ги доизградят като личности.
Бих се доверила на себе си и на партньора си.Не се възпитава според книги и хора,а според лично усещане за нещата.
На моя инстинкт, на приятелки, на роднини и на лекари – колкото повече мнения с аргументи по въпроса, толкова по-добре ще преценя кое е по-редно
Имам самочувствието на знаещ и можещ човек,който се грижи прекрасно за детето си във всеки смисъл,но все пак скоро трябва да започна работа отново и съм мислила по въпроса ,на кого бих доверила възпитанието на детето си. Бих се доверила единствено на своята майка,защото тя отгледа и възпита племенницата ми ,която е едно прекрасно,умно и жизнено дете,също така е родила ,отгледала и възпитала нас- три прекрасни дъщери и колкото и да мисля на кого да поверя грижите за детето си,просто за по-подходящ човек не мога да се сетя .А също така изключително важно е ,когато съм на работа да съм спокойна и да не мисля постоянно за това ,какво прави детето ми.
Доверявам се на себе си, следя грешките на другите и си правя изводи как да възпитавам детето си някой ден, живот и здраве. Наскро се разхождам из града и виждам една майка как буквално крещи на момченцето си, защото искало да му купи още една близалка. Бях шокирана, защото причината, за която така се беше вбесила, беше нищожна и беше на ръба да му удари шамар на улицата. Какво ли ще стане с това дете ако направи някоя беля вкъщи например? Не искам и да си помислям… Чрез насилието ние полагаме жестоки психически травми у децата и след време стават т.нар „проблемни“ и лоши не защото те са виновни..сами се сещате причината. Не знам на кого бих поверила възпитанието на детето си-може би единствено на себе си и съпруга си. Не бих позволила на когото и да е било да се опитва да го изгражда. Това е семеен дълг, който трябва да изпълним сами!
Смятам, че за визпитанието на децата ни трябва да се погрижим ние родителите.
На литературата и на самата себе си! Има една приказка, че човек може да разчита и вярва най-добре именно на себе си. Детето е част от майката, точно затова тя би направила и невъзможното то да е добре (разбира се има и изключения, но те са малко и тези единици за мен не са хора…). Не трябва сляпо да се доверяваме на медицината, психологията и т.н., ами сами да проучваме доколкото можем и да се интересуваме и търсим информация за проблема. Бъдете активни, майки, не чакайте наготово 😉
Преди да стана родител четях много литература по въпроса за възпитанието и формирането на личността. Е, на практика нещата се оказаха дооооста по-сложни! Знам как трябва да възпитам детето си, но то диктува своите собствени правила и срещам адски много трудности. Намесата на роднини колкото е полезна, толкова и пречи според мен. Хубаво е да се правят консултации с психолог, но в малките градчета няма такива. Сякаш повече разчитам на себе си и макар понякога да усещам как съм изтървала нишката в едно отношение, то в друго държа здраво конците. 🙂
Доверявам се на съпруга ми за някой неща, на бабите за 1-2 часа в краен случай.
За възпитанието се доверявам единствено на себе си. Вслушвам се в съвети, чета много, интересувам се, но всичко трябва да мине през моята призма, за да го приложа върху детето си.