за любовта

Любов, страх и как да получаваме това, което искаме

0

 Любовта е като живак върху дланта. Дръж си пръстите отворени и ще го задържиш. Стисни юмрук и той ще се разхвърчи на всички страни.
— Дороти Паркър

Думата любов и сред най-любимите ни думи. Винаги ли изпитваме любов, когато си мислим, че изпитваме любов?

Една проста техника за проверка на чувствата. Помислете си за човека, който обичате. Без съмнение, ще изпитате любов – радостен трепет и щастие, че този човек съществува и е част от живота ви. Сега си помислете отново за този човек, но в друг аспект – например, как да получите от него нещо, което силно желаете (например, да се омъжите за него). Усетихте ли напрежението, което замени любовта? Мотивът ни е – аз го обичам и затова искам, но факт е, че любовта се превръща в нещо друго в момента, в който започнем да искаме.

Всеки път, когато усетя притеснение за връзката си, разбирам, че съм превключила от любов към преследване на някакви свои цели. Дори да има реална причина за това притеснение, преследването води до сигурен резултат – бягство на партньора.

Да си върнем любовта не е толкова трудно – просто трябва да превключим отново, този път от преследване към любов, каквато и да е реалността в момента.

Как да получаваме нещата, които искаме, без да искаме?

Дълго време смятах, че с мен нещо не е наред, защото връзките ми се развиваха чудесно до момента, в който аз пожелавах нещо – и тогава се сриваха за дни. Още по-дълго време ми трябваше да разбера, че има правилен и неправилен начин да искаме и да получаваме.

Връзките се развиват по свой естествен начин, със скорост,  която зависи от готовността и на двамата партньори. В началните етапи, когато не сме достатъчно близки, ние вътрешно искаме сближаване и развитие на отношенията – и това се случва сякаш от само себе си, без изречени думи, без планове, без изисквания. Връзките ни често се разрушават в момента, в който сме се сближили достатъчно, за да решим да поискаме от партньора си директно това, което искаме – и много често човекът изчезва. А ако остане, нещата са различни. Защото, ако той е бил готов за това, щеше вече да ни го е дал и нямаше да има нужда да го искаме. С искането си създаваме в него вътрешно напрежение. Което измества любовта.

Докато поддържаме вътрешното си желание за развитие на връзката, всичко се получава прекрасно (може би не толкова бързо, колкото бихме желали, но понякога по-добре и от най-смелите ни мечти). Това показва, че всъщност няма нужда да искаме нищо от никого – достатъчно е да поддържаме това желание в себе си и да му дадем необходимото време да се случи. Когато заявим това си желание под формата на искане пред партньора си, всичко се променя – и често приключва.

Защото бързането, изискването всъщност е проява на нашата несигурност, на нашите страхове. Страхът е липса на любов. Когато изпитваме любов, любовта ни се сбъдва. Когато изпитваме страх, сбъдва се страхът.

Ако отношенията ви не са толкова добри, колкото бихте желали, ако  любимият ви човек не е до вас, а искате да е – включете любовта. Ако мисълта за любимия човек ви наранява, значи не изпитвате любов в този момент. Най-лесният начин да спрете страховете си, е да спрете да мислите за това, което създава тревожност у вас.

Една истинска история за любовта

Това е историята на една възрастна жена, която зная от Моника Балаян. Тази жена на 60-70-годишна възраст пожелала да изкара курс за развитие на интуицията. Моника я погледнала скептично, заради възрастта й, но жената и обяснила защо иска да посети този курс. На младини тя участвала във война. Заловили пленници, няколко човека, и се грижели за тях дълго време. Единият от пленниците бил възрастен човек, който не говорел. По цял ден мълчал и нищо не правел.

След известно време жената забелязала промяна в отношението си към пленниците. Те започнали да й стават все по-симпатични – и не само на нея. Започнали да им дават по-хубава храна, да ги извеждат на слънце за по-продължително време, да им съчувстват. Разбрали, че нещо става и че това нещо прави възрастният човек. Той им изпращал любов. Разбрали също, че ако продължават така, скоро могат да вземат страната на пленниците си – а все пак били на война. И ги освободили, за да могат да продължат да се борят за страната си.

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!