32. Интуицията в любовта: Разрешете си да страдате

Празнуване на живота и смъртта

Един източен мъдрец е казал, че да знаеш как да живееш означава да знаеш как да умреш. Животът е път към смъртта. Философът Рам Дас има следната мисъл: „Болката от раждането е болка от смъртта, а страданието от смъртта е страдание от раждането”.

Не знаем какво се случва, когато умираме, и не знаем какво се случва, когато се появяваме на този свят. Но за да изпитаме нещо ново, трябва нещо да променим.

Раждайки се, ние губим усещането за безопасност, което ни дава утробата – единственият свят, който сме познавали, преди да се появим на този свят. Оказа се, че в този нов свят е много приятно, въпреки че не сме го знаели до този момент. Усещанията ни показват, че сме се впуснали в сложно пътешествие и в края на пътя това, което ни е давало храна и кислород, се отрязва. За първи път сме изпитали други потребности – тези потребности ни позволяват да дишаме и да обхващаме с устни майчината гръд. Започваме да се храним по друг начин.

Първото вдишване е удоволствие. След това се появява необходимостта от майчината гръд. Това е първият урок по промяна – загубата и раждането, и той е свързан с удоволствие. А ако няма гръд и останем гладни? Ако на нашия плач никой не обърне внимание? Бебето спира да плаче, разбирайки, че неговите потребности не винаги ще бъдат удовлетворявани.

И ние, като бебетата, инстинктивно отговаряме на промените. С възрастта все повече осъзнаваме силата и размера на своите загуби. Когато на света се появява сестричката ни или братчето ни или ни лишават от шишенцето с мляко, осъзнаваме истинското значение на загубата и това, че никога повече няма да се върне предишното ни състояние.

Загубите ни в детството трябва да минат през определени етапи. Когато се лишаваме от нещо в детството, то се компенсира от наградите, които ни дава независимостта. Загубата на нещо любимо води до придобивка на нещо по-подходящо за нас. И в същото време ние страдаме по миналото.

Промените, настъпващи в детството, включват жертване на комфорта, който имаме, за развитие на вътрешните ни способности. Учим се да се храним сами и да ходим самостоятелно. Заедно с независимостта нарастват и отговорностите, подготвящи ни за неизбежните изпитания на живота.

Идеалният преход прилича на този, който сме преживели в ранните си години – раждането, периода на симбиоза с майката, здравословния нарцисизъм на детето, прохождането и т.н. Цикълът завършва, когато станем възрастни и самите ние имаме деца. Той ни позволява да придобием навиците, необходими ни за самостоятелно удовлетворение на своите потребности. Ние трябва да се научим да споделяме с другите силата и любовта си. Ако този цикъл бъде прекъснат на някой етап, способността ни да обичаме и привличаме любов не се развива.

Не можете едновременно да растете и да се върнете назад към утробата

Ако не се научите да ходите, не можете да откриете околния свят. Ако не се научите да носите отговорност за физическите си потребности, не можете да се развивате. Ако не се научите да общувате с другите хора, ще останете ограничени като личности. Всяка от тези стъпки изисква жертване на досегашния начин на живот.

В следващото упражнение ще си разрешим да страдаме.

Упражнение 16
Простете си

Както винаги, започваме с изследване на тялото си. Концентрирайте се и обърнете внимание на първия спомен, който ви дойде на ум. Позволете му да ви доведе други спомени. Опишете тези асоциации. Разрешете на сетивата си да си спомнят всичко. Запишете тези спомени от сетивата, дори да ви се струва, че нямат връзка с вашите спомени. Какви промени провокираха тези спомени у вас?

Интуицията ви предостави спомени, които трябва да оплачете, за да продължите пътя си към любовта. Какво е общото в тези спомени?

Помолете някой, който ви обича, не задължително партньора ви, да поработи с вас върху това упражнение. Споделете с него някои много важни за вас моменти. Подгответе си сценарий за това, върху което искате да работите. Може да опишете това, което искате да вземете със себе си, и това, което искате да оставите в миналото. Определете си период от време, в който си позволете да пострадате.

Ако си разрешите да пострадате, можете да създадете пространство за нови отношения в бъдеще или да преразгледате отношенията, които имате сега.

Здравословните отношения се променят непрекъснато и се приспособяват към новите ситуации. Промяната е процес на загуба, която освобождава място за нещо ново. Няма смисъл да зацикляте върху нещо, което вече го няма, вместо да насочите енергията си в търсене на нещо ново.

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 | 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58

Лора Дей, „Практическа интуиция в любовта“
Превод: Мая Живкова