Писмо до моя бивш съпруг, който предпочете порното пред мен
Порнографията те съсипа. Съсипа нас. Когато хората ме питаха, шокирани, как мога да напусна такова семейство, умен мъж, баща на децата ми, осигуряващ всичко необходимо, какво можех да кажа? Казвах, че вината е моя. Аз се промених. Само че не бях аз. Твоята любов към порнографията бавно уби моята любов и уважение към теб и унищожи моето самоуважение.
Не съм светица. Харесвам снимки на силни сексапилни жени. Моят дом – вече наш – се превърна в галерия на кичозни голи жени. И обичам секса. Дори децата и умората от това да бъда работеща майка не понижи моето сексуално желание – въпреки че трябваше да го прикривам, правейки се, че не съществува.
Бяхме заедно от шест месеца, когато попаднах на твоето тайно място и го приех с усмивка – „Мъжете са си мъже“ – очаквайки Пентхаус, но откривайки жени, унижаващи се с плажни топки, екстра размери, фалшиви гърди, докато очите им издаваха тяхната болка.
Усетих тяхното унижение. Разплаках се. Ти пренебрегна моите аргументи – „Те получават пари за това. Това е техен избор.“ – и квалифицира моите доводи като истеричен радикален феминизъм.
Защо останах? През останалото време ти беше забавен, либерален, компютърен специалист, културен, креативен. Можехме да говорим за политика, за комедиите от 70-те и за групите от 80-те. Като жаба в бавно загряваща се вода аз не осъзнавах какво се случва, иначе бих изскочила веднага.
И си казвах – сексът не е всичко, нали? Не и когато всичко друго е чудесно. Понякога си мислех, че можем да се учим заедно, че може би ти би могъл да свържеш емоцията с действие. Опитвах се да ти обясня как би могло да бъде, но все стигах до заключението, че аз съм виновна за липсата на сексуално желание у теб.
Когато се появиха компютрите, ти започна да се криеш още по-добре. Вече не можеше да стигнеш до оргазъм с мен и обвиняваше мен и раждането. Тогава започнаха намеците. Можеш ли да си сложиш повече грим? Ами френски маникюр? Някога мислила ли си за силиконови импланти? Не бях. И не исках. Ти предпочиташе косата ми руса. Ами кожени дрехи? Ролеви игри? Мръсни приказки? Ти харесваше идеята за тройка и виждаше, че аз не я харесвам, а после започна да обличаш моите дрехи, а след тях дойдоха играчките… Всичко това беше чудесно за теб. Чудесно е за други. Някои от приятелките ми го харесват. Аз опитах. Не го харесах.
Съществуват думи за това, което правихме, но то не бе правене на любов. Без визуална стимулация, без компанията на филмите – и ти, гледащ повече тях, отколкото мен – ти не успяваше да получиш удовлетворение. Чувствах се по-нищожна от тях. Между нас никога нямаше интимност и накрая аз спрях да желая секса. Не че ти го искаше с мен.
Започнах да изпитвам гняв към теб. Започнах да чувствам обида, знаейки както правиш ти, докато аз изпълнявах домашните си задължения. Насочих енергията си към градинарството, а нашите деца мислеха, че част от моя живот е свършила и мъртва. А момчетата от младежките ми години, които ме обичаха и харесваха тялото ми, останаха далечен спомен, а може би аз си бях измислила всичко това, колко хубав и емоционален може да бъде чистият секс.
Тогава един човек ми каза, че съм красива жена. Аз? Без руса коса и изкуствен тен? Брюнетка в стара рокля и кецове? И това беше краят.
Това, което последва, беше трудно. Сълзи, вина, развод, деца, разкъсвани между две къщи, шокирани семейства и приятели. Днес аз имам връзка. Сексът е емоционален и интимен и аз съм му достатъчна.
Ти все още си сам. Хората мислят, че е защото още не си ме преживял. Мислят, че още ме обичаш. Но аз мисля, че е защото връзките изискват усилия и зачитане на чуждите нужди, а жените, с които ти прекарваш повечето си време, не искат нищо. Ти всъщност си по-щастлив в твоята връзка с порното.
Чудесна статия. Моето преживяване е същото.Живеех на семейни начала с мъж цели 8 годи,с надежда брак и деца.Но не издържах,тръгнах си за винаги,и преди бях правила опити,но все се връщах,докато в един момент не издържах.изпитвам погнуса ,това е жалък чикиджия с психични проблеми,а аз толкова обичак. Сексът беше рядко явление,а след това изчезна за винаги,с какви ли не оправдания и извинителни причини.А аз тичах да се разкрасявам с цел да ме одобри,а той все нещо намираше. Започнах да повяхвам,чувсвах се нежелана, беше ми мъчно,но стоях до него. Докато един ден погледнах порно-страниците,в които влиза,и какво да видя той се възбужда от разни жени,които по външен вид са нещо грозно,нямам думи,а аз наказвам себе си. Говорили сме,но нищо и нищо.Докато един ден сякаш изтрезнях ,нещо ме разтърси.казах си така не може. излязох на вън на разходка и двама мъже изкоментираха,виж каква газела минава,на един светофар ми тидитна и ми се усмихна един красив мъж каращ джип,това беше.Разделихме се.Намерих отново себе си. Жени никога не търпете това,не правете моята грешка да живеете толкова време с мъж живеещ в порно страници ,за да се самозадоволява,а вие да вехнете несправедливо,за това,че той е психично нуравновесен,стойте далеч. Сексът е най-голямото удоволствие. Когато една жена е желана,тя сияе от щастие.
Благодаря, че сподели, rozy.
Чудя се дали аз не съм в същото положение. Мъжът ми е пристрастен към порното, но има желание за секс и с мен. Доста често иска да гледа преди да правим любов, трудно получава естествена ерекция… Никога не е искал тройка, ролеви игри, но понякога има нужда от тази визуална стимулация.
Someone,
С времето порното променя начина, по който функционира мозъка. След тортата, наблъскана със захар, ябълката се усеща почти безвкусна. Същото е с порното. Повишената стимулация води до привикване и обикновените, нормални, естествени човешки преживявания вече не се усещат като достатъчно стимулиращи. Ако мъжът ви се откаже от порното за няколко месеца, взприятията му ще се възстановят, но едва ли ще успеете да го убедите в това.