за любовта

Любов… към себе си

11

Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, колкото и всеки друг, заслужаваш собствената си любов.
Буда

Хората обикновено свързват любовта с конкретни хора, животни, растения, предмети, дейности… “Обичам Х, той ми носи щастие, щастието ми зависи от него, от неговата любов към мен”. Така ли е всъщност?

С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения – подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си – не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите – към себе си, отразен в другия. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме – определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта – тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно. Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема “Обичам начина, по който ме караш да се чувствам”. Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си – чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Подобно на любовта усещане е вдъхновението – то привидно се пробужда от някаква нова дейност, която просто ни грабва и ни отнася, изпадаме в състояние на безвремие, на самодостатъчност, на висше щастие, когато се занимаваме с нещо, което ни харесва. Такова чувство може да предизвика всеки човек, всяко живо същество, всяко занимание, на практика всичко в света – стига човек да има “рецептори” за него.

Истинско откритие за човека обаче е същото това състояние на висше щастие, което го спохожда… без никакъв повод. Едва тогава човекът разбира, че състоянието на любов принадлежи на него, а не се внася отвън, от някой друг или нещо друго.

За средностатистическия човек обаче любовта е чудо – нито събуждането й, нито смъртта й зависят от волята му. Тя го окрилява, дава му сили, често се съпровожда с чудеса в околния свят – сякаш целия свят го закриля и му проправя път към сърцето на любимия човек. Кара го да върши безразсъдни неща – тоест, да надскача себе си, да се развива, да пристъпва там, където иначе не би посмял. Любовта побеждава всичко – човек в името на любовта, в името на запазването на това състояние на висше щастие, е готов да преодолее страховете си, да се бори с недостатъците си, да промени принципите си – на практика, готов е на всичко, което е по силите му. Ако в другия човек ни привличат собствените ни качества, които харесваме, то у него не харесваме именно онова, което остава в сянка при самите нас – качествата, от които душата желае да се освободи. Така виждаме себе си в другия, опознаваме се и се приемаме.

Любовта сама по себе си е безценен дар – независимо дали е споделена или не. Ползата от любовта не е в това, което получаваме от другия човек, а в начина, по който самите ние се чувстваме. И за хората, които умеят да се радват на това състояние, независимо от ответа на обекта на любовта си, любовта е истински дар – тя превръща живота им в чудо и привлича други любови. Любовта, която носим в нас, може да пробуди съответна по степен и изява любов в другия човек. Всеки страх, всяко съмнение, всяко предпазване не допускат любовта в живота ни и превръщат съществуващата любов в безгранично страдание. Много често човек получава отговор на любовта си, когато вече не го очаква. А и най-болезнената любов е за предпочитание пред състоянието на не-любов, на празнота, на безмислие и сивота.

Защо свършва любовта? Аз мисля, че не свършва, а се трансформира в друга любов. Любовта ни променя и следващият човек, който ще я пробуди отново в нас, ще съответства на новото ни състояние. Затова и всяка следваща любов е по-силна, по-хармонична и всеки следващ човек в живота ни все повече се доближава до истинската ни същност. В този смисъл, ако съществува “любов за цял живот”, тя трябва да е между хора, които се променят хармонично, всеки за себе си и двойката като цяло.

И излиза, че човек привлича точно това, което отдава. И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме.

Можете да харесате още
11 коментари
  1. migrator

    Бях забравил, че обичам да снимам – спомних си, че фотографията всъщност ме доведе тук! Трансформация – това е думата…

  2. Мая

    Неведоми са пътищата фотографски, знаеш 😉

  3. Емил Русчев

    Здравей Мая,
    Благодаря за хубавата статия и като цяло за сайт-а.
    Може въпроса ми е се стори глупав, но ми се иска да попитам има ли нещо като “упражнения”, вследствие на които човек да заобича себе си повече, а и от там всички останали?

    1. Мая Живкова

      Емил Русчев,
      Да обичаш себе си означава да се грижиш за себе си. Не ти трябват упражнения. Яж добра храна, грижи се за тялото си, обезпечи сигурността си, създай добра връзка – и когато имаш правилно отношение към основните си нужди, ще имаш правилно отношение и към нуждите на хората около теб. Любовта е правилно отношение към нашата природа.

  4. Емил Русчев

    Здравей отново Мая,

    Ами аз мисля, че съм направил всичко от изброените неща дори повече, много повече.
    Точно там е проблема, че постоянно искам да се променям, започвам нови неща, нови хобита, организирам живота си и същевременно не му се радвам!
    Не обичам явно толкова много себе си тъй като само искам да се променям и да се самоусъвършенствам, започнах да мразя хората около мен повече, самочувствието ми намаля и още много други примери за липсата ми на любов към себе си.
    И за това те питах дали има някакви “упражнения”, тъй като прочетох че при теб е станало след някакъв семинар и след спазването на някакви методи или аз не знам какво точно…
    Предполагам че промяната не става просто “ей така”…?

    1. Мая Живкова

      Желанието да се самоусъвършенстваш е голям проблем. Първо, показва, че смяташ, че нещо не ти е наред – само по себе си това е достатъчно да ти докара стабилна депресия. Второ, подсъзнанието е изключително консервативно и няма да ти позволи сериозни и бързи промени. Колкото повече се опитваш да се променяш, толкова повече съпротива в себе си ще усещаш и по-зле ще се чувстваш, защото ще живееш все повече с чувството, че не си наред, но нямаш и силата да се “оправиш”. Любов към себе си означава да се приемеш какъвто си. Хората, които имат добро самочувствие и успех в живота, са влюбени в себе си – каквито са. И не са по-специални от другите. Но те се виждат като специални. Нито един от моите познати с добро самочувствие не чете книги за “самоусъвършенстване”, нито иска да променя нещо – какво да променаш, ако се харесваш какъвто си?

      Така че, колкото повече упорстваш, толкова по-силна съпротива ще срещаш от себе си. Създаваш си стрес на психично и физиологично ниво и можеш да си докараш и някоя болест. Едва ли си заслужава.

      Това, което трябва да направиш, е да започнеш да се съобразяваш със себе си, вместо да се бориш със себе си. Да се вслушваш в чувствата си, да правиш повече това, за което имаш желание- Да обърнеш внимание в какви ситуации се чувстваш добре, с какви хора – и да избягваш ситуациите, в които не се чувстваш добре. Изобщо, да слушаш тялото си и да живееш според това, което ти казва то, а не ти да му налагаш каквото си решил. Така или иначе няма да се получи, защото то си има начин да постигне своето. Когато започнеш да правиш това, напрежението ще изчезне, ще започвнеш да се чувстваш по-спокоен, ще си създадеш по-хармонична вътрешна атмосфера и ще спрат да те дразнят и хората около теб, и много други неща във външния свят.

      Що се отнася до хората – защо ти е да обичаш хората, че и всички хора? Хората са различни – някои са добри, други не са, някои са честни и искрени, други са лъжци и мошеници, някои ще свалят и ризата от гърба си заради теб, други ще ти откраднат всички ризи. Да поставяш всички под един знаменател е вредно, защото ще ти пречи да преценяваш конкретния човек срещу теб. Хората са различни и някои заслужават любовта ти, а други не. Можеш да приемеш, че има различни хора и да приемеш различно поведение към тях. Но не смятам, че има нужда да ги обичаш всички. Любовта, обичта възникват въз основа на сродство между характерите и интересите на хората – не можеш да обичаш хора, които са коренно различни от теб. Има хора, с които симпатия се ражда веднага, има хора, които не понасяш. Това е реалността. Обичай си тези, които са добронамерени към теб, а с останалите не се занимавай изобщо, доколкото можеш – това е напълно достатъчно.

      Упражнения има много и различни, но за всеки човек е различно. Все пак можеш да започнеш с това – да си представиш, че пред теб е детето, което си бил ти като малък. Да говориш с него, да усетиш емоцията му, нуждите му. И дори мислено да му дадеш това, от което се нуждае – от което си се нуждаел ти като малък, но не си имал.

      Доказан факт е, че емоционалните състояния на хората през първите години от живота им определят развитието на мозъка чисто морфологично и мозъкът на човека функционира на същото емоционално ниво, както в началото на живота, чрез хормоните. Децата, които са обичани и обгрижвани, се чувстват спокойни, уверени, сигурни в живота и в другите хора. Децата, които са имали някакви емоционални стресове, се чувстват несигурни и неуверени и съответно изпитват трудности. Няма как да върнеш времето назад, но ако си поставиш за цел да поддържаш по-позитивно емоционално състояние за известен период – месец-два, в мозъка настъпват структурни промени и това състояние се стабилизира. Не ти трябват техники, а просто да се вслушваш в себе си и да си угаждаш, да си доставяш радост, колкото зависи от теб.

  5. Емил Русчев

    Според мен това силно желания човек да се самоусъвършенства е “егото” на човек и мисля, че си много права за всичко, което каза въпреки че според мен да си влюбен в себе си и да имаш свръх самочувствие е другата крайност, в която много хора се намират и не смятам че е О.К.
    Бих казал че трябва да се научим да контролираме егото си, в правилната посока и да го навигираме, защото пък човек, който не се самоусъвършенства и седи на едно място самовлюбен, няма да вкуси от истинския смисъл на живота, който е да се учим, да се променяме и да се стремим да вървим напред и нагоре в нашето душевно, умствено и физическо същество.
    И след много лутане и четене по въпроса, реших да пробвам да си реша проблема с медитация.
    Какво мислиш за всичко това ?

  6. Мая Живкова

    В грешка си. Когато човек не хаби усилия и време да се променя, той в това време просто живее живота си. Защо си решил, че трябва да се променяш? Защо смяташ, че има нещо, което е по-добро от теб сега? Всички хора са ограничени, имат недостатъци, това е положението. Нямаш възможност да промениш това. Така че вместо да се стресираш, се радвай на живота си. Промените са неизбежни, те идват в живите ситуации, каквото има нужда от промяна, то ще се промени независимо от желанието или нежеланието ти. Остави нещата да се случват естествено.

    Твоят основен проблем са книгите, които четеш. Ако ми позволиш съвет – зарежи всичко. Всички те са написани от други хора, всеки със собствените си изкривявания. Те не са отправна точка, а ще те объркат напълно. Зарежи книгите и започни да живееш. Тогава ще започнеш и да се чувстваш добре със себе си.

    Медитацията не е решение на никакви проблеми. медитацията временно те замайва, така че не можеш да си вършиш ежедневните задачи, а проблемите си стоят и чакат адекватно решение. Зарежи тези неща и се радвай на живота си.

  7. Емил Русчев

    Добре искаш да кажеш, че според теб човек трябва да си седи само в неговата зона на комфорт, без никакво желание за развитие?
    Да си седим науки например; да не се развиваме в областта, в която сме най-добри или си изкарваме хляба; да си седим дебели, защото така е по-лесно или просто да се носим по течението без да поемаме никакви отговорности?
    А относно книгите – трябва не да спрем да четем или просто да отсяваме това, което кореспондира на нашето “аз”?
    Все си мсил

  8. Емил Русчев

    … Все си мисля, че сме на този свят да се развиваме, а не да вегетираме…?!

  9. Мая Живкова

    В теб има нещо – наречи го душа, подсъзнание или както ти е удобно, което те направлява точно по твоя път. Примерно, имаш наднормени килограми, това ти пречи да създадеш връзка, а всеки човек иска да има връзка. Има някакъв проблем – да, трябва да си го решаваш, това е истински твой проблем, има причина за него, самият ти няма да можеш да се откажеш от това – защото е по силите ти, защото си е твоят път. И да искаш, няма да можеш да се откажеш.

    Но да обичаш всички хора, да развиваш телепатия, да овладяваш телекинеза, да овладяваш егото си, да поставяш пред себе си изисквания, които са на практика непостижими – като например да изпитваш безусловна любов към всичко живо, да прощаваш, да нямаш негативни емоции – всички тези глупости, с които са пълни книгите. Това просто ще съсипе живота ти. Защото е непостижимо.

    Да, прекрасно е да си хармонична натура и да привличаш спонтанно другите хора. Но това не става за ден или година – няма къде да скриеш негативните си емоции, завистта към по-хубавите или по-богатите или по-големи късметлии, ревността към човека, който е спечелили сърцето на любимата ти жена и тн. Тези чувства ги има. Ако решиш да се разправяш с тях, ще се разболееш. Това е. Приеми си, че си просто човек, че имаш недостатъци и се опитай да ги държиш под контрол. Не да не изпитваш ревност, а да не я проявавш така, че да разрушава връзката ти. Ревността е нормална – ако момичето ти избира друг, ти оставаш сам, това е свързано с негативни емоции, депресия на психиката, депресия на имунитета, изолация, болести. Така че мерността ти подсказва, че там има човек, който е опасност за теб и трябва да действаш. Това е. Просто е, ако се вслушваш в чувствата си и ги приемаш и действаш целесъобразно.

    А в живота ти рано или късно ще се появяват реални ситуации, в които най-големите ти проблеми ще трябва да бъдат разрешени. Но те ще дойдат спонтанно, без твоята преценка. И щеш или не, ще трябва да се погрижиш за тях. Това е истинското развитие. И когато добиеш сила на характера, която ти е необходима, за да понесеш дадено нещо, то само ще се появи в живота ти. Ще усещаш чувствата на другите хора и ще те боли за тях. Ще приемаш мислите им и ще те боли. Ще имаш прозрения за бъдещето. Но ще имаш силата да ги понесеш. Докато нещо не идва спонтанно в живота ти, не се занимавай с него – просто не си готов.

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!