Стивън Хокинг – господарят на Вселената

Той не се признава за гений. Възприема се като щастливец, на когото плащат да върши това, което обича да прави. Преди 20 години заявява, че иска да надникне в ума на Господ. Той предусеща, че скоро може да представи стегнат набор от закони, които да обяснят всичко във Вселената и най-важното – как е започнало то. Как да разберем Вселената? Случайно ли се е появила тя или има създател?

Той е роден през 1942 г. – най-тежкият период от Втората световна война. Хокинг винаги се е радвал на факта, че е роден точно 300 г. след смъртта на друг учен-революционер – Галилей. Като ученик той е надарен и любознателен. Бащата се надява, че синът му ще учи медицина. Той обаче избира физиката. Но през 1963 г., докато подготвя своята докторантура, му откриват тежко заболяване. Перспективите са мрачни. Амиотрофичната латерална склероза е прогресивна болест. Двигателните неврони атрофират до пълна парализа, но мозъкът остава незасегнат. Дават му още две години живот.

Както сам Хокинг признава, преди това като студент бил непоследователен. В очакване на кошмарното и несигурно бъдеще, той се превърнал в решен на всичко човек – негова запазена марка. Често загърбвайки всичко друго, се съсредоточава върху големите въпросителни във физиката. Да разбере как е изглеждала Вселената в момента на създаването й. За целта трябва да се справи с това, което всички смятали за невъзможно. Да съчетае двете най-големи, но и коренно различни теории във физиката. Теорията на относителността на Айнщайн е макротеорията – на планетите, галактиките и космоса. Квантовата механика е микротеорията – на атомите, частиците и силите.

Но това била надпревара с времето и задълбочаващата се парализа. Хокинг опровергава всички предсказания на лекарите. Болестта му се развивала доста по-бавно от очакваното. Но днес той може да използва само лицевите си мускули. Комуникира посредством само един мускул на бузата си. Чрез този единствен мускул той върши всичко – проверява електронната си поща, говори, сърфира в Интернет. Хокинг знаел, че всяко космическо тяло може да се нагрява или да изстива, но черните дупки били различни. По всичко личало, че една черна дупка не може да излъчва топлина. Това започнало да тормози Хокинг, но накрая щяло да се окаже ключът към разгадаване на загадката на Сътворението. Хокинг щял да опита нещо, което никой друг физик не бил дръзнал дотогава. 50 години физиците не успявали да обединят двете теории – на много малкото и много голямото.

Но това, което Хокинг прозрял, било точката, в която двете се сблъскват – периферията на черната дупка. Какво се случва в една черна дупка? Наричаме я черна дупка, защото не излъчва никаква светлина. В началото на 70-те Хокинг се опитва да разреши проблема частично, като обедини квантовата механика и относителността само до известна степен. А още по-забележителното е, че поради невъзможността да записва дълги формули и изчисления, Хокинг възпроизвеждал целия този процес в главата си.

Теорията на относителността твърди, че в сърцето на черната дупка не съществува нищо. Хокинг осъзнава, че тук двете теории си противоречат. Според микротеорията във вакуума съществуват частици по-малки от атома, които се появяват от нищото, съществуват за кратко и после се самоунищожават. Идеята е, че от нищото се появяват двойка частици, просъществуват за кратко, и после се анихилират – нещо, което се случва навсякъде в Космоса. Тези две частици са като ин и ян, като деня и нощта, противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Едната има положителна,а другата отрицателна маса. Но Хокинг се запитал, какво ще стане, ако тези две частици се натъкнат на черна дупка? Той предположил, че положително заредената частица би имала достатъчно енергия да се откъсне от черната дупка, а отрицателно заредената ще бъде засмукана. Частицата, която бъде привлечена от черната дупка, би трябвало да намали нейната маса, тъй като тя има отрицателна маса. Но частицата, която достига до някой далечен наблюдател, се възприема от него като радиация. Около черната дупка има почти недоловим ореол от микрочастици. Положително заредените частици се оттласкват от нея като топлина. Отрицателно заредените биват привлечени. Бавно, почти недоловимо, те намаляват масата на черната дупка, което накрая довежда до катастрофални последици.

Черните дупки се оказват в центъра на събитията. Те са двигателите, които прекрояват Космоса и създават нови звезди и струи от енергия и материя. Черните дупки не са свършекът на света, те са неговото начало. Около черните дупки е съсредоточена огромна активност. Разцепващи се звезди, въртящи се акреционни дискове, врящ казан от топлина и светлина и струи излизащи от черните дупки. Частици, изхвърляни от черната дупка с половин светлинна скорост, зараждане на нови звезди. В самия център на черната дупка, би трябвало да има място, в което материята, времето и пространството изчезват – това място математиците нарекли сингулярност.

Следващият голям пробив не дошъл от Хокинг, а от негов колега от Кеймбриджкия университет. Проф. Майкъл Грийн е един от откривателите на Теорията на суперструните или за по-кратко Струнната теория. Невероятното при Струнната теория е, че тя включва и гравитацията. Струнната теория е квантова теория.

45 години Хокинг се опитва да създаде Теория на всичко. Основният му проблем е да обясни как се е появила гравитацията в момента на Големия взрив и защо сега тя е много слаба. Струнната теория се разработва вече 20 години. Последната й версия се нарича М-теория и повечето физици я смятат за основен фаворит за Теория на всичко.

„Имах нещастието да се разболея от амиотрофичната латерална склероза, но почти всичко останало ми донесе щастие. Имам три очарователни деца, успехи в научната работа и чувствам задоволство, че съм постигнал всичко това, въпреки трудностите. Малко хора могат да се похвалят с това.“

Стивън Хокинг – Господар на Вселената
Вселената на Стивън Хокинг