Мотивацията: щастие vs. страх

Много изследователи смятат, че съществуват мозъчни структури, които стимулират стремежа на животинските видове към това, което желаят. Неврофизиологът Джефри Грей (Jeffrey Gray) доразви теорията на Айсенк. Подобно на Айсенк, Грей смята, че личността на човека се определя от взаимодействието между две основни системи в мозъка:

Система за стремеж – мотивационна система на човека или система „ДЕЙСТВАЙ”. На нея се дължи повишената чувствителност на човека към потенциалната награда и мотивацията за постигане на тази награда. Усещането за привличане към човек или шоколадов кекс и желанието да достигнем човека или кекса се дължи на действието на тази система.

Система за потискане – система за отказ или система “СТОП”. На нея се дължи чувствителността на човека към потенциално наказание и мотивацията за избягване на това наказание. Страхът от отхвърляне от друг човек и страхът от змия и мотивацията за избягване на тези неща се дължат на тази система.

Активираща система, система за стремеж:
• очакване на награда
• позитивни емоции – надежда, радост, предвкусване на хубавите събития
• висока импулсивност
• при липса на потискане може да доведе до социопатия (висока екстровертност + емоционална нестабилност)

Позитивните усещания са свързани с активация на левия челен дял на главния мозък. Висока активност на челния дял е наблюдавана при хора, получили поощрение. Очакването за щастие е свързано със системата за стремеж и тази система е частично разположена в левия челен дял на кората на главния мозък (Ричард Дейвидсън).

Потискаща система:
• потиска движението към целите
• отговорна за страха от наказание или опасност
• отговорна за чувството за тревожност
• при липса на активация може да доведе до заболявания, свързани с тревожността (висока интровертност + емоционална нестабилност)

При тревожност, страх и отвращение е повишена активността на десния челен дял на кората на главния мозък.

Превод: Мая Живкова
Източник