Още за мързела

Мързелът е в основата на всичките ни беди – един е работлив, но не се грижи за здравето си, друг пък извайва тяло в спортната зала, но на работното място нещо липсва. Има и хора, които са всеотдайни на всички фронтове, но вече знаете, те са само 2% и този процент не се мени – ако минете в тази графа, то в същия миг се е явил един мързеливец на вашето място.

Замислих се колко време прекарвам в правене на нищо, както обичат да казвт италианците „non fare niente“ и установих, че просто прекалявам с това. Много са като мен, но това не е успокоение.

Вече бях решил да посетя първото ниво на оздравителния курс по системата на Норбеков и съобщавайки у дома срещнах недоверчиви усмивки, а когато се видя, че решението ми е твърдо се сблъсках и с други чувства. Има случаи, в които успявам да се поставя на мястото на близък човек и да разбера какво му е. Така си представих как съпругата ми се занимава цял ден с четиримесечното ни бебе и вечерта пак остава сама, да го къпе, облича и храни, без да има кой да й помогне или поне да й прави компания. Вече зная през какви емоции минава една майка непосредствено след раждането на рожбата си.

Направих две неща, за да мога да ида на курса:
1. Не знаех, но използвах, нещо, което научих по-късно на самия курс – да не си оставям път за бягство – в моя случай да платя предварително.
2. Обещах да поема голямата част от вечерните задължения за бебето, абсолютно сам за периода, в който съм отсъствал.

Така и стана…
…с една малка разлика.

Вече не десет, а двадесет дена правя обещаното по точка 2 и го правя с удоволствие, не като задача, а с усмивка и радост да гледам как моето дете успява да изплиска половината вода от коритото, как се смее, как недоволства, как всеки ден расте. А бих могъл пак да се гордея с него от дивана…

По този начин мързелът и бездействието на един баща се трансформираха, а това неминуемо ще доведе до промяна и в много други области, единственото нещо, което се иска е мъничко действие и участие в процесите.