за любовта

43. Системата на Норбеков: Автоматично изпълнение на упражненията

0

Преди да пристъпите към изпълнение на упражненията от курса, се запознайте подробно със системата на Мирзакарим Норбеков, с противопоказанията, а най-добре е да посетите курс под ръководството на подготвени преподаватели.

Възможна и много често срещаща се грешка е следната: първият ден ви е интересно, на втория ден свиквате, на третия ден вече знаете, на четвъртия ден по време на изпълнение на упражнението вие започвате да мислите за задачите си през деня… Започвате да изпълнявате упражнението автоматично – заради отметката. С течение на времето може да ви стане навик с един изстрел да улучвате няколко заека – и над себе си сте работили, и жизнените задачи сте обмислили, и планове сте съставили.

Препоръчвам ви – в деня, в който започнете да решавате ежедневните си проблеми по време на упражненията, оставете упражненията и се заемете с проблемите си. Денят, в който започва механичното изпълнение на упражненията, без нужната емоция, без нужния резонанс, без нужния екстаз от възстановяването на здравето – започва пътят на безполезните и вредните занимания. Защото времето отива напразно, оздравителният процес спира и у вас ще започне да се натрупва усещането, че сте спрели на едно място, че не напредвате.

Много ви моля – по време на краткото време на упражнението оставете целия свят настрана. Всичките грижи и тревоги оставете настрана. В момента, в който правите упражненията, вие се занимавате с най-основната основа на живота – с вашето здраве, с вашето самоутвърждение, със своята увереност в себе си, с вярата в себе си. Здравето е основата, на която се строи животът. Ако не сте здрави, вие не сте нужни в работата си, на близките си, на себе си.

Когато се занимаваме със здравето си, в продължение на тези няколко минути няма нищо по-важно от това. Упражнението всеки път трябва да бъде празник, дори изкуствено създаден, усещане, че в този момент вие сте една стъпка пред себе си, на един миг пред себе си.

Има и още един момент – незабележим, но фундаментален за тренировката на духа. По време на упражненията създайте усещането, че това вие приятно и с времето така и ще стане, но в края добавете една игра на въображението – създайте си (изкуствено) радостно усещане, че утре или вдругиден отново ще правите упражнението, чувството, че ви очаква празник. Ако не можете естествено, създайте го изкуствено. Ако подхождате към упражненията, към работата над себе си като към екзекуция, принуждение, вие тренирате в себе си страданието и ще настъпи момент, в който няма да можете да се накарате да продължите – и този момент може да дойде много бързо, след седмица-две.

В края на упражнението – представете си следващия път, когато ще тренирате, и създайте в себе си изкуствена радост, изкуствено желание, че отново ще тренирате. С времето във вас ще възникне желанието да тренирате още и още и още. Това се отнася и за самореализацията, и за семейните проблеми, и за спорта – за всичко. Още веднъж – по време на всяка тренировка изкуствено създайте усещане за празник при мисълта за следващата тренировка.

Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!