за любовта

1. Силата на приемането: Светът ще ти даде толкова, колкото можеш да приемеш

1

Светът ще ти даде толкова, колкото можеш да приемеш

Летният люляк е известен като пеперудени храсти – име, дължащо се на това, че пеперудите се привличат като магнит към ярките цветове и сладките аромати на цветята. Пеперудите пият нектара им, прелитат от цвят на цвят и разнасят полени от един цвят към друг. Оцеляването на тези красиви цветя зависи от способността им да привличат пеперудите, които пият нектар и осигуряват собственото си съществуване.

Природата ни дава много такива примери на взаимозависимост, на отдаване и получаване. Като участници в тези процеси ние лесно можем да решим, че сами ги караме да се случват. Когато нашите действия са единствената ни мерна единица, ние ги разглеждаме в изолиран и неестествен контекст, преувеличаваме важността на нашите инициативи и насочваме огромна част от ресурсите си в активно преследване на целите си.

Постигането на целите чрез привличането им, точно както цветята привличат пеперудите, е идея, която напоследък стана популярна. Колкото по-ясно разбираме зависимостите в природата, толкова по-ясна става и представата ни за самите нас, нашия свят и нашите цели. Кой дава и кой взема в примера с пеперудите и цветята? Те дават едни на други и приемат едни от други и заедно постигат целите си.

Ако пеперудените храсти действаха като хората, те трябваше всяко лято да обикалят наоколо, да размахват цветовете си, опитвайки се да убедят пеперудите, че те са най-красивите цветя и че пеперудите трябва да ги последват вкъщи, за да опрашат цветовете им.

Ако погледнем от тази гледна точка поведението на мъжете и жените, то типичното поведение на жените би изглеждало така: За да са конкурентно способни с другите цветя, пеперудените храсти трябва да обърнат голямо значение на цветовете и формата си. Някои биха имали нужда от фалшиви листа. Други биха украсявали стъблата и листата си. Усилията за разкрасяване отнемат толкова време и енергия, че някои цветя биха пропуснали размножителния си период. Психологичният ефект на конкуренцията и наблюдението колко пеперуди привличат другите цветя би оставил неизбежен отпечатък върху самооценката и самочувствието им.

Типичното мъжко поведение пък би изглеждало така: Пеперудените храсти трябва да покажат способността си да осигуряват блага чрез по-силния си мирис и броя на пеперудите, привлечени в миналото. С течение на времето те ще губят енергия в демонстрацията на най-добрите си цветове. Това ще доведе до загуба на здравето и жизнеността им. Но те не биха искали никой да знае, че не се чувстват добре, тъй като това ще накара пеперудите да търсят другаде по-плодовити растения. Психологичната цена на конкуренцията е понижение на самооценката.

Не е ли това загуба на време и енергия? Колко пъти сте преследвали цел, може би връзка или работа, и сте свършвали в емоционално изтощение, като тези цветя?

В нашата култура е наложено схващането за използването на волята при постигането на целите. Постигането на целите ни само със силата на волята ни е рецепта за изтощаване. И точно това правим, когато насочваме усилията си към активно преследване на целите си. Обратно, стратегията за привличане ни позволява да приемем всичко, което светът и хората имат да ни предложат.

Липсата на взаимност в една връзка и неспособността за реализация на мечта изглеждат различни проблеми, но всъщност имат общ корен. Хората, които не могат да получават, биват привлечени от хора, които не могат да дават. Същите тези хора винаги отказват помощта, която би им помогнала да реализират мечтите си.

За кого е тази книга?

Жените, поради характера си или в резултат на възпитанието си, отдават значение предимно на потребностите на другите, което ги право предразположени към свръхгрижовност за другите хора и пренебрегване на собствените нужди и желания. Дали сте самотна майка, опитваща се да балансира между отглеждането на детето си и работата, или се грижите за възрастни родители, истината е, че в това положение изпадат предимно жени. Медицински сестри, социални работници – те са предимно жени.

Поискайте от жена да бъде егоистка и да се погрижи за собствените си нужди и няма да стигнете доникъде. Жените не могат да възприемат философията да поставят на преден план своите нужди. Те обаче могат да постигнат отношенията и живота, който желаят, замествайки отдаването с отдаване и приемане. Този принцип е особено полезен за жените, които обичат твърде много, дават твърде много и са натоварени с хиляди задължения, които ги изтощават.

Добре известно е, че мъжете не желаят да питат за посоката. Много от тях предпочитат да умрат, отколкото да отидат на доктор. Това не е изненада – мъжете са възпитани да бъдат силни, разчитащи само на себе си и никога да не показват чувствата си. Какво общо има това с получаването? Не е ли логично, че ако искаме да получим нещо, трябва да знаем как да го поискаме? Нашето общество приема по-добре жената, която търси помощ, отколкото мъжа, който прави същото.

И мъжете, както жените, имат нужда от връзка, която да обогатява живота им, вместо да го съсипва. И мъжете желаят да бъдат оценявани за всичко, което правят. За да се случи това обаче, мъжете трябва да могат да приемат.

“The Power of Receiving”, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още
1 коментар
  1. migrator

    Ще получим толкова, колкото можем да приемем, разпервайки невидимите си клони с цветовете по тях… Звучи правдоподобно и би било добре да го осмислим и приемем като поведение. Да, тази книга е и за мен!

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!