Спечели книга: Новата социална интелигентност

pleasure2310 спечели книгата „Проницателя“. За тези, които не спечелиха – можете да изтеглите книгата от spiralata.net

Следващата книга, която можете да спечелите, е  „Новата социална интелигентност“ на Даниел Голман. Авторът е учен, но по много достъпен и увлекателен начин представя нови данни за човешкия мозък и неговите способности. Способности, които сме усещали, че притежаваме, но са ни се стрували невероятни, вече са потвърдени и от науката. Тази книга ме изпълни с умиление и любов пред това, което представляваме ние като хора. Заслугата за това определено е на автора, защото това е книга, написана с любов.

За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 31 юли 2011 г. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 1 август 2011 и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.

Въпросът е:

ВЯРВАТЕ ЛИ, ЧЕ МОЖЕТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ ВСИЧКО СЪС СПОСОБНОСТИТЕ НА УМА СИ?

Целта на тази книга е да разбули една новозараждаща се наука. А най-фундаменталното откритие на новата дисциплина е, че всички ние сме свързани с мрежа от невидими жици.

Когато общуваме с някой, ние винаги се включваме в една интимна междумозъчна връзка. Тя ни позволява да въздействаме на мозъка, а оттам и на тялото на този, с който общуваме, като същото важи и за него.

Дори и най-рутинните срещи действат като регулатори на мозъка и ни захранват с емоции, някои желателни, други не. Колкото по-интензивна е емоционалната ни връзка с другия, толкова по-голямо е и количеството енергия, което си разменяме. Взаимният ни обмен е най-ефективен с хората, на които всекидневно отделяме внимание, особено на най-близките ни.

Ефектът на самите емоции е с далечни последици. Те стигат до всяка част на тялото ни, обливайки я с водопад от хормони, които пък регулират биосистемите, свързващи сърцето с имунните клетки. Всички взаимоотношения, в които влизаме, моделират, и то в учудващо голяма степен, не само нашия жизнен опит, но и биологията ни.

Самата междуличностна връзка е и нож с две остриета: ако стимулиращите контакти оказват благотворен ефект върху нашето здраве, то ефектът на токсичните отношения е подобен на бавнодействаща отрова.

Когато някой ни залее с порция токсични емоции, например гняв, той активира веригите, по които протичат абсолютно същите натоварващи емоции в самите нас. И действието им има осезателни неврологични последствия – емоциите са заразни. Ние „хващаме” силните емоции така, както хващаме хрема.

Нашите социални взаимодействия имат пръст и в т. нар. невропластика. Това ще рече, че повтарящите се преживявания буквално доизвайват формата, размера и броя на невроните и техните контакти. Така например, ако гневът и обидата станат хронично явление в живота ни или пък се чувстваме емоционално стимулирани от тези, с които най-често общуваме, това може да промени до неузнаваемост нашия мозък.

Става ясно, че отношенията ни с околните непрестанно ни оказват фино, но осезателно въздействие. Това едва ли е добра новина за тези, чиито контакти са заредени с негативност. Но подсказва, че има и обратна възможност, от която винаги можем да се възползваме, и то на всеки етап от живота си.