Спечели книга: Емоционалната интелигентност
Gaby спечели книгата Богат татко, беден татко. Честито!
Ако трябва да замина на самотен остров и да взема само една книга със себе си, това ще е моята книга – „Емоционалната интелигентност“ на Даниел Голман. Всяка страница от тази книга е връщане към себе си.
Сред всички книги, модерни напоследък, които ни казват какво трябва да мислим и да чувстваме, Даниел Голман ни показва с прекрасни примери, че чувстваме и мислим точно онова, което е най-добро за нас, че няма нужда да променяме нищо в себе си, а просто да следваме сърцето си. Сред всички автори, които ни съветват да „трансформираме“ негативните си чувства в други, Даниел Голман ни казва каква е ролята на негативните чувства и колко важни предупредителни сигнали са те за нашето оцеляване.
Защото цялата мъдрост, натрупана от първите дни на човечеството, е в нас – това са нашите чувства. Всичките ни чувства – и хубавите, и лошите.
Независимо кой ще спечели тази книга, аз я препоръчвам горещо на всички. От всички книги, които съм прочела през последните 5 години – а това са много книги, това е една от малкото книги, които създаде усещане за хармония и душевен покой в сърцето ми. Усещане, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 29 февруари 2012. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 1 март 2012 и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Въпросът е:
На ума или на чувствата си се доверявате при важен избор?
Да помислим за миг за последните минути на Гари и Мери-Джейн Чонси, семейство, отдадено на единадесет-годишната си дъщеря Андреа, прикована към инвалидна количка от тежка церебрална парализа. Семейството пътува с влак, който катастрофира и пада в реката. Първата мисъл на родителите е да спасят детето. Те успяват да избутат момичето през прозореца, откъдето го поемат спасителите, докато водата нахлува. След това влакът потъва и двамата загиват.
От гледна точка на еволюционната биология подобна родителска жертва е в услуга на „успешното възпроизводство”, на предаването на гени на следващите поколения. Но от гледна точка на родителя, който прави отчаян опит в момент на криза, тук става въпрос единствено за любов.
Най-дълбоките ни чувства, нашите страсти и копнежи, са наши основни ориентири и ние дължим съществуването си именно на тяхната власт над човешките дела. От гледна точка на интелекта саможертвата на родителите е ирационална. От гледна точка на сърцето тя е единственият възможен избор.
Защо еволюцията е дала водеща роля на емоциите?
Нашите емоции ни водят, когато се изправим пред тежки предизвикателства и задачи, които са твърде важни, за да бъдат оставени единствено на разума – опасност, болезнена загуба, упорит стремеж към дадена цел въпреки всички лишения по пътя към нея, връзката с партньор и създаване на семейство.
Всяка емоция представлява определено предразположение към някакво действие и ни насочва в посока, която и преди ни е помагала да се справим добре с предизвикателствата на живота. Нашият емоционален репертоар за оцеляване е запечатан в нашите нерви под формата на вроден, автоматичен отклик на човешкото сърце.
Самото име homo sapiens – мислещ биологичен вид, е подвеждащо. Стигне ли се до важни решения и действия, чувствата са толкова важни, колкото и мисълта – а често дори и повече. За добро или лошо, интелигентността не струва пет пари, когато емоциите се надигнат.
Всеки първосигнално слуша чувствата си и едва след като те „кажат“ думата си, се сещаме и за разума ни и неговата гледна точка. Аз се опитвам да бъда емоционално интелигентна, като търся златната среда между мечтите на сърцето ми и мъдростта на ума ми. Не бива да изключваме нито едно от двете, а вместо това да ги поставим в равни позиции и да преценим действията си, обмисляйки плюсовете и минусите на всеки от възможните ни ходове. Емоциите често ни подвеждат, затова от много време насам се старая да ги намаля значително и да мисля по-трезво. Точно умът и емоциите ни разграничават от другите създания на планетата, затова ценете ги и търсете баланса 🙂
при важен избор..определено с разума..което не означава че е правилното решение естествено :)) но кагото ни предстои важен избор…обмисляме нещата отвсякъде…с разума…
Чувствата и емоциите са другата част от разбирането ни за живота. Те ни говорят страшно много. Всеки път ни казват как да постъпим , но много често не можем да преценим, защото не умеем да им се доверяваме. Умът се меси и ни разколебава. Търси изгодата, така характерна негова черта. Казва ни: „Направи така и така, това е добро решение, защото ще се случи това и това”, и ние го слушаме, както едно послушно дете прави, без да осънава, че има право на собствен избор. А чувствата ни казват всичко, но информацията е много деликатна, много фина, само в тишина си способен да чуеш, само в тишина и релаксация си способен да я разбереш. Но намеси ли се филтъра на ума, всичко се обърква. Добива съвсем друга форма, добива съвсем друго значение. Светът е такъв, той е светски. Земята е красива, но светът е замърсен. „Бъди в този свят, но не бъди от този свят” – това е велика мисъл, много вярна, много конкретна. Да живееш тук, но разбиранията ти за света да не са оттук, да не са съвсем светски. Светския човек притежава едно много фино его, интересуващо се от това, какво мислят другите за него, а не това което знае за самия себе си. То те отдалечава от същността за това кой си ти, и те кара да възприемаш себе си твърде повърхностно, да се възприемаш единствено като личност. Тогава усещанията ти стават фрагментарни. Те са ориентирани към една малка част от разбиранията, стават водещи в смисъла на ума, на неговата амбициозност и целеустременост. Не са онези чувства, от които се водиш на цената на всичко. Онези чувства, които усещаш, че идват право от дълбините на сърцето ти, без да се нуждаеш да ги анализираш, без да има нужда непременно да си ги обясняваш. Просто им се доверяваш, предаваш се, и продължаваш да вдишваш и да издишваш, да живееш в мига отвъд „прозренията” на ума. И тогава сред любов и страдание, ставаш способен да живееш пълноценно. Да бъдеш тотален в болка и удоволствие, в щастие и нещастие, в радост и тъга, защото те са едно и също нещо, два полюса на една и съща енергия.
“Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум – верен слуга. Ние създадохме общество, което почита слугата, а забравя за свещения дар” 🙂
Алберт Айнщайн
Поздрави 🙂
Вслушвам се в себе си. Долавям гласа на истината, която ми помага да направя подходящия избор. Доверявам се на своята душа, която помни и знае кой съм, защо съм тук и сега. Позволявам на своето подсъзнание да даде знак и повече информация за (описвате проблема, ситуацията, човека, който ви вълнува). Знам, че отговорът на (конкретизирате проблема или въпроса) ще ми бъде даден по подходящия начин, в подходящия момент. Доверявам се на своето вътрешно чувство. Доверявам се на своя Висш Аз. Готов/а съм за това предизвикателство. Знам, че то е част от моето развитие и израстване и е мой избор. Готов/а съм за промяната. 🙂
Стр. 282
Книга: ПОДКРЕПА ОТ НЕБЕТО
аз съм много емоционален човек и съм подвластна на чувствата си. Много често се доверявам първо на чувствата си, дори след това да съжалявам. В първия момент реагирам много емоционално, но когато се успокоя и разсъдя трезво ми се иска да съм се доверила на ума 🙂 Това е най-честата грешка, която правя и колкото и да ми се иска да се владея не ми се получава.