Простото решение на неразрешимия конфликт

Всички хора, без изключение, мечтаят за голямата любов. Но колко голяма любов ще получим зависи само от това колко голяма любов можем да изпитаме.

За голямо наше разочарование, в един момент от живота си разбираме, че голямата любов не е голямата страст или голямото желание да притежаваме или да обсебим един човек. Голямата любов се измерва с размера на жертвата, която можем да направим за друг човек.

Ако любовта ни към друг човек надвиши любовта ни към себе си – мечтата ни за голяма любов всъщност се е сбъднала – изпитваме голяма любов.

Не мога да кажа, че съм имала идеални връзки, идеални отношения, че винаги съм била щастлива. Но винаги съм успявала да разрешавам конфликтите (и понякога това ми е струвало много време и усилия).

Много пъти съм се питала защо аз успявам, а хората около мен не. И въпреки че отговорът е много прост и очевиден, разбрах го съвсем наскоро.

Защото винаги съм приемала, че причината за проблема съм аз.

В известен смисъл това не е вярно. Проблемите се появяват, когато настъпи сериозен сблъсък на интереси между двама човека – и виновни няма. Всеки човек има своите нужди и не може да бъде упрекнат за това.

В известен смисъл това е и вярно. Ако един човек си тръгва от една връзка, той има много сериозна причина – по-сериозна от самата връзка, и това никога не е лесно решение. Свикнали сме да мислим, че ако някой си тръгва, не обича достатъчно. А истината е, че човек си тръгва, когато връзката му създава повече неудобства, отколкото ползи.

Истината е, че ако човек си тръгва от нас, в нещо сме прекалили.
И обратно, ако спрямо нас прекалят, обикновено си тръгваме.

Приемайки, че проблемът е в мен, аз съм успявала да запазя чистото си чувство на любов към другия човек. А чувството на любов настройва автоматично подсъзнанието към създаване на ситуация на любовта с този човек и решаване на конфликта. Приемайки че проблемът е в мен, не съм създавала в него чувство на вина и отчуждение. Вярно, компромисите на този етап съм правила само аз. Но в следващия момент съм печелила много повече. Получавала съм всичко – извървявайки малко по-дълъг път.

Ако в момент на конфликт отстояваме своята позиция, ние можем да убедим партньора си, че сме прави. Можем да го убедим, че не е по силите му да ни даде това, от което се нуждаем, и той да вземе решение да си тръгне. Можем да го убедим да удовлетвори нашия интерес, при което да направи компромис със своя интерес (и да бъде нещастен). Тези варианти не само не звучат добре – те наистина имат ужасни последствия за връзката.

Зная, тук повечето хора биха тропнали с крак и биха казали: „А моите интереси? И аз заслужавам това, което искам!” Да, така е. Но пътят към постигането им е просто малко по-различен.

Ако се откажем от своята позиция в името на другия, в следващия момент се случва чудо – той сам ни дава всичко, което желаем. Без изисквания и претенции, дори без думи. Не знам как става, но така функционират отношенията. За това е необходимо само едно – да се откажем от моментния си интерес в името на любовта си към другия човек.

Огледайте се около себе си и във всяка конфликтна ситуация, независимо какви са отношенията между хората – роднински, приятелски, любовни, ще видите поне единия от партньорите да заема позицията „Няма да отстъпя от своите интереси”. Това е позицията, която поддържа конфликта и която държи любовта далеч от хората.

С това е свързан пропагандирания от всички религии и философии „отказ от егото”. Отказ от егото не означава да се отказваме от интереса си или от себе си – означава да се откажем от интереса си за момент, за да позволим на другия човек да ни обича, при което той сам да пожелае да направи за нас онова, от което се нуждаем. Всъщност, отказът от егото днес е най-добрият начин да защита на собствения ни интерес в дългосрочен план.