за любовта

Бившият твърди, че ме обича, но…

4

Когато хората са самотни или нещастни във връзките си, те често се сещат за бившите си партньори, с които са били щастливи. Извиняват се за болката, която са причинили. Обясняват се в любов. Понякога искат среща, понякога правят секс. Това, че бившият се е върнал, означава ли, че изпитва любов?

За съжаление в повечето случаи отговорът е не. В повечето случаи става въпрос за моментно бягство от реалността – в друга реалност, която е позната, удобна и гостоприемна. При някой, който го е обичал и е бил лоялен с него.

Преди няколко месеца отново се появи бивш, който напусна живота ми доброволно преди 9 години. Напусна ме, защото поисках съвместен живот след 4-годишна връзка. Макар и да не сме се карали и да сме имали няколко телефонни обаждания през годините, не сме поддържали контакт. Имаме общи познати и разбрах, че година и половина след раздялата ни се е оженил за друга, а две години след това се е сдобил и с детенце. Паралелите са неизбежни, реших, че очевидно аз не съм била неговата жена и забравих за това.

Преди няколко месеца този човек ми писа, че съжалява за това, че ме е напуснал, че още ме обича, че бракът му е провал, че е ужасно нещастен. И ме помоли да му простя. Отговорих му, че мога да му простя само ако зная отговорите на някои въпроси. Въпреки обширните му обяснения, не получих логично обяснение защо с лека ръка е сложил край на връзка, която беше хармонична и щастлива и за двама ни. Затова сложих край на обясненията и постъпих по начин, който да ми покаже истината.

Казах му, че аз също все още имам някакви чувства към него. Той има чувства към мен. Съжалява, че ме е изоставил. Иска да прекрати брака си. Дадох му възможност да реши – дали да се върне при мен, която твърди, че единствено обича, или да остане с жената, с която твърди, че е нещастен. Дадох му много време да си мисли и го оставих.

След няколко дни получих доста хладен имейл, в който той ми обясняваше, че ако послушал сърцето си, щял да обрече дъщеричката си на голяма мизерия. И затова той нямал избор и щял да направи това, което трябва.

Тогава си припомних, че когато се разделихме, той по същия начин сам взе решението си. Не го обсъдихме заедно, не разгледахме варианти. Той реши за себе си и ме постави пред свършен факт. Повтори го и сега. Дори не се опита да обсъди с мен как би могло да се случи нещо между нас, дали аз бих искала да живея близо до сегашното му семейство, за да вижда детето си. И че ако сме заедно, заедно бихме носили отговорност за неговото дете – и финансова, и всякак. Това е начинът, по който мисли човек, когато иска да бъде с някой и да промени живота си. Обратно, той сам си взе решението и отново ме постави пред свършен факт.

В този момент си представих какво щеше да бъде, ако той не ме беше изоставил. Ако се бяхме оженили и имахме наше дете. Тайно през нощта той вероятно щеше да мечтае за друга, да й се обяснява в любов и да й споделя за брака, който би искал никога да не се е случвал. През всичките тези години съм изпитвала мъничко съжаление за връзката си с този човек, защото беше наистина хубава. В този момент осъзнах какъв е човекът, който ме е напуснал.

Тук е мястото да кажа, че не съм и очаквала положителен отговор. Хората са предвидими и рядко изненадват с поведението си. Аз бях сигурна, че човек, който се е отказал от мен, когато е бил свободен, няма да изостави семейство заради мен. И, разбира се, той не ме изненада. Но получих сигурност за това, че той не ме обича. И това ме освободи напълно от него.

Хората винаги вземат най-добрите решения за себе си във всеки момент. Никой не се жертва, дори заради детето си, ако се чувства наистина нещастен. Но в трудните моменти може да се обърне с носталгия към щастливите спомени. И въпреки че понякога хората се чувстват нещастни, те рядко се решават да променят живота си. Защото всъщност живеят живота, който ги устройва – в който може би липсват силни и вълнуващи емоции, но им е сигурен и удобен.

Истинска ли е любовта към човека от миналото? Ако действията му потвърждават думите му – да. Ако любовта му остава на думи – едва ли.

Можете да харесате още
4 коментари
  1. София

    Хубаво е да видиш някой, разсъждаващ толкова трезво и разумно. Говори за дълбочина на характера, а оттам и за дълбочина на чувствата (колкото и противоречиво да звучи на пръв поглед). И е приятно да срещнеш такъв човек, дори и едностранно и виртуално :)!

    Искам отново (ако не съм) да благодаря за блога, който правиш! Статиите са много, наистина много полезни, с интересни гледни точки, които поне аз срещам рядко.

    1. Мая Живкова

      Благодаря ти, София 🙂

  2. Аня

    О, бившите са много силни на думи, но разбира се, трябва да се доверяваме само на делата им. Моят бивш ме е срещал случайно 2 пъти през последните 3 години. Започва „анализ на състоянието“, просто за да премине неловкият момент, да има какво да каже, след което „напомня“ колко е „нещастен“ със съпругата си и накрая се разделяме, с обещанието, че трябва да се чуем и да си поговорим. Обаче за този период все така „нещастно“ продължава спокойния си семеен живот и никога не е поел инициативата да се обади първи.
    И аз искам да добавя, блогът, който тук четем е един прекрасен израз на помощ към света на хората, успех!!

    1. Мая

      Благодаря, Аня 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.