Спечели книга: „Не се прецаквай сам“
Книгите са една от големите ми страсти. Чета много книги и докато чета не ме напуска усещането, че точно тази книга би могла да бъде от полза за някой от близките и приятелите ми. При което много често поръчвам втори екземпляр и го подарявам. И много често чувам думите: „Благодаря ти, точно от това имах нужда!“
С тази книга на Лари Уингет продължавам инициативата си и тук. Вярвам, че моята книга ще стигне до човека, който най-много има нужда от нея точно в този момент.
Лари Уингет има остър език, но думите му имат способността да събуждат – мен ме накараха да се замисля за доста неща. Тази книга може да бъде полезна на всички, които наистина имат желание да живеят пълноценно и са готови да предприемат реални стъпки към реална промяна.
За да спечелите тази книга трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 7 март 2010, неделя. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 8 март 2010, понеделник, и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Въпросът е:
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ИЗПОЛЗВАТЕ ПЪЛНИЯ СИ ЖИЗНЕН ПОТЕНЦИАЛ ?
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ЖИВЕЕТЕ НА 100% ?
Хората са единствените същества на Земята, които съзнателно са избрали да бъдат по-малко от това, за което имат потенциала да бъдат. Никой друг в природата не избира да бъде по-малко, отколкото може да бъде. Само хората. Те избират да умират по-рано, отколкото биха могли а живеят, водейки нездравословен начин на живот. Избират да печелят по-малко, отколкото биха могли. Избират да унищожават средата, в която живеят. Избират да седят на задниците си и да не се развиват физически, колкото биха могли. Никое друго същество не е избрало да изостава и да не постига постигне пълния си потенциал. Виждали ли сте дърво да порасне 2 метра и да си каже: „Е, стига ми толкова” и да спре да расте?
Не, дърветата растат на височина толкова, колкото могат. Разлистват се колкото се може повече. Пускат корени толкова дълбоко, колкото е възможно. Раждат максимално най-много плодове. Продължават да растат и да раждат, докато са живи.
Всички растения растат толкова, колкото могат. Това се отнася за всяко същество на планетата. Плъхове, коне, свине и кучета… Рибите, червеите и амебите правят същото. Всички животински видове растат, развиват се и раждат максимално най-много. Всички, освен хората.
Хората са единственият вид във Вселената, избрал да бъде по-малко, отколкото би могъл да бъде. Те стигат до един момент в своя живот и спират. Избират да спрат да учат, да растат и да се развиват. Спират да печелят повече пари, да произвеждат повече и да допринасят за обществото. Хората спират, защото това е техният избор, а не защото трябва или имат нужда да го направят. Просто го избират.
За себе си ще кажа колко процента. Добре известна цифра – 2% 🙂
Надали има някой, който да каже, че използва пълния си потенциал и живее на 100 %. А и няма как да се измери точно на колко % използваме. Едно е сигурно – не са 100. А и ако развитието е вечно, винаги ще има още и още потенциал…
Отговорът стана много дълъг, поздрави за инициативата 🙂
Не, не ползвам пълният си жизнен потенциал. Животът е доста тежък и това е невъзможно. От това следва и отговорът на следващия въпрос. При положение, че човек поради някакви причини не ползва пълния си потенциал то и не живее живота си на 100%.
1. Да.
2. Не.
Не мога да кажа, че използвам пълния си потенциал, даже мисля, че не го познавам напълно. Тъжно е, наистина, че често се вторачваме в ежедневните задачи и забравяме най-важното – да се развиваме.
Наистина има остър език Лари, книгата му „Не се скатавай, работи“ направо ми срита задника и след като я прочетох бях доста мотивиран, тази не съм я чел, но със сигурност ще е в този стил.Директно в очите!
За потенциала май съм на 50%
Да използваш потенциала си на 100% в професионален аспект, се отдава на изключително малко хора, просто защото това не зависи от самият човек.
но да използваш потенциала си като човек, като личност това вече е въпрос на личен избор и съдба за всеки човек
За себе си мога да кажа, че ДА използвам пълният си жизнен потенциал като личност, но за съжаление НЕ като професионална изява.
За вторият въпрос, опитвам се да живея на 100% и да кажем че съм стигнала до 50%.
Най-доброто предстои………
След като 100% от хората не използват пълния си потенциал, вероятно не е случайно, а е заложено в човека да не живее на max. Сигурно, ако живеем със 100% от потенциала си, ще се изразходваме много бързо – като машините, например. Ще има стрес и пренавиване – едва ли е най-доброто за човека и за хората около него. Освен това, потенциалът на човек в неговата цялост, е неизмерим.
Смятам, че е важно не какъв % от потенциала си използва човек, а дали живее в хармония със себе си, с околните и с природата. Ако отговорът е да, то това е щастието and that’s all that matters!
P.S. Аз доста често успявам да постигна тази хармония….
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ИЗПОЛЗВАТЕ ПЪЛНИЯ СИ ЖИЗНЕН ПОТЕНЦИАЛ ?
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ЖИВЕЕТЕ НА 100% ?
Пълният жизнен потенциал е онази уникална съвкупност от природни дадености, които ни помагат да се изявяваме, да изпълваме мечтите си, да преоткриваме себе си чрез заобикалящата ни среда. Със сигурност, аз използвам пълния си потенциал, тъй като се стремя да живея пълноценно, да се чувстам значима и не на последно място да ценя красотата и доброто около себе си.
Дали живея на 100 %.Когато постигам мечтите си , в един кратък миг се чувствам на 100 % жива.Когато виждам , че хората около мен са щастливи – също.
Не, не смятам. Според мен човек трябва да се обръща към себе си и да се осъвършенства и развива пълноценно, но затова се изисква желание време и постоянство. Мисля, че за да изпозвам максимално своя жизнен потенцял ми трябва вяра, желание, време и по добре да познавам себе си. …и по малко външни дразнители:) В момента съм в процес 🙂
Не мисля, че живея на 100%! Според мен всеки трябва да прави това, което му се отдава и така, ще се чуства по-често че живее на 100% (като постига мечтите си) Също така да не губи връска с природата!
1: по-скоро не…
2: Чак на 100% не…50-60% ^^ =Р
Според мен няма човек,който да използва напълно потенциала си и да гивее на 100%,просто сме прекалено човеци, затова нямаме шанс в разгръщането на пълния и потенциал.
1 % ? Май в момента и толкова не ползвам …..
Важна е свободата, която ни дава възможност да реализираме пълния си потенциал и да бъдем невъзвратимо, дълбоко, истински щастливи.
всички знаем , че никой от нас не живее на 100%, но 10% от хората се опитват да използват целия си потенциал.
Както има една приказка- Има три вида хора:
-първите – не разбират какво се случва около тях
– вторите – само наблюдават какво се случва около тях
– а трети – правят нещата да се случват.
Човек сам трябва да реши от коя група иска да е!
Не, не използваме пълния си жизнен потенциал, т.к. много обстоятелство пречат за усъвършенстването му, започваме да се развиваме – факт, но само донякъде. Неслучайно будистите избират самотат, тишината и спокойствието, за да останат насаме с мислите си, т.к. мозъкът и усещанията са на друго ниво. В ежедневието на всеки от нас има прекалено много стресиращи фактори, за да можем да развием себе си без всякакви други елементи, разсейвайки ни и връщаики ни към реалността.
С този коментар отговарям и на двата поставени въпроса.
В никакъв случай не използвам потенциала си на 100 %, за съжаление.За мой късмет попаднах на книгата „Не се прецаквай сам“ и страшно много ми допадна провокативният стил на Лари Уингет. Тази книга ми даде стимул да продължавам да чета всяка свободна минута, да продължавам да мечтая по-смело и най-важното ме научи, че всичко зависи от нас самите. Животът ни е такъв, какъвто си го направим. Да спрем да се оплакваме от всичко и от всички, защото съдбата и животът ни са в наши ръце. И нека не се отказваме да се стараем да използваме максимално жизненият си потенциал, дори и да не достигнем мечтаните 100%-просто нека работим здраво върху себе си.