Фантазната любов

Фантазната любов е илюзия за връзка, която хората използват като заместител на истинската връзка, на истинската любов и обвързаност. Фантазната любов започва там, където самата връзка става по-важна от съдържанието й, от самата любов.

Фантазната връзка се създава в момента, в който единият или двамата партньори загърбва собствените си лични интереси, изоставя собствения си мироглед, отказва се от собственото си мнение, от собствената си индивидуалност. Това е моментът, в който „аз“ се превръща в „ние“. Това води до прогресивна загуба на идентичността на единия или двамата партньори.

Обезличаването е от критично значение за загубата на истинската любов, тъй като първоначалното привличане в най-голяма степен зависи от личността на партньорите.

Всички ние искаме истинска любов, но малко хора могат да понесат истинската любов, тъй като тя застрашава тяхната личност. Малко хора могат да си позволят несигурността да се привържат дълбоко към друг човек или да покажат своите слабости пред друг човек.

Фантазната връзка позволява на хората да запазят своята защита.

В тези връзки двамата партньори установяват стила си на поведение, възприет в детството – те изживяват миналото си чрез новата връзка. Във фантазната връзка партньорите предпочитат да съхранят защитните си механизми, отколкото да изразят открито себе си пред другия. Фантазната връзка позволява на хората да се чувстват обвързани с някой, при което да запазят собствената си сигурност и да се предпазят от болезнените емоции, свързани с истинската любов – болката от копнежа, загубата, отхвърлянето. За съжаление не можем да блокираме болката без да блокираме радостта. Така сигурността води до загуба на страстта, интереса, желанието.

Признаци на фантазната връзка:
– Незадоволително общуване, стандартни разговори вместо истинско споделяне, избягване на контакт с очи
– Липса на истинска интимност и лично отношение по време на секса, рутинен секс
– Липса на независимост
– По-често използване на думата „ние“, отколкото на думата „аз“
– Обвързаност чрез съвместни ежедневни дейности, липса на истинска емоционална близост
– Използване на типизирани роли (съпруг, съпруга, майка, баща, любовник, любовница) вместо участие във връзката като комплексна личност.