за любовта

Духът от лампата – метафора?

0

Трябваха ми много години и много подсказки, за да разбера, че духът от лампата е метафора на човешкия дух. Изпълняват желанията ни – онези желания, които извират от душата ни, които искаме с цялото си сърце и които не възпираме със съмненията си.

Цветето пламтеше на сух храст. Но единствено отдалеч и с много развинтено въображение можеше да се приеме за огнено цвете на любовта. Огън наистина имаше! Но без помен от любов – тук вонеше на горящи газове, които като че ли извираха изпод земята. Върхът гореше бавно и вяло, но огънят малко по малко се приближаваше към носа му. Остава на всичкото отгоре и да се опърли!

Шухлик решително наплю храста. Измамното цвете на любовта затрептя върху пясъка, лумна и угасна, остави само облаче сив дим. Е, в другия край на храста имаше поне грудка, като ряпа. Време беше Шухлик да подкрепи силите си, с една дума да закуси.

Магаренцето разплете сплетените криви корени и чак тогава разбра, че това не е никаква грудка, нито ряпа, нито зеленчук, а е запечатано гърненце, в каквито обикновено варят каши, картофи или боб. Без да му мисли, Шухлик откърти глинения капак. И щом се наведе към гърненцето, го лъхна гъста бяла пара, сякаш кашата се беше вече сготвила. Парата бавна се разпръсна и на части взе да се появява дребно като овца, но яко като бивол магаре. Абсолютно червено – вероятно някаква индианска порода.

„Поредният номер!” – възкликна Шухлик на ум.
– Не съм номер, а съм на вашите услуги! – радостно чукна копита червеното магаре – Ваш вечен слуга – Малай! Джин от гърненцето!”

Щухлик усети неудържим пристъп на веселие. Той разгледа Малай е не можа да сдържи смеха си.

– Какво се смееш, господарю? – учуди се Малай. – Винаги заприличвам на онзи, който ме освободи. Да не би да не приличам на магаре?
– А как се намери в гърнето? – зачуди се Шухлик.
– Че помня ли кой ме вкара там! Хиляда години затворен, всичко съм забравил! Благодаря ти, повелителю мой, че ме спаси! Ще наредите ли нещо, господарю? Изпълнявам всяко желание!
Шухлик му измисли занимание – да направи компот в гърнето.

Проста работа, но Малай така се развълнува, сякаш му бе наредено да вдигне цял нов град. Дълго разпитва от какви плодове да бъде компотът, трябва ли да се слага захар и колко време да се вари. Вместо за духне-плюне-изшепти, отиде до езерото за вода, после тръгна за ябълки, круши, праскови и кайсии. Изми ги, почисти семките и костилките и ги наряза. Положи големи усилия да напали огън в огнището.

С една дума, този дух с облик на червено магаре се оказа голям загубеняк! Очевидно Малай искаше за известно време да си бъде червено магаре, а не приказен джин. В края на краищата не успя да се справи с огнището, духна-плюна и под чинара се появи казан, пълен с компот.

– Как го направи? – попита се Шухлик. – Цял казан от нищото?
Малай се замисли кое как и откъде се появява.
– Честно казано, и аз не разбирам! – призна си той. Знам само, че става, както пожелая. По-точно, както пожелае господарят ми!

— Мирзакарим Норбеков, “Рижото магаренце или преображения”

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!