Човешкият дух: Възможно ли е всичко да е възможно?

Чувството, че всичко е възможно, дори когато всички факти сочат обратното.
Чувството, което не ни позволява да се откажем.
Чувството, пред което доводите на ума са безсилни.
Чувството, което най-ясно ни показва, че в нас водят живот различни същности.

Както и да я гледаме, откъдето и да я завъртим, ситуацията изглежда невъзможна. Умът ни преценява обстоятелствата, гради стратегии, изчислява вероятности и отсича – това няма начин да стане, невъзможно. Душата се свива от болка по невъзможната мечта. А чувството не помръдва – чувството, че всичко е възможно.

Умът се вбесява и започва тирада: „Проваляш си живота в празни мечти, губиш си времето, виж другите…”. Душата се свива още повече. А чувството е непоклатимо: „Възможно е, ти можеш всичко, продължавай…”

Срещала съм много определения за човешкия дух и от тях не съм разбрала какво е той. Моето усещане е, че духът е онова, което остава, когато умът, душата и тялото се предадат. Движещата сила на човека. Чувството, вярата, знанието, че можеш – как човек може да се предаде, когато с цялото си същество усеща, че е на крачка от мечтата си?

Откъде идва? Защо някои хора не го усещат? Защо някои хора не могат да се мотивират, а други не могат да се откажат от мечтите си? Можем ли да контролираме духа или сме изцяло под негов контрол?

Опитвала съм се да се откажа. Много често съм попадала в ситуации, които са изглеждали като задънени улици и съм се опитвала да потисна това чувство, да мина по лесен път. Нито веднъж не съм успявала. Последния път, когато се опитах, осъзнах, че с това чувство си отива и причината за живот – ако човек не преследва мечтата, която осмисля живота му, какво ще го задържи в живота? Като ракета, която остава без двигател преди да е преодоляла земното притегляне.