Тайното знание

Нека поговорим за знанието. Как мислите, къде е отишло? Къде се съхранява мъдростта, натрупана от много поколения? То се трупа и пази, но тайно. Толкова скрито, че няма да го намерите! Тези знания са укрити зад железни врати със стоманени катинари, в дълбоки пещери под девет печата, току под носа ви, тоест в собствения ви дом. Виждате ли, дори не ви хрумва, че сте пазител на огромен безценен брилянт!

Открай време дервишите – хора, постигали великото знание – го зашифроват и разпространяват по цял свят във вид на приказки, притчи, интересни истории, прекрасни стихове. А пазители на мъдростта сте самите вие.

Погледне библиотеката си. Вероятно имате томче на Омар Хайям, Низами, Фирдоуси или дори някой труд на Авицена. За „Хиляда и една нощ“ съм сигурен – имате ги. Но те всъщност не са приказки за деца, а учебници за професионалисти. И сигурно сте чели поне нещо от този списък. Въпросът е – как?

Външната форма е най-лесна и привлекателна за обикновения човек. Той чете такива книги и си мисли: „Значи авторът мисли точно като мен! Много добре, много добре!“ И си мислите, че е същият като вас.

Моят наставник ми даде веднъж азбуката на тайнописа и „Рубаят” на Омар Хайям и каза: „Преведи това четиристишие”. Отне ми около 2 месеца, от четиристишието излязоха 270 страници машинописен текст. Първо було – къде и от кого е направено, към коя школа принадлежи и какво е предназначението на упражнението. Второ було – теоретични основи. Трето було – техника на безопасност, предупреждения за възможни грешки. Четвърто було – външна техника на упражнението. Пето було – вътрешна техника. Шесто було – начален стадий на упражнението. Седмо було – … нататък входът е забранен.

Всяка дума с привично за вас значение има скрит смисъл и не е насочена към логиката. Четейки фразата, човек, който умопостига нещата чрез озарение, е способен да възприеме информация, равна понякога на цяла библиотека.

Ето мъничък речник на тайнописния език:

Влюбен – това е дервишът
Принц – ученик
Жена – душата на спящия
Красавица – душата на търсещия
Лекомислена красавица – страдания на разума, идващи от душата
Пиян – дервиш, постигнал истината
Опиянение – просветление
Чашка – съзнание
Кана – ум
Виночерпец – този, който дава виното на истината, едно от означенията на Всевишния
Градина – процес на тренировки
Дърво – майстор без ученици
Плодно дърво – майстор с ученици
Планина – висш просветлен, приближен до Всевишния
Хълм – наставник
Канара – мъдрец

Защо е засекретено великото знание на мъдрите? Това знание, тази сила не бива да попада в ръцете на злодей, защото може да убие човек. А обикновеният човек, каквато и сила да придобие, преди всичко я използва за задоволяване на животинските си потребности. затова постиженията на великите умове винаги са тайна.

Скъпи мои, не случайно във всички свещени писания е казано: опознай себе си – ще опознаеш Бог. Това означава: чрез познание за себе си опознаваш собственото си могъщество.

На истината не можеш да се научиш.
Истината не идва готова.
Истината се постига, като не се препредава, с непостижим по умствен път личен опит.
В процеса на препредаването истината, истината, отразена в съзнанието на другия човек, умира.

***

Принцът престолонаследник на Аббасидите, потомците на чичото на Пророка, живеел като обикновените хора.
А – Аббасиди. Първата буква от азбуката – алеф, означава начало. П – Пророка – сочи колко була забулват тази притча. За целта трябва да се преброят буквите от А до П.

Както е прието сред именитите араби, този човек на име Дауд ел Аббаси, наричал себе си Дауд, син на Алтаф. Предците му пропилели всичките си богатства и не му оставили нищо освен титлата принц. След три поколения родът му се закрепил и принцът се издигнал до ранг дребен търговец. Животът му протичал на пазара, където продавал семена и подправки.

„Принцът” е обикновен човек, който наследява всички сили, всички могъщества, всички богатства, но не ги притежава. Същевременно „принцът” е човешкият разум.

Три поколения означават 3 години. 3 години или 1001 нощ, времето, необходимо за укрепване на духа. Тук се говори за специална подготовка, за освобождаване от робството на привързаностите към материални слабости. Тук се дава инструктаж как за 3 години се скъсва с тези зависимости.

В древни времена з постигане на нужното състояние хората са практикували пътя на дервиша-странник. Смятало се е, че след 3-годишно „беднячество”, тоест пребиваване в състояние по-долу от обикновения човек, духът закрепва. Днес се използват други начини.

„…принцът се издигнал до ранг дребен търговец…” – Търговецът продава неща, които не е изработил.Търговецът на прави и не умее да прави нещата, които продава, нещо повече – търговецът често продава неща, чиято същина не познава. По аналогия с нашия живот – това са научните сътрудници, теоретиците, физици, ботаници, тоест занаятчии.
Тук същината е следната. Разумът на човек дори след 3-годишна подготовка се издига само до нивото на дребния учен, който продава чужди знания.

„… животът му протичал на пазара…” Думата пазар означава света на обикновените хора, в който се продава всичко.

„… където той продавал семена и подправки…” Семената са истините в зародиш, преди да са се формирали. Обикновените хора си разменят истини във вид на семена. Подправки означава лъжи. Подправката е етикет. Тоест хората, които използват етика и култура в общуването помежду си, просто разменят, продават си подправки. В големи количества може и да отровят някого.

Един ден се влюбил в дъщерята на богат търговец.

Търговец е едно от тайните имена на Господ. Дъщерята на търговеца е душата. Разумът, който се е влюбил, само през душата може да влезе в дома на Бога.

Богаташът показал на сватовниците невероятно красив рубин и казал:
– Наистина дъщеря ми е родена за този принц, но в нашия дом спазваме един обичай. Всеки, който влиза в семейството ни, трябва да донесе същия рубин. Тази традиция не може да се промени. Донесе ли такъв рубин, ще му дам за жена дъщеря си.

Сватовниците са посредници, става дума за размишлението, за понятието, което е някъде между размишлението и озарението. Онова, което свързва думите „Да бъде светлина!” и самата светлина, е идеята.

Рубин е много значима ключова дума. Рубинът е същото, каквото е първата целувка, първата брачна нощ, първата детска стъпка, първото кърмене. Рубинът е онова, което ни дарява възторга на постигането, на опознаването. Във вид на рубин се представя първото виждане, светлината, излъчвана от истината, от Бога.

„…Всеки, който влиза в семейството ни, трябва да донесе същия рубин…” Всеки, който влиза в този свят, трябва да идва със своя светлина, свое трепетно чувство за опознаване на истината.

„…Тази традиция не може да се промени. Донесе ли такъв рубин, ще му дам за жена дъщеря си.”
Тоест, ако човек умопостигне Бог или състоянието на висш разум, ще се получи хармоничното сливане на разума с душата.

И принцът решил да намери същия рубин.
Щом научили за това, търговци взели да му предлагат най-различни рубини, но сред тях нямало дори подобен на търсения. Принцът разпитвал търговци от запад и изток, от север и юг. И всеки казвал:
– Там има.
Търговците са онези, които продават готова стока, готова информация.

Но принцът поглеждал съкровищата им и пак, и пак се разочаровал.
Така минали месеци, минали години, но всичките му опити удряли на камък.
Когато веднъж, затъжен за възлюбената си, седял в малката градина, изведнъж почувствал, че до него е застанал някой.
Става дума за състояние, когато едновременно има радост и няма радост, има тъга и няма тъга, има действие и няма действие, има и няма едновременно. Има любов и няма любов, има и няма привързаност. Това състояние се нарича местонахождение в градината, то означава да пребиваваш в уединението на упражнението. Обикновено градина означава самостоятелна тренировка.

Вдигнал очи и видял дервиш, целия обрасъл, облечен в мръсни дрипи. Принцът станал и поздравил дервиша, както било прието в семейството му:
„Семейството” е кръгът на влюбените, които са го приели като равен. Значи той вече се е издигнал на определено стъпало по постижения, по възприемане на първоначалното ниво.

– Здравей, о, кралю мой!
Тези думи са свързани с първия Наставник. На Изток се казва: „Наставникът е над бащата”. Бащата и майката дават тялото, следят и поддържат физическия растеж, а Наставникът – умствения и духовния. Душата и духът са по-главни от тялото.
Кралят може да издигне всекиго до нивото си, да му даде половината си царство, а също така да го накаже, да го лиши от живот.

– Ние те следим, откакто се влюби в дъщерята на богатия търговец – казал дервишът. – Онзи рубин, който търсиш, се намира при нас. Аз съм пазител на богатствата на твоя дом.
– Какви богатства? Всичките ни богатства отдавна са прахосани! – казал принцът.
– Не, бъркаш – рекъл дервишът, – богатствата на твоето семейство са огромни, но се пазят далеч оттук, през седем крачки и седем хиляди години.
Много далеч и не толкова далеч оттук.
– Щом пазиш несметни съкровища, защо ти самият си дрипав, бос, с гладен блясък в очите?
– Първо, защото съм само пазител на богатството и могъществото на твоето семейство, второ, защото не искам да дразня злата човешка сган, която ще се опита да открадне онова, което не й принадлежи.
– Дай ми тогава това богатство.
– Не! Трябва да стигнем дотам, където то се пази. А за да стигнем дотам, трябва да станеш сляп и глух, да си вържеш очите, да си запушиш ушите и да яхнеш магарето.
Защо трябва да стане сляп? Защото очите виждат и може да излъжат. Да си запушиш ушите, тоест буквално: „Чувствай!” Ако човек не вижда с очите си и не чува с ушите си, той чувства със сърцето си. Да яхнеш магарето означава да гласуваш доверие на дервиша. Магарето е човек, който дава знания.

Можем да потеглим на път за богатствата – продължил той, – но при едно условие: няколко дни и нощи, докато се катерим в планината, няма да чуваш и да виждаш и няма да слизаш от магарето. Погледнеш ли, ще се озовеш насред път, на място, където не можеш да продължиш ни напред, ни назад. Ще се загубиш и завинаги ще останеш в страната на вечното блуждаене.
Катеренето в планината е движение в посока на висшите Наставници. Задачата на учителя-магаре е да доведе ученика до такова ниво, че да стане достоен за висшите Наставници.

„…Погледнеш ли, ще се озовеш насред път, на място, където не можеш да продължиш ни напред, ни назад…” С други думи, ще останеш по средата между рая и ада, в чистилището, и ще останеш сам, нито тук, нито там.

После, след три дни и нощи, ще слезеш от магарето и ще продължиш пеша, хванат за пеша на халата ми. Ще ти отпуша ушите. Ще можеш да чуваш, но очите ти още ще са затворени. Ще отвориш очи чак когато ти кажа. Но ако ги отвориш по-рано, и двамата с теб ще изчезнем.
Идва първото използване на сила, първото усилие, но хванат за основата, давана от Наставника. Но това още не е истината.

„…Ще ти отпуша ушите” – първо се повишава чувствителността. Човек започва да усеща тайния смисъл на събитията и нещата, да умопостига знания, идващи от висшата сфера.

„…Ще можеш да чуваш, но очите ти още ще са затворени….” – Тоест, още не е готов да види истината.

Принцът се съгласил и двамата потеглили.
Той издържал всички изпитания и когато дервишът му позволил да отвори очи, принцът видял голяма пещера, пълна с несметни богатства.
– И всичко това принадлежи на моя род?! – възрадвал се принцът.
– Да – отговорил дервишът, – и не само това. Има още хиляди и хиляди такива пещери.
– Значи мога веднага да си взема съкровищата? – възкликнал принцът.
– А, не – отговорил дервишът. – Ти дойде за рубина, затова сега можеш да вземеш само рубина. Но когато си готов, сам ще намериш пътя за съкровищата. Едва тогава пак ще дойдеш тук, но то ще е, когато си готов и сам ще решиш дари да ги вземеш в света на спящите или да ги оставиш да се пазят тук.

Пещерата, в която се пазят съкровищата, това е школата, където се пазят великите знания, великата истина, която човек търси цял живот. И първото стъпало в тази посока е интуитивното мислене, от което се гради мисленето чрез озарение. Когато във всяко състояние сте способни да улавяте каскадите от озарения, ще видите, че самите вие сте в съкровищницата още от раждането си, а пещерата е самият свят.

И след миг принцът се намерил в градината си.
Той занесъл рубина на бащата на девойката и направили сватба. Виното се ляло като река, медовината – като от рог на изобилието.

– Мирзакарим Норбеков, „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения“