Ниският ръст носи дълголетие

Мутация на рядък ген, ограничаващ един от факторите на растежа, е сред причините за продължителността на живота над 100 години.

Тази мутация ограничава активността на инсулино-подобния растежен фактор 1 (IGF-1) и води до нисък ръст, но удължена продължителност на живота. Това откритие може да положи основата на разработване на медикаменти против остаряване.

„Открихме, че хората, живеещи над 100 години, имат мутация на ген, който повлиява растежния хормон, каза водещият изследовател, д-р Нир Барзилай (Institute for Aging Research, Albert Einstein College of Medicine, New York City). Това се случва и в природата. Понитата живеят по-дълго от конете, малките кучета живеят по-дълго от големите кучета. Очевидно, това е валидно и при хората. Интересен е фактът, че тази мутация се открива предимно при жените.”

„Това откритие може да ни позволи да разработим лекарства, които да предотвратят стареенето и свързаните със старостта болести. Вече са разработени медикаменти, които понижават нивото на растежния хормон у хора с тумори, тай като някои тумори са зависими от растежния хормон. Може би бихме могли да използваме тази стратегия и за да забавим стареенето.”

Същата научна група откри, че специален генен вариант, свързан с продължителността на живота, е отговорен и за по-добрата умствена функция при възрастни хора.

Барзилай отбеляза, че растежните хормони са много популярни като терапия против стареенето. Те променят тонуса на кожата и разпределението на мастната тъкан и повишават мускулната маса.

„Нашето проучване и много проучвания на наши колеги обаче показват, че за отсрочването на старостта е необходимо точно обратното. В краткосрочен план растежният хормон има позитивни ефекти, но при възрастни хора по-скоро става причина за по-ранната им смърт, отколкото за удължаване на живота.”

– До каква степен продължителността на живота се определя от факторите на околната среда и до каква – от генетиката?
– Според демографите, които изследват зависимостта между възрастта на настъпване на смъртта на родителите и децата им, дълголетието се определя в 80% от околната среда и само 20% от генетиката. Много е трудно обаче да разграничим тези фактори. Най-новите данни показват, че при хората, доживели 100-годишна възраст, генетичните фактори имат по-голяма роля от факторите на средата.

– Има ли момент, от който хората да останат неподвластни на стареенето, възможен ли е вечният живот?
– Столетниците умират от същите причини, от които умират и другите хора – само че с около 30 години по-късно. Това значи, че щом открием точния механизъм – генът за дълголетие, ще можем да повишим продължителността на живота до 100 години. За по-нататък обаче не знаем много.

– Как ще бъде открит този ген?
– Гените на дълголетието са гените, които предотвратяват болестите, свързани със стареенето. Обратни по действие са гените на стареенето. С напредване на възрастта честотата на гена против стареене се повишава, а честотата на гена за стареене намалява. От всички кандидат-гени остават само три, които биха могли да бъдат отговорни за това.

Един от тези гени отговоря за продукцията на пептид, освобождаван от мастната тъкан, а другите два – за липопротеини, които регулират нивото на HDL-холестерола (добрия холестерол). Тези липопротеини имат различни размери. Проучванията при столетници показаха, че децата на столетници имат липопротеини с много голям размер и те се унаследяват с много висок коефициент на унаследимост 0.4-0.7. Въпреки че това не е окончателно потвърдено, че големите липопротеинови частици са причина за добро здраве, те със сигурност имат отношение към него.

Открихме интересен факт – различните генотипове на стареене определят спецификата на когнитивните функции в късната възраст и не всички гени за дълголетие имат този ефект.

Превод: Мая Живкова
Източници: health.usnews.com, websites.afar.org