Спечели книга: Проницателя
ivi спечели книгата „Милионер за една минута – просветленият път към богатството“. Честито!
Следващата книга, която можете да спечелите, е „Проницателя“ на Анди Андрюс. Книгата описва действителен случай. В най-трудния си момент авторът среща странен човек, който с една различна гледна точка му дава нова насока и нов живот. Докато я четях си мислех за това към какви далечни идеали се стремим всички ние и как често пропускаме най-важните неща в живота си – хората, с които можем да поговорим, които можем да разберем и които могат да ни разберат. И че понякога е неободима наистина само една дума, която да докосне нечие сърце, за да промени всичко.
Все повече хора четат книги за позитивно мислене, игнорират проблемите на близките си, затварят се пред неприятните неща, „за да не ги привлекат“. А единственото нещо, от което се нуждаем като хора, е искрено разбиране и обич. Понякога дори само една дума или жест.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 30 юни 2011 г. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 1 юли 2011 и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Въпросът е:
ПОЗНАВАТЕ ЛИ ХОРА, КОИТО СЪС САМОТО СИ ПРИСЪСТВИЕ СА ВИ МОТИВИРАЛИ ДА ИЗВЪРШИТЕ РЕАЛНА ПРОМЯНА В ЖИВОТА СИ?
– Чувал ли си някога израза „Не се ядосвай за дреболии”?
– Да – отвърна Хенри.
– Ами – подхвана Джоунс – аз съм тук, за да ти кажа, че той не отговаря съвсем на истината. Виждаш ли, „дреболиите” са всъщност онова, което оформя „голямата картина” в живота ни. Много хора по света приличат на теб, пренебрегват „дреболиите”, като твърдят, че се концентрират върху някаква „голяма картина”, без никога да осъзнаят, че всяка голяма картина се състои от дреболии. Някога хапал ли те е слон?
Хенри поклати отрицателно глава.
– А комар?
– Разбира се, че ме е хапал.
– Ето, виждаш ли какво имам предвид? – възкликна Джоунс. – Онова, което наистина те хапе, са дребните неща.
– Животът ми е пълен хаос – промълви Хенри.
– Да, така е – съгласи се Джоунс. – Засега. Ти можеш да се промениш. Сега. Можеш да промениш начина, по който работиш, по който се отнасяш със семейството си, начина, по който се държиш с хората, които работят за теб. Можеш да се промениш точно сега. За това не е нужно много време. Промяната идва за миг! Тя е внезапна! Може да ти отнеме време да решиш да се промениш, но самата промяна се случва само с един удар на сърцето. На повечето хора ще им трябва повече време, докато решат да променят мнението си за теб. Но ти вече си се променил и промяната ще дава на всички доказателства,че ти си друг човек, така че рано или късно околните ще започнат да мислят за теб по различен начин. А, и още един въпрос – добави Джоунс, опитвайки се да разведри атмосферата. – За да осъществиш промяна във всеки аспект на живота си, освен готовност е нужно и нещо друго. Готов ли си за въпроса?
– Да… – предпазливо отвърна Хенри.
– На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
– Ами… четири.
– Не – отвърна Джоунс. – На кея са останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща. Независимо от широко разпространеното мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава са стои все така на кея. Между нея и останалите четири чайки няма никаква разлика на практика. По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на който изобщо това не му минава през ум. Мислил ли си някога колко често ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички останали хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. „Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох”, „Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но…”
Познавам хора, които имат дарбата да изслушват и да успокояват, да дават точен съвет, да показват подкрепата си, но не мисля, че някой е в състояние да ми повлияе да ИЗВЪРША РЕАЛНА ПРОМЯНА В ЖИВОТА СИ, ако аз самия не го искам!
Колкото и тривиално да звучи – познавам гаджето си. За разлика от мен той е позитивен, не търси отрицателното, оценява хората около себе си. Самото му присъствие ми помогна да повярвам в себе си и да започна да правя това, за което винаги съм мечтала. Защото зная, че каквото и да се случи, той ще е до мен, ще ме разбере и ще ми повярва… отново.
Da, v momenta edin 4ovek me kara da preosmislqm nqkoi ne6ta. I ve4e razbiram za kakvo si struva da se bori6. 🙂
НА СКОРО ЕДИН СЛУЧАЙ С МОЯТА ШИВАЧКА- ДИЗАЙНЕРКА, ПРИ КОЯТО СЕ ПОЯВИХ ДА ПОДНЕСА ЛЕК ПОДАРЪК В ЗНАК НА БЛАГОДАРНОСТ ЗА СВЪРШЕНАТА РАБОТА. НЕВЕРОЯТНА ЖЕНА ОКОЛО 30 С НЕВЕРОЯТНИ ИДЕИ, СПОСОБНОСТИ, ГЛЕДНИ ТОЧКИ И МИСЛЕНЕ. СЛЕД 2 ЧАСА ПРЕСТОЙ ПРИ НЕЯ СИ ТРЪГНАХ КАТО ПРЕРОДЕНА И С „РОЗОВИТЕ ОЧИЛА“. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО КАТО ИЗЖИВЯВАНЕ И УСЕЩАНЕ. ЧОВЕК КОЙТО СЪМ СРЕЩАЛА БРОЕНИ ПЪТИ. СИЛАТА И ЕНЕРГИЯТА С КОЯТО МИ ВЪЗДЕЙСТВА БЕШЕ МНОГО СИЛНА. МАЛКО СА ХОРАТА КОИТО ЗНАЯТ КАК ДА Я ИЗПОЛЗВАТ И ОСОБЕНО В ПОЛЗА НА ДРУГИТЕ 🙂
Всъшност не, но вярвам, че може да има такива хора. Досега съм срешала само хора, които с малко думи са ме ме насърчавали да следвам неотменно лична цел.
Аз се уча от всеки един човек, който срещна , но само със присъствието си не мисля, че някой ми е повлиял
Човекът,който оказва невероятно въздействие и влияние върху мен срещнах преди една година и от тогава ме променя в положителна посока.Дължи се на огромните му познания за света и хората и увлича чрез енергията,която излъчва.Промених схващанията си за толкова много неща и отворих себе си за нови възможности.Такива хора почти не се срещат и всеки, който познава поне един такъв човек е късметлия.
Мисля, че всеки човек в даден момент среща друг който го вдъхновява за нещо т.к. хората са толква различни един от друг. Лично аз срещнах един такъв човек много отдавна. Човек с позитивен и силен дух. Благодаря, че в труден момент, когато се изгубих ми помогна да си отворя очите. Винаги може да се огледаш наколо и да намериш такива хора. Понякога са най-близките ти – твоето семейството, друг път някой твой прятел, а понякога съвсем неочакван човек.
Разбира се! Щастлива съм да имам до себе си невероятни хора (семейството и приятелите ми), които ме подкрепят и мотивират да се променям към по-добро ежедневно! Тяхното присъствие в живота ми е достатъчен стимул да се развивам, да давам всичко от себе си, за да постигам целите си, да съм по-добър човек и да се радвам на малките неща! 🙂
Здравейте! Да, има такива хора! Те са много действени, амбициозни и не се спират пред нищо!!! Те бързо достигат целта си и не знам защо сякаш толкова лесно им се получават нещата! Бързо те завладяват, само да ти подшушнат идейка и веднага съм там! Чак за генерални промени не мога да кажа, но често пъти попадам в клопката им! Моите планове обаче или се провалят или постигам нещата с голямо усилие и много време. Имам няколко такива приятели. Едно от последните неща беше ремонта на банята ми. Приятел много бързо се справи с тази задача, не му костваха почти никакви усилия. За пет дена и всичко беше вече готово (получи се чудесно наистина). След като видях резултата и аз се впрегнах в това начинание, но за мое голямо нещастие нещата при мен не са толкова леки. Три пъти ходих за плочки (от същия магазин като на приятеля), Първо направиха грешка в цената и ми искаха по-висока цена, след което дълго ми се извиняваха, след това забравиха да ми дадат едно кашонче с плочки…..От тук се започна и с трудностите….Още съм в процес…..но не се отказвам, а действам! 🙂 Бързо се мотивирам от такива действени и зареждащи личности, но какъв ще е резултата никога не се знае! Все пак е по-добре да се опита! 🙂 Дано и аз някога стана като тези хора! 😉
Истината е, че всеки един от добрите ми приятели ме е променил по малко. Учителите ми също. Към по-добро, естествено. Но човекът, който ми оказа голямо влияние напоследък е едно момиче, което само с присъствието си и с усмивката си ми даваше причина да продължа напред и да се развивам и променям. Така че се радвам, че имам в живота си от онези вдъхновяващи личности, които ми дават нови идеи за творчеството ми. 🙂
Най-интересното е, че подобни хора срещам виртуално, а не реално. Имам приятелки, с които общувам чрез фейсбук и други мрежи… Някак си това че не сме близки приятелки, а виртуални такива, ни дава повече свобода да се изразим и разберем по-добре. Пред познатите си не обичам да се разкривам очи в очи, а може би не умея… Споделени съвети и мисли от виртуалните ми приятели, са повлияли на решения, които съм вземала.
Да. Първата ми работа беше ужасна. Трябваше да понасям гавра след гавра- уж на позиция счетоводител, но шефа един ден си позволи дори да ме накара да му лъсна обувките! Не се издържаше, но бях сама в големия град, първа работа по специалността, трябва ми опит и стаж- търпя. Появи се бащата на детето ми, с когото вече не сме заедно, но въпреки това в него момент самия факт, че ме подкрепя, ми даде сили да напусна. До 10 дни си намерих нова работа, но ако не беше той и уверението му, че ще се справим ако остана без работа за по-дълго време, нямаше да имам смелостта да предприема тази промяна.
Да, имаше една дама в трамвая, която нахално избута всички за да влезе. Тогава осъзнах че почти всички хората, които срещам са нахални почти колкото нея и аз съм станал точно като тях. От тогава се опитвам да не се бутам, да остана отстрани и да гледам ставащото, да помагам на хората а не да ги блъскам създавайки неудобство на мен и тях.
Да аз почнавам такъв човек, който ме накара да преосмисля живота си и това какво и как правя. Може да звучи банално, но пък е на 1000% истина – човекът е моето дете.
Докато тя не беше факт аз живеех като в сън. Правех нещата някак си машинално, предавах се лесно, бях склонна да оправдавам чуждата наглост и понякога да позволявам на хората да се държат много идиотски.
Днес почти 5 години след появата на дъщеря ми аз съм един много голям питбул, който знае какво иска, живее в наситен с цветове свят, усмихвам се все по-често и знам че няма нищо невъзможно за постигане, просто трябва да го поискам и да се протегна и да го взема.
Преградите се оказва, че в миналото просто са ми били оправдание да мързелувам и пасивно да чакам нещо да се случи.
Днес не чакам , а действам. Вярно изискват се усилия, но няма нищо по-сладко от това да виждаш мечтите си реализирани.Затова за една хубава мечта мога да преместя не една , а хиляди планини, а щом насреща ми се усмихне дъщеря ми винаги си припомням, че тя е най-стойностната ми реализирана мечта – едно добре направено 3Д, което се радва на света без да търси непрекъснато подводни камъни.Просто радост и щастие -на обед, закуска, вечеря.
Моята съпруга ме мотивира за реална промяна в живота ми (ни), но след обширни и задълбочени разговори! Не мисля, че само едно присъствие на дадена личност може да мотивира някой, ако не съществува диалог.
Да, разбира се че познавам! В този аспект основно влияние в живота ми е имала моята майка. Винаги ме е подкрепяла и мотивирала (не само с присъствието си), помагайки ми с ценни и полезни съвети и в най-трудните житейски ситуации. Искрено й благодаря, от сърце! 🙂
Само с присъствие, не но има такива хора, които са ми вдъхвали изключително много сили и кураж със своите думи и разбиране… Дано има повече такива в живота на всеки от нас!!!
Не само, че познавам, но и срашно много обичам точно такъв човек.Звучи сякаш е любовна история, но не е.Става въпрос за моята най-добра приятелка от вече 6-7 години.Живеехме в един блок, но си знаехме само имената, когато през един много хубав ден нерешихме да се опознаем.Моятя приятелка, Йоана, е най-прекрасният, най-надежният,добър и всеотдаен човек,когото познавам.Не само, че когато я видя искам да променя живота си-аз вече започнах да го променям.От когато тя е част от моя свят аз се чувствам пълноценна, спокойна и подкрепяна.Когато започне да говори мога да я слушам с часове и е факт, че съм го правила.Всички най-важни стъпки в моя живот съм предприела блатодарие на нея или дори с нейната помощ.Тя е най-вдъхновяващитят човек, който познавам.Тя и естествено моята скъпа майчица- двете като отбор са най силната и сигурна ръка, на която мога да разчитам да ми бъде подадена, когато имам нужда от такава.и отново ще повторя- не само познавам, но и страшно много обичам променящи живота ми хора.Благодаря!
Да познавам,такива хора и мислч 4е всеки един от нас има по един такав човек до себе си макар и да не се е замислял за това.Е поне до този момент.Но истината за мен е че хората които ме мотивирали и все още ме мотивират са моето „СЕМЕИСТВО“ и наи вече детето ми.То ме кара да гледам напред и нигога да не се вращам назад.Затова нека вси4ки погледнем какво имаме и щте видите 4е наистина семеиството ни ни мотивира макар и несазнателно да гледаме на пред“
Да, познавам такива хора, които са ме мотивирали да продължа напред, които са ми давали сила и подкрепа в най-трудните за мен моменти. Но тези хора са го постигали не само със своето присъствие, а и с начина, по който разсъждават. Така че още не съм срещнала човек, който да ми въздейства с чисто физическото си присъствие.
Да,за жалост познавам такива хора.Техните „шеги“ и „закачки“ ме накараха да се променя както външно,така и душевно.Надявам се ,че промяната ми е за добро,но със сигурност,не беше продиктувана от добрите им намерения.
Хубаво е човек да има до себе си приятел, който да може да го мотивира да промени, да тласне живота си в правилната посока. Не са много такива хора, а недай си боже да те мотивира за промяна човек със задни мисли, т.е да те промени в отрицателна посока. Имам приятелка, чиято намеса в живота ми в подходящ момент няма да забравя. Често пренебрегвам мечтите и желанията си в името на семейството и заради това щях да се размина с мечтата на живота ми. Благодарение на нея, на шеговитите й подмятания и убедителни доводи аз не се отказах от мечтата си и я осъществих-само благодарение на нейната намеса. За съжаление приятелката ми е далеч от мен, но мога да разчитам по всяко време на нейния съвет.Дай боже всекиму такива добри и умни приятели..
Да,има такива хора, които със своето присъствие за един миг променят твоя живот. Може би звучи твърде мечтателно,но е вярно. Преди 4години в интернет срещнах невероятен човек, за когото нямаше невъзможни неща, човек на духа, поет. Неговата поезия, смелост, упоритост дълбоко ме трогнаха. Неговият позитивизъм ивяра в успеха, неговата благородна душа ме впечатлиха дълбоко. Комуникирайки с него,виждайки как той преодолява всяка трудност осъзнах, че няма невъзможни неща, ако има желание. Оправданията са за тези хора, които не вярват искрено в успеха си. Преди всичко трябва да сме позитивни – да бъдем добри, до помагаме на околните с каквото можем, за да ни бъде помогнато и на нас в нужда. Този човек промени възгледите ми, направи ме по-позитивен човек,за което искрено съм му благодарна. Аз повярвах в мечтите, в поезията, в полета на душата,пропита от благост, любов и блян.
Дреболиите… Често ги пропускаме, понякога подценяваме или надценяваме детайлите в някоя житейска ситуация и после се разкайваме за сторените грешки. „Казана дума, хвърлен камък.“ Уви, прекалено късно. В много случаи съм пропускала да видя тези малки неща, „камъчетата, които обръщат колата“, давам си сметка в последствие и съжалявам, че не съм обърнала внимание преди, а не след случката. Благодарение на мой приятел започнах да осъзнавам колко важни са малките подробности. Един жест. Една дума. Една усмивка. Един поглед. Забързани, устремени към постигане на амбициите си (а за къде ли бързаме?!!), пропускаме най-важното, най-простото. Топлината на човешките взаимоотношения, усещането за взаимност и сплотеност. Този мой приятел ми показа, че има и други гледни точки. Проведохме нещо като курс по психодрама. Разказвах му случили ми се неща, а той трябваше да ми каже позицията си, да изкаже мнение, да даде съвет. Дадох си сметка, че дреболиите ми убягват. Но те са много значими. Поради това реших да променя отношението си към себе си и към заобикалящия ме свят. Първата стъпка – осъзнах. Втората – реших. Третата – преминах към действие. Последната стъпка отнема най-дълго време. Ако го има желанието за промяната, тя идва. Не бива да се отказваме лесно. Вярвам, че ако човек е убеден в дадена кауза, ако силно жадува нещо да се случи, ако прави една по една стъпки към промяната, след известно време тя се случва. За едни – по-рано, за други – след определен период от време. Важното е да вярваме. Аз повярвах. И усетих „удара в сърцето“.
Да, познавам такива хора – родителите и приятилите ми. Благодарна съм, че ги познавам и са край мен. Понякога присъствието на хората, които ценим в момент на изключително напрежение е безценно. Всеки е имал, моменти, когато не е сигурен дали да направи дадено нещо и дали ще успее, и тогава точно този хора са до нас. Ние чувстваме тяхната подкрепа, без думи, без действия – ние знаем, че те вярват в нас. Само фактът, че са с нас (дори мислено), до нас ни дава куража да продължим, а в повечето случаи и да успеем.
Аз не познавам такива хора, поне не съм срещала досега. Колкото и нескромно да звучи, мисля че аз съм точно такъв човек – според най – близките ми хора – аз съм най – позитивният човек, който познават. Това за мен е най – важното, след като успявам да дарявам щастие и усмивки на хората, значи ги мотивирам да променят нещо в живота си, каквото и да е то. А това от своя страна ме кара да се чувствам щастлива и да споделям малкото приятелства, които имам напълно и безусловно. Като добавим здраве и прекрасно семейство – това май наистина се нарича щастие. 🙂
Има невероятни, мотивиращи хора, които съм срещала или съм чела за тях. След среща или просто докосване до тях, съм си казвала – щом те могат, значи и аз мога да успея. Благодарение на такива хора, не съм се отказвала и в най-тежките моменти от живота си и когато всички около мен са казвали: „Откажи се! Това няма да стане.“ Но е ставало, и то превъзходно. Както знаем, най-хубавите неща, стават с най-големи усилия, именно затова някои хора /тези, които не се борят докрай/ никога не ги преживяват. Има и такива, които след време се оказва, че губят този ентусиазъм и се превръщат в обикновени – не бих искала да съм от тях.
Да, познавам такива хора. За съжаление те са рядкост в днешно време. Това са харизматични, и в истинския смисъл на думата чаровни хора. Такива коита със самото си присъствие и поведение , те карат да се чувстваш добре, сигурен и уверен в думите си и действията си . Самите те , са силни натури, уверени, стабилни и затова ти вдъхват по всякъкъв начин кураж и увереност. Може да не са красиви, но да излъчват чар и непринуденост, което те кара да се отпуснеш и да повярваш на себе си. Дай боже всеки да познава повече такива хора ида се среща по често с тях, за да черпи от положителната им енергия и да се чувства повече жив човек…
Не, не познавам такива хора, но съм сигурна, че ги има.
Зная, че има такива хора. Те са въплащение в различни неща, например – любов. Когато си влюбен, сякаш ти порастват крила и ти за миг ставаш друг човек: мислиш бързо и различно, вършиш много неща отново бързо и искаш да постигнеш оня връх, който преди ти се е струвал непостижим. И го постигаш в името на човека, който си срещнал.
Вероятно има такива хора и аз много бих искала да бх срещнала поне един такъв човек, който да промени живота ми на мига, но за съжаление не съм…
Не, не съм срещал човек, който да ме промени за миг. Аз съм това, което съм и никой и нищо до сега не ме е променяло. Ако наистина ми се случи, ще се радвам да видя какво би станало с мен след неговата поява.
Аз постоянно се променям. Не зная дали често срещам променящи ме хора или съм си такава. В живота си върша неща, които мисля, че са ми от полза. Никога не се замислям дълго, а решавам и…действам!
Да, определено има такива хора около мен. Това са хората на които се възхищавам, хората които знаят кои са, какво искат и как да го постигнат. Понякога от многото врати които се отварят пред мен, аз просто не знам на къде да поема. Тогава се намесват тези хора, изслушвам тяхното мнение, премислям, вадя свои изводи и сякаш всичко става ясно. Тогава продължавам напред. Всеки човек е способен да мотивира. Ако няма хора които да ни мотивират и да мотивираме, какво би било тогава?
ДА,познавам такъв човек.Имах щастието да се запозная и да взема автограф от писателя Паулу Коелю при посещението му в България.Този човек притежава невероятна харизма.Във всяка негова книга откривам по нещо за себе си и индиректно променям нещо у себе си.
Всеки човек носи своя енергия, с която влияе по различен начин на хората, с които се среща. Дори без да го осъзнаваме, обкръжаващите ни ни влияят и ни променят малко или много. Тази тенденция е ясно изразено при децата, а при вече порасналия Аз е изразена индивидуалността, но все пак винаги има влияние.
Да, срещала съм адски много хора, които са ме карали да се замислям за различни фрагменти от живота и то от различен и нов ъгъл… Това най-често са били случайни хора, с които съм комуникирала неангажиращо по време на път, понеже съм студентка и често пътувам. Винаги хубавите неща ни се случват когато най-малко ги очакваме, нали така? Не мога да цитирам имена или разказвам конкретни случки – твърде много са. Радвам се, че съм общителна и с това си качество преоткривам света всеки ден. Надявам се и аз да съм променила някого в малко по-добра светлина 🙂
Имам приятел, който е най-силния човек, който познавам. С несломим дух, огромно сърце, прекрасна душа,в която можеш да вникнеш само за кракто, ако той те допусне. От момента, в който се запознахме той е бил идол за мен, затова и винаги е оказвал толкова голямо внимание върху личността ми. Той е еквивалент на перфектното- непобедимия човек, който знае всичко, без да се хвали с него. Човек, който е преминал през толкова много изпитания, а е едва на 17. Винаги съм му повтаряла, че ако става нещо с мен, само той има възможността да ми помогне, дори ако трябва да ме вкара в правия път.. Заради него самия, не заради думите или действията му, просто заради това, че съществува, аз промених виждането си за света, за семейството и приятелите си, за себе си дори. Винаги ми е бил опора, дори в най-тежките моменти и само заради него съм се стягала. Само заради него, защото той винаги ми е давал прекрасен пример.. като по-голям брат, който никога не съм имала. Понякога, когато се чувствам слаба и си повтарям, че мразя това чувство.. се сещам за него и веднага търся какво и как ме кара да се чувствам зле, за да го променя.. И така, без да казва и една дума, без да е наблизо дори, само при мисълта за него, аз започвам да искам промяната, и да я търся.. първо в себе си, после и в света!
Да! Това съм аз. Сама вдъхновителка и на себе си, и на хората около мен. Едва сега разбрах какво силно влияние имам върху хората в живота ми. Виждам дъшеря си, която от едно свито и срамежливо дете, заради трудно детство, стана една смела и много успешна девойка. Видях най-добрата си приятелка от депресирана жена без деца, как се превърна в осиновителка на ДВЕ чудесни момиченца в момента. Видях бившият си съпруг, който от един опериран, болен и вечно недоволен човек, как се превърна в смел и борбен човек, с който сме си приятели и след раздялата ни вече 12 години. Видях виртуална моя приятелка от ФБ, която от депресирана и отчаяна съпруга се превърна в красив лебед, и която в момента прави успешни стъпки в политиката… Има и още хора, за които бих разказала. С този въпрос, за който Ви Благодаря, 🙂 се замислих и си направих тази равносметка.
Понякога се натъжавам, че аз нямам по-силен човек около себе си. Случва се да губя почва под краката си и тогава забелязвам, че съм реално много сама и не толкова силна да се изправя. Много често съм уморена и ми се е искало и аз да получа вдъхновяваща послание отвън, но нямам досега такава „среща“ 🙂
Пожелала съм си я, и най-вероятно, ще ми се случи някой ден! 🙂
Успех на всички…