Лични впечатления от Мастерския курс на Норбеков

В тази тема искам да споделя личния си опит от Мастерския курс на Норбеков (Мастерская успеха, Работилница на успеха), воден лично от него и неговите ученици Жана Баскакова и Вадим Шишкин. Ефектът от този курс лично за мен е трудно да споделя дори при най-голямо желание – усещанията са необясними. Но за няколко дни светът за мен стана кристално ясен.

Имах въпроси към Норбеков – въпросите, заради чиито отговори бях отишла на този курс. Няколко дни след началото на курса не беше нужно вече да ги задавам – отговорите намерих у себе си. Взех решения, които бях отлагала в продължение на 3 години. Видях връзките в живота си, разбрах смисъла на събитията, които ми се бяха случили. И най-важното – спомних си коя съм, спомних си защо съм направила житейските избори, които съм направила.

За да дам пример, още в гимназията се интересувах от човека, от неговия мозък и възможностите му. Взимах си книги от библиотеката, учебници по неврология, психиатрия – избрах професията си заради това, исках да опозная човека, но тъй като изучаването на човешкия мозък става предимно в неврохирургията и в опитите с животни, избрах друго направление в медицината. С времето ежедневните проблеми изместиха въпросите за човешкия мозък и любовта ми към знанието се преля в желание за постигане на солидни знания и сигурна техника, добра хигиена, грижа за хората, грижа за финансовата независимост – не лоши неща. Когато обаче постигнах това, което мислех, че ще ме направи щастлива и свободна, се почувствах нещастна и празна. И след 3 години, прекарани в недоумение къде е смисълът, аз си спомних. На 3-4 ден от курса се събудих и докато си мързелувах в леглото, ми изникна образ – една книга от библиотеката, учебник по неврология, книга, която съм чела преди 17 години. „Видях” я, сякаш беше пред очите ми – цвета и текстурата на корицата, гланцираните страници, шрифта на заглавията, снимките, обяснителните текстове под снимките. И си спомних коя съм, какво съм обичала да правя, какво съм търсела, защо съм избрала тази професия, разбрах къде съм се отклонила. Възторгът на душата си при този спомен не мога да предам, но усещането да намериш себе си след като си бил загубен толкова дълго време и си живял измислен живот, за мен е несравнимо с друго. Осъзнаването, че имаш всичко, от което се нуждаеш, че въпреки всичко винаги можеш да разчиташ на вътрешния си пътеводител и че си на своя път дори, когато погледът ти е встрани. В този момент за мен изчезна и всякакво деление на света на наука и „езотерика“ – всичко дойде на мястото си, превърна се в едно цяло. В този момент разбрах защо Норбеков нарича хората „спящи”. Усещането беше като събуждане от тежък полусън, от който нито можеш да се събудиш напълно, нито можеш да заспиш дълбоко (както при висока температура). Сякаш открих последното парченце от пъзела и картината стана цяла. И това усещане на разбиране, цялостност, любов, хармония със себе си и единство със света пожелавам на всеки.

Типично за източните философии, и Норбеков поставя тялото, неговото здраве и чистота в основата на хармоничното развитие на човека. На вътрешните сили на човека отговорят съответни сили от околния му свят – физическата сила на тялото (засилваща се чрез спорт) се изразява чрез материалната сила на финансовата независимост; вътрешната сила на разума се изразява външно чрез силата на информацията; вътрешната сила на душата се изразява чрез отдаването и взаимопомощта на междуличностно ниво; силата на духа се формира при взаимодействието на тези сили. Дисбалансът между тяло – разум – душа води до недостатъчност на духа.

В системата на Норбеков (както и във всички източни системи за самоусъвършенстване и бойните изкуства) тялото се приема за фундамент. Един от преподавателите ни, Вадим Шишкин, е президент на Руската федерация по бойни изкуства. В типичния източен стил на предаване на информация – индиректно, чрез истински истории и притчи, ни разказа как е възпитал своите деца. Чрез различните видове спорт. Започнали са да спортуват (по собствено желание) от 4-годишни и за 10 години са минали през почти всички видове спорт, взимайки положителното от тях. Спортни танци – за гъвкавост и пластика, акробатика – за координация и контрол върху тялото, плуване, бойни изкуства, спортно ориентиране… И уменията, придобити в един спорт, давали предимство на децата и в другите спортове, и в житейски ситуации – защото още от малки се научили да контролират себе си, телата си, да разчитат на собствените си сили, научили се да стават след като паднат – и не на последно място, на спортсменско отношение. Резултатът от това възпитание всички присъстващи видяха върху лицето на гордия татко – постиженията на децата (днес мъже) без съмнение са най-голямото удовлетворение и щастие за един родител и единственото признание за това, което им е дал.

За мен бяха много интересни практиките за развиване на черти на характера чрез усещанията в тялото и обратно – повлияване на телесните блокажи чрез промяна на черти в характера. Техниките на упражненията са такива, че човек разчита единствено на собствените си усещания и работи сам върху себе си. С всяка черта от характера си човек работи по определена техника чрез усещането, което тя предизвиква тялото му. Така например сковаността на тялото се разглежда като скованост, твърдост, неподатливост на характера – и за преодоляването на тези черти в характера се използват упражнения за пластика (всеки ден от курса започваше сутрин с 1 час упражнения за пластика от бойните изкуства).

Основно практическите упражнения бяха насочени към развитието на интуитивното възприемане (упражнения с бели и черни карти, упражнения за правилен избор), приемане и предаване на информация (чувства, цифри). Един от въпросите, който ме интересуваше, беше доколко променяме съдбата на другите хора, внушавайки им собствените си мисли и желания (нещо, което непрекъснато се случва в моя живот и винаги се е случвало и което започна да ме притеснява в момента, в който го осъзнах). Отговорът е, че или ние внушаваме желанията си на другите, или те внушават на нас своите желания – или живеем собствения си живот, или живота на другите хора. Отговорността ни е да бъдем доброжелателни към всички хора, които имат отношение към плановете ни, да мислим за другите така, както мислим за себе си. Видях на практика, че всяка мисъл и всяко усещане имат значение – мислите ни се улавят от другите хора и определят отношението на другите към нас. Прозрачни сме за другите и те за нас – в този свят няма място за нищо, освен за любов и доброжелателност. Каквото дадем, това получаваме – и никакъв мистицизъм няма в това, просто притежаваме сетивата да улавяме всичко.

Основно внимание Норбеков обърна на „темата-табу” – сексуалността. Основната енергия на организма е сексуалната и сексуалността на човека е равнозначна на неговата жизнена сила, амбиция, себереализация, катализатор е на желанията, мислите и действията му. Потискането и отричането на сексуалността е потискане на живота, потискане на творчеството. Според Норбеков деловият живот на мъжа и финансовото му положение отговарят на сексуалната му потентност (нещо, което жените явно интуитивно усещат); пошегува се, че когато сексуалната сила на мъжа спадне, той започва да гледа философски на жената.

Другата „тема-табу” – парите. Норбеков разглежда бизнеса не като самоцел, а като база за финансова независимост, защото само финансово свободният човек може да си позволи да отдели време за духовното си развитие, време за нещата, които обича. Само любовта към дадена дейност може да донесе и пари, а парите могат да подпомогнат разширението на тази дейност, да привлекат нови хора, да осигурят тяхното развитие. Парите не могат да бъдат цел, но са индикатор за силата, с която разполага човек – и докато използва тази сила за доброто на себе си и всички, които имат отношение към дейността, докато увеличава доброто в света, силата (парите) ще се увеличава. За семейния бюджет даде следното разпределение: 2.5% за благотворителност, 10% – за родителите, по 20% за всеки от съпрузите, 20% за спестявания, останалите около 30% за семейни разходи.

Интересен за мен беше начина, по който разгледа професиите. Каза че половината от професиите дават живот на хората, а другата половина го отнемат. Професии, при които печалбата е свързана с болка за клиентите, разрушават живота, защото негативната енергия на засегнатите е насочена към професионалиста – даде пример с хирурзите и педиатрите. Разказа за свое изследване върху актьори, участници в реклами. При повечето от тях след години започват проблеми в живота, защото рекламите се поместват в течението на филми и при всяко прекъсване на филма за реклама цялото недоволство на милиони хора се насочва към рекламата и участниците в нея. И ни даде съвет каквото и да правим, с каквото и да се занимаваме, да го правим така, че да не насочваме ненавистта на хората към себе си, защото в зависимост от силата си човек има възможност да издържи само до известен праг.

Последното, което искам да споделя, е една прекрасна мисъл, която каза Норбеков – когато ръката долу се отваря, се отваря и ръката отгоре; че само с отворена ръка човек може да получи, а отворена е ръката на даващия.

Искаше ми се да кажа и няколко думи за самия Норбеков, но каквото и да кажа, няма да предаде усещането ми за личността на този човек. Мога само от сърце да пожелая на всеки в живота си да срещне поне един истински учител и да усети любовта на такъв човек.