9. Психосоматични болести: Единение

Във Вселената няма нищо случайно и срещата с партньора ни също не е случайна. Ние съзнателно се приближаваме към тази среща, за да научим нещо конкретно, което вече сме започнали да учим. Всички ние, независимо дали го осъзнаваме или не, се стремим да постигнем изгубената цялост и осъзнаването на този факт в този двойнствен свят е болезнено. Смисълът на партньорството е чрез непрекъснато и взаимно обучение да постигнем желаното единство. Животът на човека е изпълнен с този стремеж на търсене на самия себе си.

Ние се отделяме от света, за да придобием жизнен опит, но при това забравяме за изходния момент. Това, което остава в нас, е този стремеж – именно той ни насочва към единството.

Важна стъпка в процеса на постигане на единство са отношенията ни с другите хора – с тези, с които можем да се слеем в нещо съвършено. В този свят връзката е символ на единството, преодоляване на полярностите. Пълноценното партньорство е цел на по-голямата част от хората. Силата, възникваща в този съюз на единство, се изразява в процеса на създаване на нов живот.

Ние се стремим към единството с цялото си същество; произлизаме от единството и всъщност никога не се разделяме с него, само забравяме за това. Копнежът за постигане на единство не само ни подтиква към търсене на партньор – при това ние търсим съвпадение във всичко, а не само отчасти.

Краят на самостоятелното съществуване и преходът към съвместен живот е само привиден. Рано или късно ние оставаме изумени от откритието, че единство можем да постигнем само в самите себе си. Връзката е само стъпка по пътя към себе си.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова