12. Психосоматични болести: Какво желая?

2. Какво желая?

Сега трябва да решите както желаете да промените и по какъв начин.

Кой от нас не е имал проблем, който да желае да реши, но да изпитва само безсилие? Старото е нежелано, новото е неизвестно. Придобиваме моментна яснота, а на следващия ден всичко изглежда съвсем различно.

Чувстваме се хванати в капан. Не можем да се помръднем, не знаем накъде. Оставяме на място или зацикляме в порочен кръг, без да имаме сили да вземем решение. Така се чувстваме и когато не знаем какво действително искаме.

За хората е изключително важно да имат ясна цел, да знаят какво искат. За много хора това се оказва голям проблем – и след дълго търсене, те не могат да открият своята цел.

Преди да продължим, е важно да обърнем внимание на препятствията пред осъзнаването на истинските ни желания. Само като преодолеем тези препятствия, можем правилно да възприемем дълбоките си желания.

Никой друг не може да ни каже какви са нашите желания, освен самите ние. Но дори и най-малките съмнения в собствените ни желания, чувства и в правото ни да изпитваме чувствата си ни карат да търсим отговорите навън. Отхвърляме своята отговорност. При това риска от грешки не изчезва. Ако не се получи това, което желаем, можем да се утешим, че не сме виновни, че сме получили грешни съвети. Можем да се оставим под влиянието на други хора, закони и норми, религиозни и морални догми. Но никой, освен самите ние, не може да знае какво искаме наистина.

Другият проблем, свързан с въпроса за собствените желания, е въпросът за свободната воля. Различните институции са интерпретирали старите предания по начин, който им позволява да контролират поведението на хората и да ги манипулират.

Когато говорим за собствената воля, се предполага, че има и други воли – волята на Бог, волята на висшите същества и т.н. Във всеки случай това е воля, която не е нашата воля и не съвпада с нашето съзнателно желание. Тъй като реалността не съвпада с това, което желаем, трябва да има и още някаква воля, различна от нашата съзнателна воля. Какво представлява тази воля, многократно превъзхождаща личната ни воля?

Тук има две възможности – това да е част от нас, която не осъзнаваме, или волята на някой друг.

Ние не можем да контролираме чуждата воля – това означава, че във втория случай нашите желания ще се сбъдват само когато съвпадат с желанията на висшата инстанция. И поради това трябва да променим своите желания в съответствие с тази по-висша воля, за да се сбъднат и да бъдем щастливи. Но във всички случаи ще има разлика между нашата воля и реалността. И ние всъщност няма да бъдем щастливи, защото остават неизпълнени желания. Нямаме собствена воля.

А ако другата воля е част от нас, неосъзната част от самите нас? Пътят към щастието става съвсем различен. Няма нужда да се отказваме от желанията си, необходимо е просто да открием истинските си желания.

Конфликтът в този случай се дължи на това, че съзнателното ни желание се различава от несъзнателното ни желание. Колкото по-пълно изразяваме истинските си желания, колкото по-осъзнато действаме, толкова по-пълно е съвпадението на съзнателната и несъзнателната ни воля. Когато преодолеем тези разлики, ние започваме да живеем осъзнато и придобиваме свободна воля, която можем само да развиваме.

Много хора могат да кажат, че разликата между тези два подхода е несъществена – и в двата случая ние сме повече или по-малко нещастни, тъй като реалността не отговаря на желанията ни. Но целта е постижима само тогава, когато е възможна. Ако смятаме, че не притежаваме свободна воля, ние никога няма да се почувстваме свободни и за нас нещата никога няма да станат възможни.

А ако приемем, че имаме свободна воля, при определени условия можем да я реализираме.

Навсякъде в старинните писания се говори за свободната воля, за всемогъщия и любящ Бог, свързан неразривно с всеки отделен човек. Смисълът на тези думи е да укрепват вярата на човека в собствените му възможности. Реалността започва от вярата, а ние можем да вярваме каквото пожелаем. Нашата вяра, нашите убеждения определят нашата реалност.

Вярата е само предпоставка човек да открие собствената си свобода и безграничните си възможности. А след това да открива, създава и развива собственото си битие.

Друго препятствие пред постигането на истинските ни желания са съмненията ни дали е възможно да ги постигнем. На нас може да ни се иска всичко, но това не значи, че можем да го получим. Преди да си позволим да осъзнаем своето желание, бихме искали да получим сигурност, че има шанс то да бъде удовлетворено. Желанията, в чието изпълнение не вярваме, ние предпочитаме да не осъзнаваме – това е нашата защита от разочарования. Когато желаем и очакваме нещо, за което няма никаква надежда, ние страдаме и се чувстваме безпомощни жертви.

Поради това ние никога не осъзнаваме желанията си, за чието изпълнение не разполагаме с достатъчно възможности. Колкото по-силна е вярата ни в собствените възможности, толкова по-точно ние възприемаме дълбоките си желания.

И няма смисъл да губите време в размисли за дълбоките си желания. Бъдете сигурни, че ги осъзнавате само частично, доколкото сте в състояние да ги осъществите. Зарежете всички размисли от типа „това не може да стане” и „това е невъзможно”. Надникнете в сърцето си, за да разберете какво наистина желаете. И когато срещнете желание, което ви се струва невъзможно, бъдете сигурни – вие подценявате възможностите си. Не изоставайте желанието си и скоро ще осъзнаете способностите си да го осъществите.

Това, което желаем – това сме самите ние. Ние желаем щастие за себе си, а ще станем щастливи, когато реализираме истинските си желания. И всяко желание, което носим, ни приближава към истинската ни реалност. Желанията, които имаме, нямат за цел да ни изпитват и да ни вкарват в изкушение. Желанията са ни дадени, за да ни направят щастливи, да ни помогнат да разберем сами себе си, да се насочим към истинския си живот. Разрешете си да искате, за да разберете какво наистина желаете.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова