13. Психосоматични болести: Какво да направя?

Последната и решаваща стъпка е много проста. Няма нужда от разбиране, за да пристъпите към действие – трябва само да приложите рецептата. Паролата на този етап е: честност!

Какво означава честност? Да изразяваме това, което наистина мислим и чувстваме. Това не означава, че трябва да изказваме всичко, което мислим, и да проявяваме всичките си чувства – но да можем да го направим, ако решим. Аз мога да реша във всеки момент какво искам да направя и кога да го направя и да действам честно, в съгласие със себе си.

В понятието честност влиза и приемането на света такъв, какъвто е, нежеланието да променяме или да се отказваме от нещо. Това се отнася както към условията на живота, така и към мислите и чувствата ни. Честност е готовността ни да изживеем всичко, с което се срещаме, готовността ни да чувстваме.

Ние сами сме избрали живота си, макар че в настоящия момент може и да не осъзнаваме това. Животът е игра, която играем доброволно и в която изпитваме различни преживявания, свързани със силни усещания и впечатления. Ние възприемаме някакви убеждения, започваме да вярваме в тях, наблюдаваме тяхното проявление в живота. Преживяваме това, в което вярваме.

Сега ние избираме играта „да живеем съзнателно”. По собствено желание решаваме да опознаем себе си такива, каквито сме реално. Единственото, което ни различава един от друг, са нашите убеждения.

Правим избора си на живот така, както и на филм. Решаваме да отидем на кино и избираме от множество различни филми един филм, този, който ни интересува. Заемам мястото си в залата, филмът започва и ние се вживяваме, отъждествяваме себе си и актьорите. Изживяваме събитията наистина – смеем се, плачем, съчувстваме на героите. Колкото по-дълбоко потънем във филма, толкова по-слабо осъзнаваме, че преди малко сме били на касата и сами сме избрали това преживяване. Забравяме, че сами сме решили да изживеем това преживяване.

Същото се случва и в живота. Много от нас са забравили, че сами са избрали ситуациите, които преживяват.

Някои моменти от филма не ни допадат и ние затваряме очи, запушваме уши, въпреки че нищо не може да ни се случи. По същия начин постъпваме и в реалния живот – затваряме очи и запушваме уши пред нежеланите преживявания.

Липсата на честност се състои в нежеланието ни да преживеем това, което сме си избрали сами. Нашите желания са се променили от началото, в момента нещо може да ни изглежда неприятно, ние не искаме повече от тази ситуация. Опитваме се да отвърнем очи от екрана, но без резултат. Нашето съзнание е прожекционният апарат, а филмът съответства на нашите убеждения. Накъдето и да насочим съзнанието си, ще видим само собствените си убеждения. Да отвръщаме поглед няма смисъл, както и да сменяме екрана, когато филмът не ни харесва. Това нищо не променя, както свидетелства и опитът на много хора с нестабилен характер.

Ние създаваме условията на собствения си живот в рамките на убежденията си, доколкото сме готови да преживеем всичко, което е свързано с тях. Само приемането на всичките преживявания може да доведе до промяна. Колкото по-силно се съпротивляваме на ситуацията, толкова по-голяма е вероятността за повторение. Нечестността е показател за съпротива, така както честността свидетелства за приемане на жизнените обстоятелства и готовност за преживяването им.

Какво ни пречи да приемем и да преживеем жизнените обстоятелства? Всичко, което смятаме за глупаво, фалшиво, лошо, опасно и т. н. – всичко, с което не желаем да имаме нищо общо в живота. А разликата между доброто и лошото се определя само от убежденията ни. Любовният филм и филмът на ужасите се различават само по сюжета и декорите си. На прожекционния апарат, съзнанието, му е все едно какво се появява на екрана. Но зрителят ще изпитва различни чувства – радост, страх, съпричастност, гняв и т. н., макар че нищо реално не му се случва. Така е и в живота.

Ако забравим ролята си на наблюдател, ако забравим, че сами сме си избрали живота, започваме да изпитваме страх от това, което се случва с нас. Започваме да избягваме някои ситуации, които смятаме за неприятни. Чувстваме се като захвърлени в джунглата.

Всеки зрител знае, че сам си е купил билет и може да се отдаде на преживяванията си. Той знае, че нищо няма да му се случи в кино-салона и може да излезе във всеки момент, ако преживяването не му хареса, и да избере друг филм. Но той напуска салона тогава, когато филмът му стане безинтересен, безразличен, защото зрителят иска да изпитва чувства, преживявания. По същия начин си избираме напрегнат и вълнуващ живот. Много от нас забравят за своя избор и се опитват да установят контрол над живота. Страхуват се от това какво може да им се случи. Но ние всъщност преживяваме това, което сами сме избрали за себе си.

Всичко, което се случва в живота ни, служи за осъзнаването на истината и в крайна сметка за постигането на щастие. Ако не желаем да бъдем честни към себе си, сами поставяме препятствия на пътя си, блокираме хода на живота. Рано или късно тази енергийна блокада се отразява и на тялото и ние я наричаме болест. Нежеланието ни да приемем обстоятелствата ражда съпротивление, а съпротивлението води до болест. Вярата, че нищо лошо не може да се случи с нас, ни позволява да следваме жизнения поток, който ще ни доведе до целта по най-краткия и лесен път.

Честността решава всичко. Тя представлява готовността да преживяваме и да чувстваме. Така се отстраняват всички прегради и се решават всички проблеми. Всеки проблем съдържа в себе си своето решение, всяка болест – своето лечение, ако се приемем преживяването.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова