Спечели книга: Емоционална интелигентност за всеки
mariaofmagdala спечели книгата „Как да постигаме целите си“ на Брайън Трейси.
Следващата книга, която можете да спечелите срещу отговора на един въпрос, е „Eмоционална интелигентност за всеки“ на Стефани Вермюлин. Повечето от книгите за самоусъвършенстване и психология оставят у нас впечатлението, че сме несъвършени и ни чака много труд, за да успеем да постигнем всичко, което желаем. Това е една от малкото книги, които аз съм чела, които вдъхват оптимизъм и увереност, че сме там, където трябва да бъдем и можем да вървим напред, оставайки себе си.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 8 януари 2011 г. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 9 януари 2011 и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Въпросът е:
ДОВЕРЯВАТЕ ЛИ СЕ НА ЧУВСТВАТА СИ?
Чувствата ни са дълбоко вкоренени, несъзнателни емоционални навици, които управляват нашата сила. Личната сила е енергията, която употребяваме, за да направим така, че нещата да се случват по начина, по който искаме; подходът обаче има значение. Ако го правим добре, ние постигаме желания резултат. Когато сме емоционално неориентирани, чрез чувствата си манипулираме другите и губим своята енергия.
Чувствата ни помагат да разбираме живота си, защото по същество те са съобщения. Те идват от най-дълбоката част на душата ни и ни казват какво искаме. Тъй като чувствата ни са източник на важна информация, важно е да разберем, че имаме право на всичките си чувства.
Щастието е балансирано състояние на ума. То означава, че задоволяваме потребностите си във всичките четири сфери на живота си – духовна, физическа, умствена, емоционална, а за да постигнем добро качество на живота, ние трябва да бъдем радостни през по-голямата част от времето си. Чувството на щастие е единственото, което има силата да освободи нашата жизнена енергия, а като освобождава енергията, то слага началото на продуктивен цикъл. Колкото повече успяваме, толкова по-добре се чувстваме; а когато се чувстваме прекрасно, ние освобождаваме още повече жизнена енергия. Това е мотивацията.
На практика това означава да използваме своите емоции като пътеводител за решенията си, за да сме сигурни, че сме щастливи и продължаваме да правим онова, което е добро за нас.
Лошите ни чувства се нуждаят от специално внимание. Нещастието е обратна връзка, която ни казва, че нещо не е наред, че губим сила. Чувствата не си отиват, докато не се заемем с нещата, които ги провокират. Усещането за щастие функционира по същия начин – то ни показва, че нашата система функционира прекрасно, а когато мислите и поведението ни се отклонят от това състояние, ние получаваме предупреждение.
Човешкият мозък има две части – една, която се занимава с емоциите, и друга, която е рационално мислеща. За да гарантира нашето оцеляване, емоционалният мозък се развива бързо и до 8-годишна възраст вече е оформен напълно. Рационалният мозък се развива по-бавно, тъй като не е толкова ключов за нашето съществуване, и става напълно функционален към края на юношеството. Затова сме толкова впечатлителни, когато сме млади.
Като деца ние се учим чрез имитация – ние сме усвоили навиците на родителите си, е те от своите родители, и начинът, по който реагираме сега, най-вероятно имитира практиките на много поколения преди нас. Нашите ранни емоционални уроци са се превърнали в навици, които рядко осъзнаваме. Случи ли се нещо – веднага реагираме. Спомнете си как сте се държали в детството си, когато не сте получавали някоя силно желана играчка. Дали сте тропали с крак и сте се цупели? Сега, ако не стане вашето, склонни ли сте да си изпуснете нервите или си премълчавате и се оттегляте? Каквато и да е реакцията ви сега, най-вероятно тя е подобна на реакцията ви от детството.
За какво доверие става въпрос? Смятам ли своите чувства за правилни или дали те влияят на действията ми? Аз съм много емоционална и често постъпвам импулсивно.Чувствата в голяма степен ръководят постъпките ми.Осъзнавам го и това ме отчайва понякога.Спасяват ме добрите ми инстинкти.Не се доверявам на чувствата си защото осъзнавам че у мен те са доста по-наситени.Според мен въпросът е не в доверието, а в контрола.Водя отчаяна борба за власт със своите емоции – дали те мен или аз тях.
Да доверявам се, но когато видя, че те не са споделени падането от високо много боли, ако говорим за доверяване в любовта. Ако има кой да те изслуша чувствата отиват в друга посока. Почваш да си вярваш повече, не ти се иска ти да си виновния, търсиш причината другаде. Ако обаче си сам и няма на кой да излееш яда и неприязънта си, чувствата се спотаяват и не могат да бъдат толкова силно изразени. Затварям се в черупката си и плача наум.
Да, бих казала, че се доверявам на чувствата си. Въпреки, че не винаги те те водят там, където си мислиш, че отиваш. Чувствата се нещо по- висше от разума, защото не подлежат на дефиниция. А това, което не бива да пренебрегваме никога е т. н. шесто чувство. То знае и ни подсказва често къде е истината и по- добрия изход от дадена ситуация.
Чувствата битуват в духовният свят и са много важни поради простия факт, че ние сме преди всичко духовни същества с човешки преживявания, а не обратно!
Страхотен сайт, между другото. Радвам се, че го открих случайно!
Поздрави!
Винаги! Чувствата са най-първичното и автентичното в мен. Мога да рационализирам и да се опитвам да ги преодолявам или просто да ги преживея и да им се радвам. Дори на негативните. Нищо, че често са уморителни 🙂
Да, доверявам се на чувствата и вътрешното ми усещане и това почти никога не ме е подвеждало. Дори когато съм вземала решения под влияние на други фактори, съм знаела, че ще сгреша. Имам силна интуиция и обикновено предусещам как ще се развият събитията. Също вярвам в силата на позитивното мислене и съм се стремяла това да ми помага.
Има хора – по-сензитивни, мисля, че това е вродено.
Да доверявам се на чувствата си,макар че не винаги това е правилното решение.Винаги човек трябва да раэчита на нея и тя да е водещ фактор эа оценка.
Винаги съм била много чувствителна и понякога това не ми харесва.Лошо е когато лесно могат да ти наранят чувствата и това да ти повлияе доста силно.Лошо е,защото в света има прекалено много зли и алчни хора,на които няма да им пука какво изпитваш ти когато те срещнат „по пътя на живота си“.И затова ако се доверяваме напълно на чувствата си,ще бъдем наранявани много често.Ако те убидят, например, и това те накара да се чувстваш тъжен по някакъв начин и си изцяло отдаден на своите чувства,то тогава ще си имаш много поблеми в живота.Чувствата са много „крехки“ и „лесно чупливи“ и ако им се доверяваш винаги,може много лесно да те „оставят на половиния път“ или просто „да те разочароват“.Точно и затова през целия си живот съм се опитвала да разчитам на разума си.Опитвам се да положа повече доверие на него,отколкото на „лесно подвеждащите се“ чувства.Разбира се,има и случаи,в коиго разума не може да се съревновава с чувствата…Пример за това са любовта,доверието ти към хората и др.Това са неща,които просто усещаш и с огромни усилия можеш да „вкараш в играта“ разума си.В различни ситуации трябва да се доверяваме на различни свои качества.Но винаги е по-добре нещата да се обмислят и тогава да се вършат.Чувствата много често са за случаите,в които искаме да действаме импулсивно и „на момента“,но лично аз мисля,че е по-добре разума да играе по-голяма роля в изборите ни.
Чувствата са нещото, което ни прави хора, способни да се ориентират в света на всичките хубави и лоши неща, които ни заобикалят ежедневно! Не мога да си представя и едно елементарно действие или бездействие, което няма да е съпроводено с чувства! Чувствата, заедно с инстинкта и миналия опит ни помагат да вземем правилното решение. Правилно е това, което ние смятаме за такова! Крайно време е да се отърсим от вечната заблуда да смятаме нещо за правилно или неправилно, само защото така е прието! От кого е е прието? Всеки човек е вселена от чувства и преживявания, които са в унисон с цялата заобикаляща ни енергия, която преминава покрай нас и щом е нужно ни увлича. Изборът е наш и трябва силно да се доверяваме на чувствата ни, защото те това сме ние!
ДОВЕРЯВАМ СЕ ИЗЦЯЛО НА СВОИТЕ ЧУВСТВА .ЗОДИЯ РАК СЪМ И УСЕЩАМ НЕЩАТА В ДЪЛБОЧИНА .ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ ДАЛИ Е ПРАВИЛНО ИЛИ НЕ ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ ,ЗАЩОТО ПОНЯКОГА ЧУВСТВАТА ВОДЯТ ДО НЕ ДОБРЕ ОБМИСЛЕНИ И НЕПРИЯТНО ИЗНЕНАДВАЩИ ПОСЛЕДИЦИ .НО ЗА МЕН ВСИЧКО Е ПЪРВИЧНО И ОСТАВЯМ НЕЩАТА ДА СЕ РАЗВИВАТ НА ТОЗИ ЕТАП .ЧУВСТВАТА СА НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ УСЕЩАНИЯ ,ЧЕ ДОРИ И РАЗОЧАРОВАНИЯТА В ТЯХ СА СЛАДКИ
Изключително емоционална съм и до скоро се доверявах повече на чувствата, отколкото на разума. Това ми изигра лоша шега. Не умея да преценявам добре дори близките си, хората, на които съм се доверила и считам за приятели. А казват, че жените имат силно развита интуиция и шесто чувство!? Не разбрах, че любимия ме е лъгал три години и е водил паралелен живот…научих го вече носейки детето му. Вече не се доверявам на чувства. Всъщност останаха ли ми такива?!
Не мога да определя и аз дали се доверявам. При мен всичко е много специфично, умея да се внедрявам в нещата и съм страшно чувствителен, но паралелно с това съм и ‘емоционално паве’ ( средство за предпазване от околните и стремежа им да нараняват). Само веднъж се доверих на чувствата си и те ми изиграха лоша шега! От тогава на сам съм попаднал в една дупка на самоотчаяние и съмнителност, но като цяло смятам, че човек трябва да се доверява на чувствата, защото те са тези емоционални навици, които знаят кое ни прави щастливи и нещастни. Следователно ни дават обширен поглед над обстоятелствата и избор.
Може ли да попитам, как мога да се свържа със подръжника на този сайт ?
Разбирасе че се доверявам, ако не им се доверявам как ще занм какво ще последва? 🙂 Доверявайте се на се бе си, вниквайте в себе си и се отнесете с любов към себе си. Доверието е разбиране, интелигентност. Честита нова година, да сте живи и здрави и най вече интелигентни.
Доверявам се, но само след като съм ги съгласувала с разума си!
Doveriavam se izcialo na 4yvstvata si . Zodia Ribki sym . Poniakoga 4yvstvata ni lyjat, izmeniat se , no az sym emocionalna zodia i napylno se doveriavam na 4yvstvata si . Obi4am mnogo moite 4yvstva i emocii .