3. Психосоматични болести и отношения: Отношенията

Всеки от опит знае, че понякога ни дразнят обстоятелства, които в други случаи са ни безразлични. Някога ни е дразнело поведение, което днес изобщо не ни впечатлява. Това означава, че силата на въздействие на външните обстоятелства и хората зависи от самите нас. Другият човек служи само за пусков механизъм.

Хората, които водят здравословен живот, може да ни се струват фанатици, но ни дразнят само тогава, когато пробуждат съвестта ни и ни напомнят за собствените ни добродетели. Това, което най-много ни дразни в хората, които не ценим въз основа на собствените си представи за добри маниери, е изразяването на искрено мнение. Защо? Защото самите те не се притесняват да кажат това, което мислят.

Хората, с които общуваме, ни показват онова, което не ни достига. Агресивните чувства към някой друг винаги са насочени към техния собственик. Нетърпимостта, ненавистта, гневът – това са чувствата, които заслужаваме самите ние. А поведението, което не ни дава добро самочувствие като цяло, рано или късно води до развитие на различни заболявания.

Чертите си, които одобряваме в себе си, не ни пречат и в другите. Който осъзнава собствената си ненадеждност и се примирява с нея, може да се примири и с ненадеждността и на ближния.

Обратната страна на медала рядко привлича внимание. Но по същия начин могат да ни вдъхновят действията на хора, които ни изглеждат особено привлекателни – казваме, че обичаме тези хора. Стремим се да се приближим до тях, да изградим отношения с тях, да се докоснем до техния потенциал. И не можем да повярваме, че и ние притежаваме тези качества, че носим в себе си този потенциал и можем съзнателно да го отключим.

Ако ние се възхищаваме на някои хора, влюбваме се в техни характерни черти – това отразява самите нас, дори ако не желаем да признаем това. В себе си носим всичко – „позитивно” и „негативно”, съзнателно и несъзнателно.

Каквато и оценка да поставяме, тя е признак за това, че не приемаме част от себе си. Съпротивлението, неприемането, критиката винаги са насочени срещу техния носител. Всяко „желание за притежание”, всяка нужда е признак за непризнаване на собствените способности. Така външният свят се превръща в огледало на вътрешния ни свят. И огледалото показва, че не сме цялостни и ни помага да получим цялостност. Когато постигнем цялостност и проявим своя потенциал, страстното ни желание да сме щастливи се изпълнява.

В този смисъл общуването с други хора ни помага да познаем частите от себе си, които все още не приемаме – да изявим това, което всъщност представляваме.

Тъй като имаме склонност да избягваме неприятностите, ние избягваме и много хора. Приемаме, че другите са отговорни за доброто или лошото ни самочувствие. Много хора не осъзнават това и проектират върху другите това, което носят в себе си. „Ти ме нарани!”, „Ти ме разочарова!”, „Ти си виновен!”, „Ти ме правиш щастлив!” Тези хора се чувстват като жертва и се чувстват зависими от другите хора, от „щастието” да срещнат подходящ партньор. Ние избираме колегите си, партньорите си, приятелите и враговете си, за да ни помогнат да „развием” нещо в себе си, да осъзнаем ясно какви сме ние всъщност.

Това е смисълът на нашия живот, това е, от което се нуждаем – проявление на собствената реалност.

Тази част от нас, която съзнава тези закономерности, изисква от нас да се срещаме с хора и да избираме партньори, които са най-подходящи за постигането на собствените ни цели. Тук няма понятия като „добро” и „лошо”, „правилно” и „неправилно” – нещата са такива, каквито са. И това ни дава възможност да опознаем себе си, да приемем всичко, което ни принадлежи. Съпротивлявайки се, ние пречим на собственото си развитие. По-точно, развитието протича във всички случаи. Нашият висш Аз не се занимава с оценки и преценки. Не можем да спрем развитието. Но започваме да го възприемаме болезнено, защото не го желаем и се съпротивляваме. Ако изразим готовност за преживяванията, ако спрем да се съпротивляваме, бихме разбрали, че не съществува „добро” и „лошо”, „правилно” и „неправилно”. В това състояние всичко е едно цяло, липсва система за оценка и се разширяват възможностите за въздействие върху околния свят.

Тори преход, разбира се, е постепен, и всеки от нас се намира на някакъв етап по този път. Колкото повече напредваме по него, толкова по-безгрижно реагираме на така наречените външни условия, толкова по-малко ни е страх и толкова по-пълно развиваме способността да формираме вътрешния си свят.

Отношенията ни с нашите партньори имат съществена роля за развитието ни. Те започват със състоянието на влюбване – фазата, в която виждаме само хубавите страни в другия човек и нищо не може да промени мнението ни. В този период възниква близост и доверие. След време започваме да осъзнаваме и черти, които не ни харесват особено. Но в този момент връзката е вече толкова силна, че това откритие не може да я разруши. Примиряваме се с тези неприятни черти, които в противен случай не бихме приели. В това се състои и смисълът на връзките.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова