Как разваляме връзките си?

Всяка любов започва с вълнение, радост, щастие. Откъде изникват проблемите?

Преди години взех един приятел от летището и тръгнахме към морето. Има едно място, от което тръгват магистралите към Варна и към Бургас. Ние бяхме тръгнали към Бургас. Поехме по магистралата, а след час и половина моят приятел ми каза: „Дай да видим къде се намираме”. Погледнахме табелките, погледнахме картата и разбрахме, че се движим по магистралата за Варна. Не беше лошо – пътувахме два часа повече, минахме през Шипка – невероятно красиво място. Но тогава разбрах нещо важно:

Малкото отклонение в един начален момент ни поставя на съвсем друг път и, следвайки този път, след време се оказваме доста далеч от целта си.

Същото се случва във връзките ни (и във всички сфери в живота ни). Проблемите във връзките ни започват с толкова дребни отклонения, че дори не ги забелязваме. Правим малка стъпка встрани, а след време се оказваме твърде далеч от мечтата си.

Тези „малки” отклонения са онези моменти, в които се отказваме да защитим собствените си интереси. Това са онези малки първи стъпки, в които показваме, че сме готови да изтърпим дискомфорт, унижение или болка, за да бъдем с любимия човек. В този момент стъпваме на магистралата към болката и продължаваме да се движим по нея… докато не ни омръзне толкова, че да се върнем на магистралата на щастието и любовта.

До този момент ние сме се грижили за щастието на партньора си, а той – за нашето щастие. И сме били щастливи. В момента, в който спрем да реагираме правилно, за да не обидим, отблъснем или загубим партньора си, ние тръгваме по магистралата на болката. В момента, в който спрем да се доверяваме на себе си и започнем да вярваме повече на друг, тръгваме по магистралата на болката. Това е, което наричаме зависимост.

Обичам приятелите си и големите компании, но трябва да се откажа от тях, защото той обича да сме само двамата. Обичам да слушам музика, но тя му пречи и затова вече не слушам музика.

Във всяка връзка са необходими компромиси. Има компромиси, които са необходими, и компромиси, на които нямаме право. Компромисите, които засягат нашата природа, представляват отричане на себе си. Отречем ли себе си, отричаме всички възможности да бъдем щастливи.

Да имаме любовна връзка не е достатъчно, за да бъдем щастливи. Ние имаме нужда да изразяваме себе си, да правим нещата, които обичаме, за да бъдем наистина щастливи и да изпитваме удоволствие от живота. Любовната връзка е важна, но не е достатъчна.

Слабостта на всеки човек е в това, което той не е способен да жертва

Един мой приятел след дълги години самота започна връзка. Постави тази връзка на първо място. И какво се случи? Отдалечи се от семейството си – защото приятелката му не харесва родителите му. Загуби приятелите си – защото приятелката му иска да са само двамата. Когато го поканя да излезем, той ми отговаря неуверено: „Ами трябва да проверя дали тя няма някакви планове и ще ти кажа…” И аз спрях да го търся. Загуби социалния си живот по същата причина. Той обича оживените места, но прекарва ваканцията си на пустинни места, далеч от хора – само двамата. Започна да споделя интересите и хобитата на приятелката си – но тъй като не се интересува истински от тези неща, той не ги познава и затова приема винаги мнението на приятелката си за тях; тя знае по-добре от него. В резултат на това тя загуби уважението си към него – крещи му, обижда го – а той търпи, защото „тя е права”. Резултатът: след година съвместен живот той изпадна в клинична депресия. Започна да посещава психиатър. Психиатърът му даваше прости насоки за живот – да си върне приятелите, да си върне социалния живот, да направи списък с успехите, постигнати през живота си, да си спомни себе си. Той не изпълни нито един от тези съвети – защото това означаваше да излезе срещу модела на връзката си, който вече е утвърден. И тъй като той е поставил връзката си преди себе си, той не пожела да направи тези стъпки – просто ги „забравяше”. Решението на проблема за него беше толкова неприемливо, че умът му просто го игнорираше.

Мисля, че всеки от нас може да види себе си в тази история. Почти всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал толкова силни чувства към някой, че си е позволявал да забрави себе си заради връзката. И едва ли някой си спомня тези моменти с радост – защото това са моментите на най-голяма болката.

Страданието се дължи не на болката, а на търпимостта към болката

Болката ни казва, че не сме добре. Ако в първия момент на силна болка ние приемем посланието й, ще се спрем, ще проверим картата и няма да се впуснем по магистралата на страданието. В този първи момент проблемът е лесно решим – ние сме все още на кръстопътя. Достатъчно е мъничко да отстъпим назад и да изберем пътя, който ни прави щастливи. И ако партньорът ни наистина ни обича, той не само ще приеме това – той ще ни уважава и обича още повече заради това, че отстояваме себе си. А любовта се основава винаги на уважение.

Ако решим да си затворим очите пред първия проблем, поемаме по магистралата на болката. И понеже най-важно за нас е да бъдем с него, ние се примиряваме и приемаме болката за постоянен спътник.

И, ако се замислите съвсем буквално – любовта е щастие, как ще я откриете по пътя на болката? Болката днес води до повече болка утре, а не до любов.

Но дори да сме стигнали до Варна, пак има път към Бургас – и то пряк.

Изходът?

Сменете магистралата. Спрете да търпите болката и изберете пътя на щастието.  Кажете „не“ на всичко, което ви причинява болка.

Ще ви помогнат вашите чувства – и най-вече негативните ви чувства.

Болката означава опасност. Тъгата означава загуба на нещо важно. Гневът означава, че нуждите ни не са удовлетворени. Завистта ни показва само какво бихме желали да имаме в живота си – а още нямаме. Много хора в един момент наистина се объркват и не знаят какво искат. Лесно е да разберете – обърнете внимание на кого и за какво завиждате.

Когато се чувствате зле, се запитайте – какво чувствам и каква е причината за това чувство? Като разберете защо се чувствате така, ще разберете и какво трябва да направите. И ако поставите щастието си пред всичко останало в живота си, включително любимия човек (който е поставил своето щастие преди вас, щом се чувствате зле) – тогава можете да бъдете сигурни, че каквото и както и да се случи, вие ще бъдете щастливи.

И ще се изненадате, но когато поставите собственото си щастие пред всичко останало, другите хора ще започнат да се държат с вас така, че да ви направят щастливи. Следвайте във всеки момент вашата магистрала на щастието и ще имате всички причини да бъдете щастливи, включително любовта на любимия ви човек.