за любовта

Кажи ми какъв е любимия ти… и ще ти кажа какъв си

0

Ние винаги се влюбваме в хора, които съответстват на нашата същност и които удовлетворяват нашите потребности.

Какво мислите за бившите си?

Аз например винаги се влюбвам в страхотни мъже. Уважавам и изпитвам добри чувства към тези мъже и днес. Мъжете, в които се влюбвам, винаги са по-добри от мен в нещо, което ми е интересно – когато се занимавах с политика, се влюбих в политик, когато реших да уча медицина, се влюбих в лекар. Моите любими мъже винаги са съответствали на това, което съм искала да постигна за себе си, винаги са били модел. Затова и са страхотни.

Страхотни не значи идеални – всеки от тях е имал своите „скелети в гардероба”. Аз също. Връзките ни не са били безпроблемни, напротив. Имала съм много проблеми и не съм бягала от тях. Всеки решен проблем е полезен опит, който ми е позволявал да имам по-добра, по-пълноценна връзка след това.

Доволни ли сте от партньора си?

Почти не познавам хора, които са доволни от партньорите си. Повечето от познатите ми са в непрекъсната борба да превърнат партньорите си в хора, които да могат да обичат.

Защо се случва това?

Причината е проста – повечето хора се мятат през глава в първата възможна връзка. Влюбват се в първия човек, който им хареса визуално, който прояви внимание към тях, който им каже мили думи; правят секс. Отварят сърцето си, преди да разберат какъв човек имат насреща – а после се оказват влюбени в човек, който не харесват. И започват да се опитват да го променят.

Всички проблемни връзки, за които зная аз, се дължат на това, че хората са си затворили очите пред очевидни факти в самото начало на връзката. Имало е достатъчно предупредителни признаци, но желанието за любов е било толкова силно, че хората просто не са пожелали да обърнат внимание на знаците. Позитивно мислене, което води до негативни резултати.

Можем ли да променим човека, в който сме се влюбили?

Понякога можем, но това отнема много усилия и време, още повече, че нямаме опит, реагираме емоционално, грешим, налучкваме пътя. Понякога успяваме, понякога не.

Случайни връзки няма. В какъвто и човек да сме влюбени, по някакъв начин ние сме го допуснали в живота си.

Когато бях на 18, бях твърдо убедена, че няма да търпя мъж, който ми изневерява. Спомням си го ясно. Малко по-късно са влюбих в мъж, който беше страхотен. А няколко месеца след началото на връзката ни разбрах, че ми изневерява. Не с една, а с много жени. Тръгнах си, но го обичах – и се върнах. Говорихме, карахме се, молихме се… Тогава разбрах, че няма начин да накарам човек да се откаже от нещо, от което сам не желае да се откаже. Страдах много, накрая разбрах, че или трябва да си тръгна, или трябва да остана с него и да приема ситуацията. Изпитвах много силни чувства и останах. Единственият начин да не страдам беше да спра да мисля за това – и спрях. Концентрирах се върху моите отношения с него и спрях да мисля за това къде ходи той и какво прави, когато не е с мен. Резултатът беше изненадващ: той започна да ме търси все по-често, сам желаеше да прекарва все повече време с мен и накрая спря да търси други. Остана само с мен.

Това е най-показателният пример от моя живот, че можем да променим нещата, които не харесваме в партньора си. Необходимо е само да открием правилния път.

Но. Аз не приемах изневярата и преди тази своя връзка, не я приемам и в момента. В следващите си връзки много внимателно се отнасях до всички признаци, които показваха склонност на потенциалния ми партньор към изневяра. Никога след това не създадох връзка с човек, за който изневярата е “нещо нормално”. И никога повече не ми се наложи да преживея изневяра.

Можем ли да предотвратим нещастните връзки?

Да. Достатъчно е да прегледаме убежденията си и да ревизираме онези от тях, които ни причиняват болка. Не можем да променим всичко в околния свят, но в своя личен свят можем да допускаме или да не допускаме каквото решим.

Проследявайте чувствата си. Всяко нещо, към което изпитвате раздразнение, е нещо, което не приемате. Когато изпитате раздразнение, обърнете внимание каква е причината за раздразнението. Опитайте да откриете истинската причина.

В случая с изневярата, например, има две страни.

Ако изневерявате, нещо липсва във връзката ви – защо сте с този човек тогава, защо не потърсите партньор, който удовлетворява всичките ви нужди? Може би не вярвате, че някой по-добър ще ви обърне внимание. Или сте избрали партньора си по други причини, например финансова издръжка. За да откриете партньор, който да ви удовлетворява напълно, трябва да се откажете от старата връзка, да станете независим финансово, да можете да останете сам/а за известно време, докато в живота ви се появи човек, към който да изпитате истинска любов. Сложно, нали? Изневярата просто е по-лекия път, който замаскира истинските проблеми.

Ако ви изневеряват, има нещо във вас, което провокира това. Почти със сигурност погрешни убеждения. (Аз например вярвах, че човек трябва да изтърпи всичко в името на връзката, вероятно защото моята майка е много всеотдайна и упорита и е полагала всякакви усилия в името на семейството, това е моят семеен пример). Или ниско самочувствие (страхувате се, че никой освен настоящия ви партньор няма да ви хареса). Истинският проблем с изневярата обаче е изборът на партньор – и обикновено това е избор, базиран само на емоции, без опознаване на човека преди отдаване на любовта.

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!