за любовта

Вярно ли е това, в което вярваме?

3

Лудост: да повтаряш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат

— Алберт Айнщайн

В живота на всеки човек идва момент, в който представите му за света се сблъскват с реалността и на преден план излиза въпросът: „Вярно ли е това, в което вярвам?”

Ако човек не подложи на съмнение вярванията и убежденията си, не би могъл да тръгне към отговора на този въпрос. Ако пък ги подложи на съмнение, остава без твърда почва под краката. Един въпрос води след себе си много други въпроси. И всеки отговор, който получава, води до още повече въпроси – до момента, в който човек вече не знае в какво наистина да вярва.

Твърде рано разбираме, че родителите ни, на които разчитаме напълно в началото на живота си, не знаят и не могат всичко. А осъзнаването, че животът ни се движи (съвсем буквално) от представите ни за нас и за реалността, които сме получили именно от тези хора, може да доведе до истински ужас.

Тогава хората започват да търсят отговори, да четат, да посещават курсове. И колкото повече научават, толкова повече нараства ужасът и объркването им, защото противоречията са навсякъде и във всичко. В същото време имаме убеждения, които са толкова дълбоко залегнали, че дори и мисълта ни да се усъмним в тях ни блокира тотално – и това са убежденията за най-големите ценности на обществото ни – приятелството, любовта, семейството, Бог.

Как да разберем дали е вярно това, в което вярваме?

1. Страданието ни показва, че грешим

Житейските ни схващания, които са ни донесли най-много страдания, са вероятно именно тези, които са най-далеч от реалността.

Страдаме, когато действителността не ни дава това, което желаем да получим от нея – а това означава, че не подхождаме по правилния начин. Не подхождаме по правилния начин, защото имаме погрешни схващания. И колкото по-изкривена е представата ни по някой въпрос, толкова повече се различава обективния резултат, който получаваме, от този, който желаем. И толкова повече страдаме от това.

Защо се повтарят болезнените житейски ситуации? Защото сме повторили грешния си подход повече от веднъж. Веднъж може да е „случайност”, но вторият път превръща случайността в последователност, а третия път – в сигурност. Сигурност, че убеждението и подходът ни в точно тази ситуация не отговаря на реалността.

2. Собственият ни болезнен опит изключва неправилните варианти

В много книги горчивият собствен опит се отрича като нещо, което се е случило именно поради неправилното ни отношение към даден въпрос. Много системи за саморазвитие съветват човек да забрави опита си, да си прости, да прости на другите и да продължи. Да забравиш грешките си обаче означава да продължиш да ги повтаряш. Един и същи подход в живота води винаги до един и същи резултат.

Лично аз смятам, че няма нищо по-ценно от горчивия опит, защото той изключва един по един неправилните подходи в играта на проба/грешка, наречена живот. Всеки злополучен опит е просто вариант, който трябва да отхвърлим нататък в живота си – а това е полезно. Не трябва да зацикляме върху негативния опит, но и не трябва да го игнорираме.

3. Наблюдението на собствения живот и живота на близките хора ни дава верния отговор

По-лесно е да разберем, че сме сбъркали, отколкото да намерим правилния път към това, което искаме да постигнем.

Иронията е, че докато емоцията ни задържа вниманието ни в посоката на грешката ни, животът ни поднася много подобни ситуации, в които реагираме правилно – най-често без да осъзнаваме. Защото те не са емоционални за нас – и ние ги пропускаме. В моментите, в които интензивно търсим правилния път, в живота ни се появяват много хора със същите проблеми – и в тях можем да видим и собствените си грешки, и решението.

Един автор пише, че когато човек има проблем, той трябва да започне да помага на другите. Защо? Когато имаме проблем, привличаме около себе си хора, които са чувствителни към въпросите, които ни интересуват – с тях можем да разговаряме, от тях получаваме разбиране, с тях създаваме по-близки отношения, с тях заедно търсим отговор на общия проблем. И в тях виждаме решението – в другия човек лесно виждаме грешките, на другия човек лесно даваме съвет. А това е съвет към себе си – обективното мнение, от което самите ние имаме нужда. Помагайки на другите, помагаме най-вече на себе си – ако имаме осъзнатостта да разберем собствения си съвет и волята да го приложим.

Ние винаги знаем какво трябва да направим – но често не желаем да приемем истината, защото тя се разминава с убежденията ни. Но убеждения, които ни носят болка отново и отново, просто крещят да бъдат преразгледани в светлината на жизнения ни опит.

Моят живот например разби убежденията ми за приятелството. От баща си съм получила убеждението, че приятелите са най-ценното нещо на света – звучи прекрасно. Че за приятелите човек трябва да прави всичко – още по-прекрасно. Докато правех всичко за приятелите си, жертвайки енергия, свободно време, пари, труд, се чувствах прекрасно, защото следвах убежденията си – бях в хармония със себе си. Живеех сама и не можех да остана сама от приятели. Докато не се появиха проблеми в моя живот. Когато трябваше да се погрижа за себе си, когато имах нужда от някой, с който просто да поговоря, се оказа, че съм сама. Всичките ми приятели просто изчезнаха. С изключение на двама човека.

Убеждението, че трябва да правя всичко за приятелите си и те ще са готови да направят всичко за мен, срещу реалността, че това, което отдаваш, не гарантира, че си създаваш приятел. Едва ли има жив човек, който да не е изпитвал това усещане. Излишно е да казвам, че тази случка непрекъснато се случва на моя баща, но той все още отказва да види истината. Периодично остава сам в трудни моменти, но не желае да приеме истината, че хората, които са с него в добри времена, не са му приятели.

Нямаме по-добри учители от нашите родители – те са източниците на нашите убеждения, живели са достатъчно дълго, за да ги реализират в живота си, а ние познаваме живота им съвсем отблизо. Ако родителите ни имат убеждението, че нещо е точно така, а същото това нещо им създава проблеми отново и отново – то, следвайки тяхното кредо, ще постигнем същите резултати. Ако не желаем да повтаряме опита на родителите си в дадена област, то е добре навреме да променим и убежденията, които сме получили от тях по този въпрос. И да вземем за пример поведението на хора, които са постигнали желания от нас резултат – дори това да противоречи на всичките ни убеждения.

В живота няма правилни и погрешни убеждения. Правилно е само това убеждение, което ни води там, където сме щастливи.

Можете да харесате още
3 коментари
  1. s1mm3r

    Страхотна тема и невероятен сайт!
    Този блог е един от малкото, който ме кара да се замисля, развеселява ме и разбива стереотипите, които ме водят до нежелани резултати.
    Благодаря и успехи 🙂

  2. Мая

    Аз ти благодаря 🙂

  3. Martobonaparto

    Sistema ot viarvania i ubezdenia.
    Znaete li dnes polucih prozrenie. Ne e neshto koeto vsicki da ne znaete, ne e novo,
    prosto na men mi beshe ubiagvalo. Cakah tozi moment ot davna. Toi me OSVOBODI.
    Sega shte obiasnia. Nie vsicki ziveem s opredeleni viarvania i ubezdenia. Obshto vzeto te se nasazdat u nas oshte ot parvia mig na saznatelnia ni zivot.
    Te opredeliat cennostnata ni sistema. Vodiat ni v zivota. Losho niama, zashtoto ni pomagat da ziveem, da posreshtame trudnostite i predizvikatelstvata. Ulesniavat ni pri vzimaneto na reshenia
    i osvobozdavat saznanieto ni vseki pat da namira novi reshenia na problemite, t.e.
    pomagat za zapazvaneto na vatreshnata homeostaza.
    Tova e prekrasno ako sme dovolni ot zivota si i ot sebe si, ako sme shtastlivi.
    Kakvo stava- ako ne sme.
    Opitvame se da promenim neshto. Parvo promeniame ubezdaniata si. Lesno e, no
    iziskva vreme. Vseki e kazval: “ubeden sam ce tova i tova e taka” i sas vsiaka
    nova informacia promenia malko ubezdeniata si i saotvatno zivota si.
    No obshto vzeto procesa e mnogo baven (pone za men) i otnema na niakoi
    cial zivot.
    Za da postignem radikalna, barza promiana triabva da promenim viarvaniata si.
    Ha, a te ne iskat da se promeniat. Zashto li? Zashtoto tova e nashata sashtnost.
    Tolkova sa zalozeni dalboko v nas, zakopani v podsaznanieto ce za da stignem
    do tiah triabva da otkriem parvopricinata za formiraneto im. Inace ne stava.
    Daze da si kazem: “Az vece viarvam v tova i tova” v poveceto slucai e
    samozabluda, t.e. nie intelektualno mozem da viarvame no na dalboko emocionalno
    nivo- ne.
    E, vsashtnost tova mi se sluci dnec. Savsem slucaino dokato cetiah kniga na
    Joe Vitale ( edin ot ucastnicite vav filma- Tainata ), kadeto toi tocno za tova i
    pishe, POCUVSTVAH ot kade mi idvat viarvaniata koito mi precat da si promenia
    zivota kam po dobar.
    Ne me razbiraite na krivo. Ne otkrih nishto novo. Vinagi sam gi znael pricinite, no
    iavno v osaznavaneto im povece e ucavstvala liavata polovina na mozaka mi.
    Sega, nai na kraia diasnata se saglasi i osazna. Kato ce li uspiaha da se svarzat i
    razberat. ( Dokazan fakt e ce dvete polovini imat trudnosti v komunikaciata
    pomezdu si i tova vodi poniakoga do psihicni zaboliavania, t.e.- govoriat si na
    razlicni ezici ).
    Taka, mislia ce uspiah da OSVOBODIA “viarvaneto” si, zashtoto drugoto, novoto
    kato ce li vednaga se nagmezdi.
    Kak mozem da si pomognem i da promenim viarvaniata si?
    – triabva da stignem do tova osnovno viarvane i cres CUVSTVATA da go
    osaznaem i OSVOBODIM.
    – mozem da potarsim pomoshta na profesionalen hipnoterapevt, koito da ni
    pomogne v osaznavaneto na pricinata za viarvaneto i osvobozdavaneto mu- (znam
    ce moze i stava zashtoto s tova se zanimavam)
    – poniakoga dalboka travma moze da predizvika promiana vav viarvaniata, no
    tova ne pozelavam na nikoi.
    Zelaia Vi nai sardecno uspeh, i bih se radval da spodelite mnenieto si.
    🙂 🙂 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!