8. Психосоматични болести: Свобода

Много хора смятат, че свободата и връзката са несъвместими – човек или остава свободен и върви по своя път, или има връзка и трябва да прави компромиси. Някои хора не се обвързват, защото не желаят да правят компромиси. Те искат винаги да правят и да си позволяват това, което искат. Те с радост влизат в отношения, но ги поддържат дотогава, докато не станат сериозни. Примиряват се с отсъствието на привързаност заради запазването на свободата си.

Желанието за деца съществено зависи от възгледите за свободата. Много хора се страхуват от неизбежните задължения. Други се страхуват от емоционалната зависимост. Отдавайки се напълно на партньорите си и разкривайки се пред тях, ние осъзнаваме своята ранимост. А някои хора не желаят в никакъв случай да изпитват болка. Те се чувстват зависими. Ако са обичани, всичко е наред. Но ако чувствата на партньора им се променят и отношенията им се влошат? От страх пред разочарованието и душевната болка тези хора не допускат създаване на зависимост и предпочитат да запазят свободата си.

Повечето от тези хора всъщност не осъзнават, че отново правят компромис със себе си. От една страна не копнеят за пълноценно партньорство, а от друга изпитват страх от него. Колкото повече се страхуват, толкова по-малка готовност изпитват да създадат връзка. Смятат себе си за свободни, но това няма нищо общо със свободата.

Доколкото се нуждаем от партньор, дотолкова ние сме принудени да живеем с тези компромиси. Решението на този проблеми и въпроса със свободата е независимостта. Само когато осъзнаем, че партньорът ни е огледало на самите нас и не e в състояние да ни дадe това, което ни липсва, тази необходимост ще изчезне и ще изчезнат всички конфликти, които се коренят в очакванията ни. Тогава другият може да бъде такъв, какъвто е. Можем да му предоставим свобода и в замяна на това да получим собствената си свобода.

Ако партньорът ни не ни е необходим, за да запълни собствените ни празноти и да удовлетворява нашите нужди, ние можем наистина да се радваме на връзката. Така можем да се радваме на всеки миг, прекаран заедно, и да не се тревожим дали утре ще е толкова добре, както днес. Така можем да бъдем наистина свободни и във всеки момент да решаваме какво да правим.

Отстрани това може да изглежда като компромис, тъй като се грижите за семейство и изглежда, че имате всичко, освен свобода. Но вътрешно вие сте свободни. Ние се радваме на ситуацията, но не се нуждаем от нея. Във всеки момент можем да си тръгнем. Ако не избягваме проблемите, възникващи във връзката, ние оставаме свободни. Всеки конфликт ни приближава към независимостта. Така партньорството ни помага да опознаем самите себе си като напълно свободни същества.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова