за любовта

7. Психосоматични болести: Отговорност

0

Случайност ли е, че всичко, което съществува, си има своя причина? Коя е причината, която лежи в основата на всичко?

Ние смятаме за случайни явленията, чиито причини не можем да забележим или осъзнаем. При по-дългосрочно наблюдение някои случайности отпадат, той като се проявяват техните причини. В настоящия момент ние не сме в състояние да си обясним всички явления, които наблюдаваме, но всяко от тях си има своя причина.

По подобен начин ние реагираме в личния си живот, когато попаднем в неприятни ситуации. Търсим причината за тях, за да получим възможността да ги променим. Във връзката това се изразява в т. нар. Ти-игри, където търсенето на причина се изразява в прехвърлянето на вина:

– Ти си виновен.
– Ти не ми се доверяваш.
– Ти не искаш да ми влезеш в положението.
– Ти не слушаш.
– Ти искаш само да получаваш.
– Ти поставяш условията.
– Ти не искаш да ме приемеш такъв, какъвто съм.

Оценката ни се основава на убежденията ни, че партньорът ни е причина за нашето състояние. Особено сме склонни да прехвърляме вината на другите в неприятни ситуации, за които не желаем да поемем собствената си отговорност. Но колкото и да се стараем, това е безсмислено. Причината за своето положение сме самите ние. Но същото се отнася и за приятните ситуации. „Ти ме правиш щастлив” – това също е проекция на себе си върху партньора.

Поемането на отговорност е съществен етап в развитието на човека. Когато се запитаме доколко сме причина за своето състояние, ние поемаме отговорност за своите действия. В колкото по-голяма степен осъзнаем, че сами предопределяме това, което се случва с нас, толкова по-голяма отговорност поемаме за себе си. Целта ни е поемането на пълната отговорност и осъзнаването, че самите ние сме причината за това, което преживяваме. От една страна това означава, че поемаме отговорност за живота си. От друга страна, това мобилизира мощен потенциал за влияние върху събитията. В степента, в която приемаме своята отговорност, е и степента, в която можем да влияем върху света.

Много хора имат голям проблем с приемането на собствената отговорност. Сблъсквайки се с неприятни ситуации, сега те трябва да търсят причината в себе си, което не са в състояние да направят. Тези хора преживяват по-лесно тежките състояния, знаейки, че нищо не могат да направят. Те могат да се чувстват жертва и покорно да носят бремето на съдбата.

Ако знаем, че само сме предизвикали събитията, макар и да не сме в състояние да разберем всички обстоятелства, от нас се изисква подход на действие и използване на събитията като възможност. Ти-играта се прекратява, защото става дума само за самите нас. „Ти ме нарани” се превръща в „Аз се чувствам наранен”. Обвиненията отпадат.

Ако и двамата партньори носят своята отговорност и търсят причините за конфликтите в себе си, спира търсенето на прави и виновни и възниква по-дълбока връзка. Конфликтите се заместват от взаимно поддръжка. Поемането на собствената отговорност е предпоставка за самореализация.

Стремежът ни към хармонична връзка в крайна сметка ни води до това да поемем отговорност за себе си. Няма друг път за избягване от упреците, обвиненията и взаимните обиди.

— “Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet”, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!