6. Психосоматични болести и отношения: Честност

Кой може да каже за себе си, че е напълно честен? Освен това, не съществува общоприет подход към честността. Крайната честност в някои случаи е неразумна и безтактична. „Малката лъжа” присъства във всички сфери на живота ни. В бизнеса дори липсата на честност не се нарича така, а тактическа стратегия, необходимостта от която е правопропорционална на успеха. Системите ни за управление не биха могли да съществуват в тази си форма, ако следваха принципа на честността.

Честността се свързва предимно със словесния израз на човека. Лъжата се счита за нечестност. Действията, които се отклоняват от необходимостта в дадения момент, рядко се разглеждат като нечестност – например усмивката, когато се чувстваме тъжни. Потискаме яростта и агресията, защото те не са приемливи за възрастния, зрял човек. Приемаме покани, които не ни доставят удоволствие. Всичко това има отношение към честността.

Да бъдем честни означава не само да казваме истината, но всичките ни постъпки да съответстват на истинското ни състояние, да изразяваме това, което всъщност усещаме. Да не маскираме тъжното настроение с усмивка и на изразяваме открито гнева и яростта си.

Предпоставка за честното поведение е осъзнаването и признаването на това, което се случва. За много хора това се оказва много трудно. С години те са потискали своето безпокойство, гняв, тъга, замаскирали са ги – не е чудно, че възприятията им са променени. Много по-лесно е да създаваме и поддържаме нужните състояния, отколкото да възприемаме честно себе си.

С въпроса за честността е свързано и нежеланието ни да допуснем това, от което се страхуваме. Всяка нечестна постъпка е израз на страха ни от нещо. Разбира се, ние намираме различни разумни обяснения за оправдание на собствените си постъпки. Тук излиза и въпросът за вниманието към околните, които не трябва да нараняваме с думите си, дори и да имаме основание. Но причина за нечестността са винаги нашите страхове. Често това е страхът от загуба на любовта.

Ако искаме да бъдем честни, трябва да се изправим пред всички тези страхове – а за това ще ни е необходима голяма смелост. Това е единственият път към истинското щастие. Можем да се разделим със страховете си, когато им се противопоставим. Само така ще разберем, че страховете са безполезни, че в действителност не са оправдани. Честността разрешава проблемите.

Ние страстно желаем да бъдем обичани такива, каквито сме. Не искаме да се преструваме, да правим неща, които не са ни присъщи. Но как можем да очакваме от другите да ни приемат, ако ние сами не можем да приемем себе си? Как можем да очакваме те да признаят вътрешния ни свят, ако не си позволяваме да го изразим? Имаме желание да бъдем честни с хората, които харесваме, но имаме и нужда от гаранция, че те ще ни обичат такива, каквито сме. Но това ще стане възможно само ако самите те направят тази стъпка и са в съгласие със себе си. А много от нас чакат другият да направи първата стъпка.

Направете първата стъпка, открийте се пред партньора си и го подтикнете към честност. Честността стои в основата на доверието, а доверието е основата за истинската връзка. Доверието създава почва за изразяване на всички страни на личността. То ни дава възможност да изпитаме чувството, към което всички сте стремим – „Мога да бъда себе си и да бъда обичан такъв, какъвто съм”.

Това е чувство на защитеност, то ни дава възможност да се освободим и да изпълним себе си с енергия. Затова честността е толкова важна. Където няма честност, няма и доверие и се разрушава основата, на която става възможно удовлетворението на стремежа ни към защитеност. При това не само не получаваме енергия, но губим енергия във връзката.

Връзката създава оптимални условия за постоянна честност и отговорност към самия себе си. Пълноценната любов поставя такива предизвикателства, пред които ние в други случаи никога не бихме пристъпили. Всеки конфликт е призив към честност. Всяко „да”, казано на себе си, е стъпка към самите нас.

Ние носим в себе си желанието за свобода и щастие, а също така носим и пътя към тях. Но ако не приемаме това, което носим в себе си, и ако не изразяваме себе си, как ще постигнем целта? Потенциалът ни може да се разгърне само ако му позволим. А за това е необходимо да кажем „да” на себе си. Така „истината ни прави свободни”.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова