А какво е твоето предназначение?

Напоследък мисля за предназначението ни, за смисъла на нашия живот.

От дете много обичам животните. Никой в моето семейство не обича животните толкова, колкото аз ги обичам. Нищо не докосва сърцето ми така, както контакта с животни. Като срещна бездомно животно на улицата, устните ми сами се разтеглят в усмивка и сърцето ми се изпълва с любов. Като се замисля, сигурно нищо не обичам повече от животните.

Повечето хора не ме разбират. Повечето хора изобщо не мислят за животните като за живи същества. Възприемат ги като ресурс за храна, дрехи, обувки. Или ги използват без изобщо да мислят за тях (а следователно и без никакви скрупули и угризения). В моето семейство нещата стояха по подобен начин. Баба ми и дядо ми отглеждаха животни, грижеха се за тях добра – до момента, в който животните се превръщаха в храна. Аз им помагах, хранех животните, играех си с тях – а после виждах как ги колеха, как разфасоваха телата им, как сядаха на масата и започваха да ги ядат с удоволствие. Моите приятели.

Най-ранните спомени от детството ми са свързани с тези моменти. Помня писъците на животните, мириса на опърлена кожа, мириса на вътрешности. Не ям месо от малка, моят брат също. С времето майка ми започна да готви все по-рядко месо – заради нас.

От малка исках да имам домашно куче, а родителите ми не искаха и да чуят. Особено майка ми. За нея кучето беше нещо, което си седи на двора и пази къщата. Маниачка на тема чистота, и дума не даваше да става за животно вкъщи. Аз пък непрекъснато опитвах – срещах животинки по улиците, прибирах ги, къпех ги, хранех. Не успявах да ги задържа, но продължавах да опитвам.

Успях чак на 18 години. Майка ми не ми говори 3 месеца, но с времето свикна и обикна кученцето. От пълна неприязън към кучетата, майка ми започна да изпитва истинска обич към тях. Днес се грижи не само за нашето куче, но и за бездомните кучета, които живеят пред нашия блок.

Всички хора около мен промениха отношението си към животните – повече или по-малко. Някои започнаха просто да се замислят за тях като за живи същества, други започнаха да ги обичат истински. В моето семейство животното се приема за член на семейството – получава хубава храна, лечение, козметични грижи, както и всеки от нас, хората. Неговите нужди са толкова важни, колкото и нашите.

Приятелите ми започнаха да приемат „странностите“ ми. Гонили сме с часове мухи от стаята, вместо да ги убиваме. Поне в мое присъствие, уважават отношението ми към животните.

Смятам, че почти всеки човек, който е бил достатъчно близо до мен, е променил отношението си към животните към по-добро. Хората около мен са станали поне малко по-добри.

Добрият пример е начинът, по който променяме света – бавно, стъпка по стъпка, превръщаме света в по-добро място.

4 април е международен ден на бездомните животни.
Ние носим отговорност за тези, които живеят с нас.