Синхронизацията: ключът към сбъдването на желанията ни

Желанията се сбъдват. Сбъдват се точно, бързо, всички – при мен поне е така. Дори ми се струва, че основното свойство на света е да сбъдва желанията ни, да се променя в съответствие с волята ни.

Какво кара желанията ни да се сбъдват?

Решителността. Пълната отдаденост. Пълният синхрон между логиката и чувствата. Пълното единение на душата и ума. Единението на съзнателния и подсъзнателния ум. Синхронизацията между лявото и дясното полукълбо. Синхронизацията между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Мобилизацията на целия енергиен потенциал. Устремът на човека към целта, невъзпрепятстван от нито едно „но”, „ако”, „дали”, „кога“, „как“ …

Различни модели за обяснение на това състояние, въртящи се около концепцията за синхронизация, единение и стремеж.

Обикновено когато възниква някакво внезапно желание, в ума ви се включва анализатор: ще стане или не? Необходимо е да се отървете от този вреден навик.

Желанията не се изпълняват, мечтите не се сбъдват – реализира се единствено чистото намерение. До реализация довежда не самото желание, а устремеността към желаното. Намерението не е усърдие, а спокойна съсредоточеност и решимост.

Безусловната, безрезервна вяра в успеха включва механизма на външното намерение. Обикновено разумът желае, а душата се съпротивява или душата се стреми, а разумът не дава, вследствие на това образът пред огледалото на света става неясен и размазан. А когато душата и разумът са единни в стремежите си, се появява ясен образ, който незабавно се материализира.

– Вадим Зеланд, „Практически курс по транссърфинг за 78 дни“

Намерение не означава да имаш стремеж или да си пожелаеш нещо, а по-скоро става въпрос за една неизмерима сила, която ни кара да се държим по начин, който може да бъде описан като устремяване, желаене, проява на воля. Дон Хуан го описа като лична, вътрешна сила, която притежаваме и използваме индивидуално като ключ, който принуждава първия пръстен на силата да се движи по приемливи начини. Дон Хуан ме накара да си представя намерението като една невидима сила, която съществува във вселената, без да среща себе си, но все пак оказваща влияние върху всичко.

– Карлос Кастанеда, „Дарът на Орела, шест обяснителни постановки“

Вселената е спонтанна и обича да импровизира. Тя осъществява намерението по пътя на най-малкото съпротивление, по най-ефективния и спестяващ усилия и енергия начин, а това нашият ум не може почти никога да предвиди, нито пък да разбере. Единствено покоят на съзнанието и непогрешимата интуитивна увереност на сърцето могат да осигурят синхрон между възнамеряващия, възнамеряваното и проявата му във физическата реалност. Намерението е свършен факт в настоящето, още преди да се е появило в бъдещето.

–– Джеймс Соул, Wishpin

Многостепенната Октава е състояние, при което вашето желание, вашият стремеж, вашата вяра добиват огромна сила. Такава сила, че целта ви започва да се осъществява. Това е състояние на душата и на тялото, в което те едновременно изцяло са отдадени на един стремеж.

Ако някога сте се молили, ако сте се обръщали към Всевишния – сякаш сте били пред вратата на кабинета Му, чукали сте и сте искали да ви приеме. А многостепенната Октава е позволение и покана, която отваря тази врата.

– Мирзакарим Норбеков, „Къде на майната си зимуват звездите по пладне…”

Двете мозъчни полукълба не само виждат света по коренно различен начин, но в съвременното ни общество лявото полукълбо не може да приеме това, което е най-важно за дясното полукълбо. То пренебрегва много важно информация, която постъпва от неговия „отнесен” близнак.

Съзнателният ни ум може да се фокусира само върху информацията, постъпваща от едното полукълбо в даден момент. Ние можем да превключваме между полукълбата много бързо, но това не е най-ефективният начин на взаимодействие, тъй като в даден момент контролът принадлежи на едното или другото полукълбо. Изглежда, че повечето хора почти никога не достигат максималния си потенциал поради компромисите, които правят между тези два контролни центъра.

В идеалния случай двете мозъчни полукълба работят заедно при хора с оптимални умствени способности. Тази координация е ключът към повишените интелектуални способности.

– Дан Еден

Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича състояние на единение.

Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина.

– Wayland Skallagrimsson, „Scientific Magic“

Робърт Монро, известен с трилогията си за преживяванията извън тялото, преди повече от 30 години, създава институт, чиято цел е изследване на възможностите на човешкото съзнание. През 1975 г. Робърт Монро създава система за синхронизация на мозъчните полукълба чрез звукови вълни – Hemi-Sync. Системата се базира на откритието, че специфични звучи могат да повлияят функционирането на мозъка и да го въведат в състояния, вариращи от дълбока релаксация или сън до разширено съзнание и други „извънредни” състояния.

Чрез слушалки през двете уши се излъчват различни звуци. Двете полукълба на мозъка започват да действат в синхрон, за да „чуят” трети сигнал – разликата между двата тона. Всъщност това не е истински звук, а електрически сигнал, който може да бъда възприет от мозъка само в момент, в който двете му полукълба работят синхронизирано.

Ляво: Нормална картина на човешкия мозък, с понижена концентрация на вниманието
Дясно: Картина на синхронизиран мозък с повишен потенциал

В резултат на това се постига състояние на фокусираност на двете полукълба едновременно – синхронизация на мозъчните полукълба, което се съпътства с повишение на човешките възможности. Различни сигнали се използват за постигане на различни ефекти – дълбока релаксация, висока концентрация, повишена осъзнатост и др.