Каквото искаш да видиш в детето си, за това и мисли

Мирзакарим Норбеков, основателят на Института за самовъзстановяване на човека, събира пълни зали на своите курсове. Курсистите се учат сами да се справят с недъзите си. На занятията в Института без всякакво странично вмешателство можете да коригирате фигурата и лицето си, да подобрите състоянието на кожата си, да повишите сексуалността си, да активирате процеса за подмладяване. Мощният положителен импулс, който слушателят получава на курсовете в Института, помага за възстановяването на семейното съгласие, за постигането на взаимно разбирателство между децата и родителите.

Разкривайки съзидателния потенциал на човека, системата влия пряко на безопасността на бизнеса. Много от слушателите след курсовете започват собствен бизнес.

– Как да помогнат родителите на децата си да станат успешни хора?
– Веднага ще отбележа, че задавате въпроса си на точното място.
Ще ви разкажа как започнах самият аз. Пишете направо, не крия нищо. Изкарвах си прехраната, като взимах необикновени по мое мнение хора… Аз ги наричам “хора-елмази”, т.е. такива, които са открити за знания, имат стремежи да осъществяват мечтите си и са непримирими към недостатъците си…различни недостатъци – по отношение на здравето, семейството, в професионално отношение (наброяват се 495 такива параметри на възможно недоволство от себе си) и им помагах да преодолеят това, което им пречеше. Безплатно. Даже понякога влагах лични средства за лечението и занятията. Докато те не заработят първия си милион. Дотогава не са ми длъжни с нищо. След това взимам 10 % комисионна за труда си. Честно ли е така? Виждам, че кимате…242 от родните милионери са мои подопечни. Те започваха от общежития, а после се захващаха със собствен бизнес. Интересното е, че аз не знам как се прави бизнес. Но да направя от необработения скъпоценен камък бижу, което да засияе с всичките си карати като брилянт – това е моята територия. За да стане той истински баща и съпруг или тя истинска майка и съпруга, за да се реализира във всякао отношение. Като моят труд в това отношение е един процент, а останалите 99 % човек си ги прави сам.

– Мирзакарим Санакулович, когато децата излязат от семействата си и попаднат в социалния живот, всяко от тях има свое ниво на успешност. Едни вярват, че могат всичко, други се боят да не сбъркат и затова не правят много, трети знаят твърдо, че не умеят нищо. И това може би тръгва от семейството…
– Абсолютно правилно. Ако един млад човек си каже: аз мога всичко – това е възпитанието на родителите. Ако пък се счита за празно място – това също е титаничният труд на родителите. Има животни, чиято любвеобилност води до гибел на потомството. Например, когато при яковете се роди малко, те започват да го облизват и ако стопанинът не внимава могат да смъкнат кожата на малкото от лизане и да го убият, въздишайки от препълващата ги нежност. Това първо. Второ – стремежът да направим от собствените си деца пълни отличници е като заразна болест. Вашите читатели-отличници, които се возят в метрото, имат съученици, които са доказани хулигани и се возят в “Мерцедеси”. Те не са получавали само шестици, но са били много по-свободни. Всяко дете е свободна личност с право на собствено мнение, а тези, които поставят на първо място отличния успех по всички предмети, много често не виждат това, което остава извън рамките на натрапената им система на знания. Не искат и не могат да видят. Ето защо предпочитат да се подчиняват и да решават чужди задачи вместо своите. А основата, разбира се, се залага в семейството…

– Как тогава да постъпват родителите, за да не навредят на децата си?
– Родителите на деца под 5-годишна възраст трябва да започват деня си, като залепват външните ъгълчета на очите за ушите си с тиксо, за да заприличат на японци. Японците знаят, че малкото дете не трябва да бъде спирано и не бива да му се забранява. А носа може да се направи леко еврейски. Всеки родител в душата си трябва да бъде малко японец и малко евреин и да внушава на отрочето си, че то е най-красивото и най-умното дете на света. Най-светлото и могъщото. Това е основата. Детето трябва да знае, че в него е всичко най-прекрасно на Земята, че то е Бог.

– Добре, това е до пет годинки. По-нататък ми се струва, че японците препоръчват да се отнасяме с детето като със слуга.
– Като с роб. След като детето навърши 5 годинки, родителите нямат право да правят нищо вместо него. При наличието на петгодишен син, бащата няма право сам да зъвръзва връзките на обувките си. Това е така. Щом детето започне да прави нещо с ръцете си, то трябва да го прави. Така се залагат основите на служенето един на друг, така от момчето ще порасне мъж, а от момичето ще стане прекрасна жена.

От петгодишна възраст човек се учи да печели и да достига нещо. Като обгрижваме и съжаляваме децата си до двайсетгодишна възраст, ние режем крилете им. Вместо да им дадем възможност да напълнят собствените си портмонета, ние ги държим в наша зависимост и не им позволяваме да си стъпят на краката. Това е трагедията на съвременните родители. Детето трябва да се възпитава в духа на Повелителят на Вселената, като помощник на Господ Бог, като раб Божи и слуга на Апостолите. На живите апостоли – своите родители. А ние, заради своята нереализираност и самота, за които сами сме си виновни, започваме да възпитаваме от детето приятел. Този приятел всеки един момент може да създаде собствено семейство, да има деца и да се окаже принуден да избира къде да бъде: там, където го зове инстинктът или при приятеля, който винаги ще има нужда от него. Такива форми на възпитание водят до трагедия.

– Какво пречи на детето, когато излиза от семейството в света?
– Нивото на живота много се е покачило, нищо, че народът винаги е недоволен от времето и правителството… Заживяхме по-добре. Но историята на всяка държава е следната: когато нацията губи уважение към по-възрастните, тя постепенно изчезва от лицето на Земята.
Трябва да се възстанови култа на уважение към възрастта, преклонението пред по-възрастните, иначе Русия ще изчезне от лицето на Земята. У нас вече пада раждаемостта, защото двама, които се събират си оставят само по едно дете. Сливат се две реки и се превръщат в…ручейче…

На единственото, първото дете, му е много трудно. То няма с кого да се сравнява. По-малките деца “издърпват” покрай по-големите. Аз възприемам като възпитатели и по-големите си братя наравно с родителите ми и съм им много благодарен. И още нещо. В никакъв случай не бива да се допуска основите на възпитанието да се полагат от бабите и дядовците. Те така безумно обичат и съжаляват внуците си! Ако не ги спреш навреме ще стане като при яковете. Дете, възпитано от баби и дядовци, пораства без достатъчна любов и уважение към родителите си.

– Мирзакарим Санакулович, нека все пак вземем предвид реалността: в повечето семейства има по едно или две деца. Как да се справят те?
Родителите на едно дете могат да ме намразят, но аз казвам това с любов: има силни хора, средни, които се познават наполовина, а има и слаби, които изобщо не се познават. Има и три типа семейства: със силен мъж, при който всяка силна жена става слаба. Със слаб мъж, при който всяка слаба жена е принудена да слага хомот. И граждански брак, създаден от безотговорни хора, които се страхуват да направят реална стъпка… Продължаваме нататък. Силният мъж иска много деца и жена му ще роди толкова, колкото той е способен да осъществи. Слабият е готов до храни едно-две… Да не се оплакваме от теснотията. Като ти е малко мястото в апартамента, си построй къща. Към семействата с едно дете съвети нямам. Нека всеки, който днес чете това интервю да съчетае полезното с приятното и да си направи още едно. Това е всичко.

– Как една жена правилно да пусне детето си в света? За първи път, от утробата?
– До раждането има още цели 9 месеца възпитание. Детето помни мига на зачатието си, помни всичките тези 9 месеца. То гледа на света през очите на майка си, затова тя няма право да плаче и да се обижда. Каквото искаш да видиш в детето си, за това и мисли. Това и ще стане от него. Занимавай се с това, което искаш за него – в този момент то получава първите си знания за света и се ражда с вече оформена основа на собствен характер. Останалото е просто продължение.

– С какво вашата методика може да помогне на бременната жена?
– С раждането на гений, ето с какво. Нашата система ще му позволи да се роди такъв, какъвто е бил изначално.

– Ражда се дете. Но често то живее в изолация от обществото, в което е дошло. Не тръгват ли от тук проблемите?
– Не трябва да има клетка. От първия ден детето трябва да спи с родителите – креватчетата са измислени от търтеите. Появата на детето в света трябва да се поощрява. После, когато се научи да ходи, то ще излиза на двора. Може да се върне със синини. Не го съжалявайте и не го осъждайте – порадвайте се за него, то става личност, придобива опит. И му кажете това. Поздравете го с това, че расте, става по-голямо, и че това, което става с него е нормално.

– Да го поздравим за неуспеха?
– За новото стъпало. За новото събитие.

-Трябва ли да му се карат?
– В никакъв случай. Не бива да натрапваме своите правила на друг човек. Те ще се превърнат в капаци за него. Аз имам четири свои деца и шест осиновени и никога не им се карам.

-Съвсем никога ли?
– Имаше един такъв случай. После дълго молих за извинение. Детето трябва да има свобода, но свобода с пълно ограничение. То е свободно да прави каквото пожелае, но другите да не ги боли от това и да не им е зле.

– Ограниченията от родителите ли се диктуват или детето само трябва да ги разбира?
– Трябва да му се обясняват. Не да се натрапват, а да се обясняват.

– Ако все пак детето ви е ядосало как постъпвате, за да не навредите?
– Преставам да го хваля. Преставам да се усмихвам. Говоря по-малко и всичко си правя сам. Това означава, че сериозно сме скарани.

– Може ли да се казва на детето: “ Ти постъпи неправилно, направи грешка”?
– Така правят най-мързеливите родители, които не могат да анализират ситуацията с детето. Оценка на постъпката си то ще даде само, при това много по-добре от вас. Детето иска да направи нещо неправилно от гледна точка на родителите… А кое е правилното? Ако погледнете на своето дете като на гений и видите, че вашата истина не подхожда за него, я оставете за себе си. Ако детето възнамерява да направи нещо несправедливо, му обяснете без да му забранявате. Забраната е родителска слабост.

– Как с родителска грижа да предпазим децата си от болести?
– В града е трудно… Градският начин на живот силно ограничава движението, което е нефизиологично. Затова непременно трябват спортни занимания. В мегаполиса има малка вероятност човек да се роди гений. Има много възможности, няма към какво да се стреми, няма за какво да мечтае. Вижте сами – 99% от успешните хора са от провинцията. Големият град убива амбицията в мъжете, прави ги самодостатъчни, защото главното е не да направиш нещо, а да оцелееш. Затова десетмилионна Москва дава всичко на всичко един процент творчески хора.

Когато преместих семейството си в града, децата започнаха да се учат по-лошо. Тогава за два месеца ги изпратих при свой роднина на село да пасат кравите. Върнаха се и започнаха да носят само шестици. Имаха база за сравнение. Трябва да се внуши на детето, че мястото, където живее е прекрасно, но има и по-прекрасни от него. Защо жителите на големия град не ги обичат никъде? Защо в големите градове хората спират да се размножават? Най-способните умове се стичат тук и се самоунищожават. Защото вече няма накъде да се стремят. Нямат стимул. А ако в града пристигне млад човек сам, той би имал мощен стимул да се развива по-нататък…

– Значи всичко е много просто: не бива да се дава на детето всичко и наведнъж, не бива да му се пречи да се развива и да действа, не бива да му се режат крилете, дори да ни се струва, че не са му нужни…
– То трябва елементарно да знае, че има неща, които радват близките или ги огорчават. Детето трябва да се радва с радостта на родителите, а те от своя страна трябва да се научат да се радват на делата на децата си. И тогава детето ще се възпитава като цар на Вселената. В страна, в която няма уважение към по-възрастните, порасналото дете подсъзнателно ще стеснява кръга около себе си, за да ограничи броя на тези, които биха могли да го наранят…

Източник