за любовта

5 емоции, за които не подозирате

0

Знаете ли кои са шестте основни емоции? Психолозите смятат, че това са радостта, тъгата, гнева, страха, изненадата и отвращението. Всеки човек изразява тези емоции чрез характерно изражение на лицето.

Времена обаче се менят. Нашите предшественици са изпитвали ежедневна необходимост от страха, за да избягват хищниците, от гнева, за да се конкурират с противниците, и от отвращението, за да избягват болестите. Днес живеем в по-сложен свят, който извежда на преден план други емоции.

БЛАГОРОДСТВО
Извисяващата емоция

Благородството е универсално чувство. Но за да бъде причислено към основните 6 емоции, то трябва да има предназначение. Ако емоциите подпомагат преживяването, те трябва да мотивират активност, която да ни помогне да преуспеем.

За какво служи благородството? Джонатан Хейд (Университет на Вирджиния) смятал, че то просто ни прави по-благородни по отношение на другите хора. Хейд обаче забелязал, че хората често говорят с разочарование и възмущение, когато описват изживяването си на чувството за благородство. Това го навело на мисълта, че отношение към това чувство има стимулацията на блуждаещия нерв, който инервира мускулите на гърлото и гърба. Активацията на блуждаещия нерв е свързана и с освобождаването на окситоцин, който предизвиква топло, меко усещане – източник на усещането за приповдигнатост. Окситоцинът е хормонът, който стимулира отделянето на мляко при кърмещите майки.

Хейд и неговата студентка Дженифър Силвърс провели допълнително проучване при кърмещи майки. След стимулиране на чувството за благородство в тях (чрез гледане на тв предаване) те установили, че кърмачките отделят повече мляко и отделят повече време за кърмене и ласки на бебето си.

„Окситоцинът не кара хората да дават парите си за благотворителност, но ги кара да желаят да се прегръщат, да се привързват, да бъдат по-отворени и да вярват един на друг”, казва Хейд.

Следователно благородството има психологически и мотивационен компонент. То няма характерна лицева изява, но се характеризира с леко омекотяване на чертите, а понякога се съпровожда с понижение на веждите, както при тъга.

Благородството е и относително рядка емоция. Хората обикновено го изпитват около веднъж седмично. „Ако помолите човек да си спомни най-ценните преживявания в живота си, моментите на благородство вероятно ще са сред първите пет”, казва Хейд. В съвременния свят то има изключително значение за изграждане, стабилизиране и възстановяване на междуличностните отношения.

ИНТЕРЕС
Емоцията на любопитството

Главата се накланя на една страна, говорът се забавя и мускулите на челото и мускулите около очите се присвиват. Интересът притежава един от белезите на основните емоции – лицевото изражение.

Интересът има и предназначение. Психологът Пол Силвия (Университет на Северна Каролина) смята, че той мотивира хората да учат – не за пари, нито за изпити, а за собствено удовлетворение, да повишават знанията си просто защото искат.

Това обяснява и значението на интереса в модерния свят. Той противодейства на страха и безпокойството, които са свързани с необичайни преживявания. Без интерес ние не бихме се доближили до нови и сложни неща, той като те ни изнервят. „Това има смисъл в еволюционен план, тъй като непознатите ситуации често могат да бъдат опасни, смята Силвия. Но в модерния свят без интерес ние не бихме могли да се развиваме интелектуално”.

Една от характеристиките на основните емоции е връзката им с патологични състояния. Повишеният страх например създава паника или хронично безпокойство. Повишеният интерес води до повтарящо се, поглъщащо и компулсивно поведение.

Като естествено любопитни същества, ние усещаме интерес ежедневно и отделяме значителна част от времето и вниманието си на нещата, които ни интересуват. Но истинската сила на интереса е способността му да поддържа обвързаностите ни в днешния ни сложен свят, без което бихме станали жертви на информационно претоварване. „Трябва да разберем как да помагаме на хората да учат, да предотвратяваме състоянията на тревожност при сблъсъка им с огромни количества информация.”

БЛАГОДАРНОСТ
Укрепващата връзките емоция

Благодарността няма изразено лицево изражение, въпреки че може да включва усмивка или наклоняване на главата.

Благодарността ни мотивира към действие – тя ни кара да искаме признание и е отплата за добрината и жестовете на внимание. Благодарността може да е просто механизъм за отплата, но нови проучвания показват, че е повече от това.

Сара Алгоу (Университет на Северна Каролина) откри, че благодарността осъществява по-силна връзка между хора, живеещи заедно. Истински милите жестове ни помагат да открием хората, които наистина „влизат под кожата ни”. Усещането на благодарност е сигнал, че би трябвало да ги опознаем по-добре, тъй като това са хората, които вероятно ще останат с нас и в бъдещето. В романтичната връзка усещането за признателност служи за показател за това колко страхотен е нашия партньор. В дългосрочен план благодарността стои в основата на позитивния цикъл на даване и приемане, създаващ нарастващо усещане за удовлетворение във връзката. Удовлетворяващите връзки са здравословни. Чрез култивиране на благодарността можем да повишим социалната хармония в обществените групи.

ГОРДОСТ
Емоцията с две лица

Самомнителната, арогантна емоция горделивост се смята за най-убийствения от седемте смъртни гряха. Но гордостта е благородна. Всички ние познаваме състоянието на удовлетворение от постигнатото и повишената себеоценка при добре свършена работа.
Джесика Трейси (Университет на Британска Колумбия, Ванкувър) е един от малкото психолози, изследвали гордостта. Тя прави разлика между „грубата гордост” и „истинската гордост”.

Гордостта може да се прояви по два съвсем различни начина. И в двата случая хората накланят главата си назад, изпъват раменете си и се опитват да изглеждат възможно по-големи. За разлика от основните емоции обаче тук лицето играе само малка роля – със слабата усмивка, която се появява на него.

Гордостта се отличава от основните 6 емоции по това, че е емоция на „себеосъзнаването”. Подобно на срама, вината и смущението, тя изисква усещане на себе си и способност за себеоценка. „За да усетим гордост, казва Трейси, трябва да помислим за това кои сме ние, кои искаме да бъдем и как току-що случилото се събитие отразява нас и амбициите ни”. Тя смята, че гордостта е основна емоция и дори я е открила у слепи по рождение хора, което потвърждава, че е вродена, а не придобита.

Хората свързват гордостта с висок жизнен статус. Гордостта ни мотивира да реагираме така, че да получим уважение.

Статусът има две форми, смята антропологът Джо Хенрих. Първата е базирана на доминирането и се наблюдава и при примати – по-големите и по-силните индивиди се ползват с уважение, тъй като могат да преборят и убият всички останали. Еквивалент при хората е побойникът и шефът. Втората форма на статус е базирана на престижа. В този случай уважение се отдава на знанията и уменията. „Това обяснява двете форми на гордостта, казва Трейси. Едната е свързана с агресията и доминирането, а другата мотивира постиженията, усърдието и алтруизма”.

ОБЪРКВАНЕ
Емоцията, която подсказва, че е време за промяна

Това е чувство, което всички сме изпитвали. Дашър Келтнер (Бъркли) смята, че това е усещането, че заобикалящата ни среда ни предоставя недостатъчна или противоречива информация”. Но дали объркването е истинска емоция?

Пол Силвия приема объркването за основна емоция, не само защото е лесно установима. Веждите се сбръчкват, очите се стесняват, устната се прехапва – ние познаваме объркването, когато го видим. Едно проучване показа, че объркването е на второ място в списъка на най-често разпознаваните изражения.

За какво служи объркването? Това е базирана на знанието емоция и споделя „семейството” на интереса и изненадата, казва Силвия. Според него това е механизмът, по който нашият мозък ни подсказва, че начинът, по който мислим, не работи, че менталният ни модел на света е неадекватен. Понякога това ни кара да се отдръпнем, но също може да ни мотивира да променим фокуса си или да променим стратегията си.

Лицевото изражение на объркването е сигнал за другите да помогнат на объркания човек. Следователно объркването ни носи нови познания и насърчава социалните връзки.

newscientist.com
Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.