Спечели книга: Професионални тестове за емоционална интелигентност
Елена спечели книгата „Формулата на щастието“ на Бриджит Гренвийл-Клийв и д-р Илона Бониуел. На Елена честито!
Следващата книга, която можете да спечелите срещу отговора на един въпрос, е „Професионални тестове за емоционална интелигентност“ на Робърт Ууд и Хари Толи. Авторите разкриват детайлно концепцията за емоционална интелигентност и, разбивайки я на съставните й части, предлагат тестове, с които всеки може да оцени себе си и да придобие представа за силните и слабите си страни. На мен лично ми направи впечатление сходността на вариантите, които човек има възможност да избере при отговора на даден въпрос. Изуми ме колко малка разлика в начина на мислене и действие може да доведе до коренно различен резултат в представянето ни в отношенията ни. Книги за всеки, който иска да направи общуването си с хората по-добро.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 6 юни 2010, неделя. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 7 юни 2010, понеделник, и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
А въпросът е:
КОЕ Е КАЧЕСТВОТО ВИ, КОЕТО НАЙ-МНОГО ВИ ПОМАГА ДА ПРИВЛИЧАТЕ ДЪЛГОТРАЙНО ДОБРОТО ОТНОШЕНИЕ НА ДРУГИТЕ ХОРА КЪМ СЕБЕ СИ?
Често казваме за някой, че е „непредсказуема личност” или пък се държи като „муха без глава”. И двете определения изразяват недостатъчен самоконтрол. Когато пък казваме, че на някой „не му пука”, това означава, че му липсва топлота и съчувствие. Но съчувствието е нещо повече от обикновена топлота. Ако кажете на някой, че той е като „отворена книга”, това в повечето случаи означава, че изразявате силно съчувствие. Когато ви определят като „човек на място”, това означава силно развито самосъзнание. Ако ви определят като „общителен човек”, това означава, че имате силно развити социални умения.
Емоционалните ни импулси се намират в различна част от мозъка в сравнение с нашите разумни рефлекси. Тези емоционални импулси са установени много преди разумните и са по-стари от тях. Емоциите управляват характера ни.
Когато стане дума за емоциите ни, можем да си зададем въпроса – вършим ли нещата според желанията ни или вървим против волята си? Ако вървим против волята си, умишлено или не, последиците са самоунищожение. Трябва да се съобразяваме с емоциите си – затова разбирането на емоционалната интелигентност се смята за толкова важно.
Емоционалната интелигентност се състои от пет компонента:
• Самоконтрол – способността да управляваме и контролираме собственото си емоционално състояние
• Самопознание – познаването на себе си и емоциите си, какво ни казват те
• Мотивация – способността да направляваме емоциите си с цел постигане на целите си
• Емпатия – възможността за откриване и определяне на емоциите на другите
• Социални умения – отношението ни към другите и влиянието ни върху тях
ПРИ МЕН ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ СЕ ОСНОВАВА НА ЧУВСТВАТА.ПРЕДИ ВСИЧКО ПЪРВО УСЕЩАМ ХОРАТА И ЕДВА ТОГАВА ЗАПОЧВАМ ДА ГИ ОПОЗНАВАМ.ДОВЕРИЕТО СЪЩО ИГРАЕ ГОЛЯМА И ВАЖНА РОЛЯ В НАЧАЛОТО НА СЪЗДАВАНЕТО НА КОНТАКТИ,ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОНЯКОГА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА НЕ ОЦЕНЯВА ЖЕСТА И ПРЕКАЛЯВА С ТОВА.НО ТОВА Е МОЯТ ПОДХОД КЪМ ХОРАТА И ОЦЕНЯВАМ ХОРАТА КОИТО ГО ВИЖДАТ ,А ОСТАНАЛИТЕ ПРОСТО ОСТАВАТ В МИНАЛОТО.СЪЩО ТАКА СЪМ ВИНАГИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ И В ГОТОВНОСТ ДА ПОМАГАМ ДОРИ И НА ХОРА ,В КОИТОНЕ СЪМ 100 % СИГУРНА ,НО РЕАЛНО НА НИКОЙ НЕ МОЖЕШ ДА ИМАШ ПЪЛНАТА ВЯРА И ДОВЕРИЕ
Винаги изслушвам с внимание хората.Поставям се на тяхно място преди да давам съвет.Давам съвет ако го поискат.Никога не мразя никого и нищо.
Моята емпатичност – в смисъл, усещам настроенията и чувствата и се настройвам в хармония с хората и те се чувстват спокойни и уверени с мен!
Аз мисля, че при мен е самоконтрола.
И при мен е емпатия, т.е. съобразявам се с емоциите на другите
Лоялността 🙂 Тя, всъщност, е рядко срещано качество 🙂
Здравейте,
С удоволствие са включвам в този сайт и вече се убеждавам в неговата полезност, чрез публицистичните материали и дискусии.
По повод темата смея да твърдя, че най-ефективно при мен е доверието ми-априори.Не влизам с предубеждения в отношенията си и изгражам впечатления и преценки на база директен контакт и наблюдения в различни ситуации. Опитвам се да „уловя“ и дешифрирам енергията на човека пред мен и да проявявам разбиране, а не да провокирам и слагам етикети. Доверието е отговорност и подсъзнателно или не другият се опитва да го оправдае, когато вярваш в него като личност и ценности. Надявам се това място тук да е спирка по пътя на познанието.
Усмихнати случвания,
Милена
Моята добронамереност и коректност.
ТРАЙ СИ
Такт и позитивизъм мисля, че помогот винаги.Лично аз съм се уведила,че винаги когато човек подхожда с необходимото търпение и уважение към събеседника си разговорът е много по-ползотворен и за двете страни,а усмивката е заразителна и винаги помага.;)
Отзивчивостта ми е качеството, което ми помага да привличам дълготрайно доброто отношение на хората към мен!
Приемем хората без предрасъдаци и с доверие . По правило не ги допускам веднага до себе си , но веднъж показали положителните си намерения инвестирам в отношенията ни . Казвам „инвестицрам “ ,защото това е мотивация и труд за да привлечеш и запазиш доброто отношение . Това е закона на даването и получаването – колкото повече – тколкова повече 🙂 🙂 🙂
Когато опознавам нови хора аз използвам самоконтрол на чувствата си и съответно емпатия спрямо околните. Това ми позволява по-лесно да опозная хората и техните качества без да ги допускам близо до моят вътрешен свят.След като установя техните качества без предубеждения вече мога да приложа своите социални умения за общуване и да се обградя с положително настроени хора. Така успявам донякъде да избегна отрицателните емоции.
От лични наблюдения съм стигнала до извода че хората търсят някой на който да се доверят. Клишето „кошче за душевни отпадъци“ не е толкова лошо нещо. Когато създам на приятелите и познатите си подходящия комфорт да споделят с мен и усещането че могат да ми се доверят аз вече съм ги спечелила. И преди всичко това не е някаква самоцел, а простичко желание да се държа с приятелите си така, както бих искала и те да се държат с мен,
ТРАЙ СИ
Първото, с което започвам е една подкупваща и неустоима усмивка. Усмивката както се казва отваря всички врати и е изключително важна при взаимоотношенията с хората. Помага за доброто първоначално впечатление на хората, с които се контактува. Толерантност, способност за изслушване на хората, показване на съпричастност и готовност да се помогне.
Емпатията е
Качество !! В днешно време трудно може да се говори за качества и достойнства. Всеки човек или повечето то хората днес се ръководят от интереса си във всяка ситуация – нама какво да го увъртаме…. И според мен в повечето ситуации морала , достойнствотои всички онези ценности, които са съществувалиот години наред и са крепели духа на човека, днес са изместени от пошлостта и лицемерието, с една единствена цел – да оцеляваш в джунглата на парите , за да нахраниш себеси, децата си, пък и акощеш и душата си… И така качеството, на което се уповавам колкото и прагматично и невероятон да звучи е начина да умееш да лавираш и да лицемерничиш – понякога прикрито, а понякога -не…………..И повярвайте има успех. / Не се препоръчва за децо под 12 години///////
Освен всички други коментари, които прочетох до тук и съм напълно съгласна с тях бих искала да добавя и още нещо, което ми помага в общуването ми с другите. Според мен човек трябва да е добър психолог да успее да се вмъкне под кожата на събеседника си да разбере интересите и възгледите му и да е компетентен да води разговор на темите, които вълнуват събеседника. За това се изисква разбира се по- голяма обща култура, така че да можеш да бъдеш тинейджър с тинейджерите и рокаджия с рокаджиите и т.н. Аз приемам всеки човек като уникален индивид, който носи в себе си индивидуален заряд, който го различава от другите. Смятам, че от всеки един човек има какво да се научи, стига да успееш да извадиш подходящата информация. По такъв начин общуването с различни хора (индивидуалности) води към израстване на собствената ни личност.
Развитото ми умение за адаптиране към средата и старанието ми да се опитам да видя (до колкото е възможно) света през очите на другия.
Според мен, качеството което ми помага на-много в отношенията с другите хора е честността и добронамереността ми към тях. А сладката наивност понякога ги кара да ме обожават все повече и повече.
При мен има съвкупност от качетва, които същевременно се явяват и като едни от моите най-силни страни. Умението ми да изслушвам е на първо място, но не само да слушам казантото от отсрещния човек, а да се всушвам в същината. Години наред, намирайки се в голяма аудитория, успявам да привлека вниманието на говорещия, с проявения интерес от моя страна, който е достатъчно видим, погледнато от страни.Друга моя силна черта е умението да бъда добър оратор. Споделяно ми от близки и познати, успявам да говоря винаги увлекателно, имайки в предвид подробностите, които не си спестявам. И трета моя силна, (не по важност разбира се) страна и доказан факт от самате мен, че съм харизматичен човек, което за мен е достатъчно голям „+“ в живота, спомагащо ми особено в професионален план.
Умението да изслушвам събеседниците си. Постоянно сме натоварени от собственото си ежедневие и изгаряме да предадем тежестта си на някой друг, за да ни олекне поне малко. Но рядко чуваме какво има да ни се каже отсреща… За да имаме добри приятели до себе си, е нужно да уважаваме и тяхното мнение, да вникваме в чуждата същност и емоция. Често улавям хората насреща да не вникват в темата, която разнищвам, това ме отблъсква. Точно затова и смятам, че най-ценното качество в това отношение е горе-споменатото от мен.
Емпатията е