7. Силата на приемането: Приемайте всичко – решавайте по-късно

Природата не бърза, и без това всичко вече е завършено. –Лао Дзъ

Майка Тереза е човек, който отдава. Когато някой отдава, ние казваме, че този човек има щедро сърце и приемаме щедростта за част от същността му. Чували ли сте някой да казва: „Този човек е фантастичен приемател!”? Колкото и забавно да изглежда това, да приемаш е същото като да отдаваш. И то е част от същността на човека.

Хората, които умеят да приемат, поставят по-здравословни граници от тези, които не могат да приемат. Те получават повече информация от околния свят, което им позволява да поставят границите на правилното място.

Точно както човекът, който умее да отдава, не е задължен да даде всичко, което му е поискано, така и човекът, който умее да приема, не се чувства задължен да мисли, да казва или да прави нещо, което не чувства комфортно. Способността ни да приемаме повишава способността ни да различаваме нещата.

Хората, които умеят да получават, разполагат с повече информация, тъй като не блокират:

• информация от и за другите хора;
• информация от околната среда;
• информация за собствените си чувства.

Приемайте сега – решавайте по-късно

Това означава да приемате всички данни от околната среда, включително от вътрешната си среда – от своите чувства. Какво да правите с получената информация може да решавате по-късно.

Колко често ви се е искало да бяхте обърнали повече внимание на някаква информация, която в ретроспекция е можела да бъде полезна за вас? Отварянето на нашите рецептори може да ни помогне да бъдем по-добре информирани за това, което искаме и не искаме. Най-честата причина, поради която не разбираме обстоятелствата и хората е, че не сме ги приели наистина. Ние обръщаме внимание на това, което искаме да чуем, вместо на това, което те действително ни казват.

Колкото повече приемате, толкова по-правилни ще бъдат вашите избори. Хората, които не умеят да приемат, си движат през живота като слепци и вземат решенията си без да имат информацията, която им е необходима.

Няколко твърдения, споделени от хора, които НЕ умеят да приемат:

• Той обеща, че тази година наистина ще остави жена си след Коледа.
• Тя е добро дете, не може да е откраднала тези пари.
• Не знам защо качвам килограми, аз наистина ям много малко!
• Нейният учител просто не оценява нейния енергичен характер.
• Той не искаше да ме удари.

Какво игнорират или не приемат хората, казали горните твърдения? Какви избори биха направили, ако можеха да приемат всички обстоятелства и чувствата си, вместо да извиняват някого и да се самозаблуждават?

Когато хората непрекъснато си измислят извинения за постъпките на някого или са разстроени от последиците от собственото си или поведението на някой друг, това означава, че те са си поставили филтри, които блокират част от информацията. Както пише Хенри Милър, объркване е дума за порядък, който още не разбираме.

Защо бихме искали да блокираме информация?

• Не искаме да изпитваме чувствата си
• Не искаме да изглеждаме като лоши хора
• Не искаме да разочароваме другите
• Не искаме да позволим на хората да забележат как се чувстваме наистина
• Искаме да избегнем конфликт

Познавате ли езика на чувствата си? Когато някой ви попита какво чувствате, трябва ли да помислите, за да му отговорите?

Да не знаем какво чувстваме, да не искаме да разочароваме хората и да избягваме конфликти вероятно са навици, поддържани с години. Изисква се смелост да бъдем открити със себе си и с другите. И е болезнено напълно да осъзнаем чувствата си за работата, която не ни удовлетворява, или за деструктивната ни връзка.

Как ще се почувствате, ако получите информация за:

• лошото ви здраве
• нещастния ви брак
• стреса от работата ви
• гневът към болната ви майка
• обидата към децата ви?

Когато приемаме, ние

• получаваме всички налични данни;
• повишаваме възможните начини за действие;
• даваме си време, за да проучим изборите си;
• е по-вероятно да направим добър за нас избор;
• избягваме отричането;
• по-склонни сме да вземем реалистични решения, базирани на това къде се намираме, е на къде бихме желали да бъдем.

Ако приема подарък, длъжен ли съм на човека, който ми е го е подарил?

• Имали ли сте някога усещането, че трябва да направите нещо, което не желаете, само защото сте приели помощ или подарък?
• Притеснявали ли сте се какво ще си помисли друг човек, ако не му отвърнете с взаимност?
• Притеснявали ли сте как ще се чувствате вие, ако не отвърнете с взаимност на някой друг?
• Мислите ли, че повечето хора имат скрити мотиви да правят нещо за вас?
• Чувствате ли, че не заслужавате някой да прави нещо за вас?

Хората, които умеят да приемат, не се чувстват задължени, когато получават, защото знаят, че вратата между приемането и отдаването се отваря в две посоки – един път се приема, друг път се отдава.

– „The Power of Receiving“, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова