16. Психосоматични болести: Не мога да бъда сам

Не мога да бъда сам/а

Малко хора могат да понесат самотата. Тук не става въпрос да прекараме сами няколко часа или дни, а умението да бъдем щастливи без други хора. Повечето хора се нуждаят от други хора и не могат да бъдат щастливи в самота. Останали сами, хората изпитват тревожност, опитват се да отвлекат вниманието си с нещо. Някои хора са толкова нестабилни, че търсят партньори за един ден; те не искат и не могат да бъдат сами. Дори ако отношенията им им създават трудности и не съответстват на желанията им, те предпочитат да направят компромис, отколкото да се разделят.

Когато сме сами, на повърхността излизат неща, които не желаем да знаем. Притеснения, страхове, неизживени конфликти използват предоставената възможност да получат внимание. Или трябва да им обърнем внимание, или да избягаме от тях. Един прелита от връзка във връзка, друг се напива и т.н. Хората, които не желаят подобни неприятности, не трябва да остават насаме със себе си. Най-добре е да открият партньор, с който да могат да споделят своите интереси.

Подобно партньорство е основано е отрицанието. Тази връзка не е основана на съвместния живот, а е отрицание на самотата. Партньорите в подобна връзка зависят един от друг и са готови на всякакви жертви. Всеки прави това, което изисква другия, тъй като страхът от самота е по-силен от ограниченията, които налага партньора.

Осъзнайте, че „Не мога да бъда сам” винаги означава „Не искам да бъда сам”.

Решение

Самотата е проблем, с който всеки човек се сблъсква през живота си и винаги изисква решение. Останете за малко сами. Не е необходимото да се превръщате в отшелник. Използвайте част от свободното си време, дари част от отпуска си, за да прекарате известно време със себе си. Отначало това може да се окаже не много лесно и приятно и да изисква известна решителност. Потърпете – и скоро няма да се чувствате сами, когато оставате насаме със себе си. Дори ще се влюбите в това да оставате сами. Това е път към свободата.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова