Любов към себе си – що е то?
Любов към себе си – още една тема, която стана много популярна напоследък. Преди 1-2 години много близки мои хора започнаха да четат книги за „самоусъвършенстване” и доста се промениха. Само че промените не се оказаха толкова позитивни, нито им донесоха добри резултати.
Няма съмнение, че трябва да обичаме себе си.
Но какво точно означава да обичаме себе си?
Да обичаме себе си означава да удовлетворим основните си нужди
На първо място това е здравето ни – грижата за тялото ни и неговите физиологични потребности – храна, вода, сън. На второ място е физическата сигурност – дом, който да ни осигури безопасност. Колкото и духовни същества да сме, ние живеем в реален свят, телата ни са материални, усещат глад, жажда, студ – и ние трябва да се погрижим за тях, ако обичаме себе си. Затова се нуждаем от пари. А парите са само еквивалент за това до колко ние удовлетворяваме нуждите на други хора. Ако имаме нещо, от което някой се нуждае толкова, че да ни даде парите си – ние започваме да печелим пари. Колкото повече даваме на другите хора, толкова повече пари ще имаме – повече сигурност, повече здраве. За да получаваме повече пари (повече сигурност, повече здраве), ние трябва да имаме какво да предложим реално. А това означава, че трябва да сме професионалисти поне в една дейност – толкова добри, че другите да ни дават парите си за нашата услуга. Тоест, трябва да учим и да се развиваме, за да гарантираме физическото си оцеляване.
Най-важното нещо за всеки човек след физическото му съществуване е любовта. Всички ние се нуждаем от любов и връзки с други хора. Тъй като хората са различни, те имат и различни интереси. За да се обвържем с човек, ние трябва да удовлетворим неговите потребности в такава степен, че той да се чувства комфортно, желан и обичан с нас. Когато станем важни за другия човек, той също започва да се интересува от нашите потребности. И така се създава връзка. В истинската връзка – любовна, приятелска или семейна, всеки от партньорите се грижи за интересите на другия – а това всъщност означава, че се грижи за своята връзка, за своята собствена нужда от нея. Ние се съобразяваме с хората, които обичаме, за да бъдем с тях, за да имаме връзки, защото те ни правят щастливи. Правим го практически заради себе си.
Връзките сами по себе си не са достатъчни, за да се чувстваме добре – затова и хората предпочитат да са сами, отколкото в случайни връзки. Връзките ни правят щастливи тогава, когато се чувстваме ценени, обичани и уважавани. Това създава собственото ни уважение към себе си. За да се чувстваме ценени и уважавани обаче – трябва да има причина да бъдем уважавани. Един спортист печели уважение и признание, когато покаже най-добри качества на състезание. Един писател печели уважение, когато много хора оценят неговата книга. Един певец печели признателност, когато създаде песен, която докосва душата на много хора. Следователно самоуважението ни е резултат от нашите реални постижения, а постиженията ни са толкова ценни, колкото са ценни те за другите хора, доколкото допринасят за удовлетворяване на техните потребности. Дори потребността ни да споделяме опита си, знанията си, постиженията си с други хора се основава на необходимостта ни от признание. А признанието създава увереност в нас и ни позволява да направим следващата крачка.
И когато сме обезпечели физическото си съществуване, сигурността си, отношенията си с другите хора и позицията си в обществото, тогава вече можем да си позволим да погледнем навътре – към душата си. Можем да се занимаваме с това, ако имаме храна в хладилника, покрив над главата, любяща половинка, социални връзки и подкрепа. Когато сме разрешили тези въпроси, можем да си позволим да отделим време за себе си. Това не значи непременно да се ровичкаме в душата си. Означава да правим това, което ни прави щастливи – да рисуваме, да пишем, да пътуваме или каквото си пожелаем. Това е истинското щастие – да можем да си позволим да бъдем себе си.
Какво се случва с хората, които четат книги за „самоусъвършенстване”?
