Рискът – пътят към сбъдването на мечтите ни
Сигурността е основна наша необходимост. Стремежът към развитие също. Можем ли да променим коренно някой аспект от живота си без да поемем риск?
В общи линии повтаряме живота на родителите си. Докато сме деца родителите ни са цялата ни вселена, за нас те са хората, които знаят всичко – и всичко, което научаваме от тях, се превръща в наша основа. Основните ни схващания за живота са всъщност схващанията на нашите родители. В процеса на натрупване на собствен житейски опит някои от нашите схващания търпят промени, но можем ли да се променим толкова, че да преминем на качествено различно жизнено ниво от това на нашите родители? Можем ли да изградим щастлив брак, ако сме израснали в разбито семейство? Можем ли да станем богати, ако родителите ни са бедни? И каква е цената на тази промяна?
Начинът на мислене, с който сме свикнали, изисква от нас да планираме процеса на постигане на целта ни. Опитът ни обаче е ограничен само до това, което вече имаме в живота си. С това, което знаем и можем, сме постигнали това, което имаме в живота си. Ако искаме повече, ако искаме нещо коренно различно, ние не можем да използваме собствения си жизнен опит, нито опита на семейството си и най-близките ни хора (които обикновено са много подобни на нас). Как тогава можем да планираме постигането на целта си?
Ако искаме да постигнем нещо, което никога не сме постигали, трябва да направим нещо, което никога не сме правили.
Единственият начин да постигнем нещо коренно различно е да се доверим на вътрешния глас /инстинктите /интуицията си и „да тръгнем в тъмното”. Да тръгнем към целта си, разчитайки на вътрешните си усещания, без да знаем накъде вървим и без да имаме гаранции за това какво се случва с нас и с живота ни в тези моменти. Ако знаем накъде вървим, ако контролираме живота си, използваме предишен опит и той най-вероятно ни води там, където сме били и преди. Ако искаме да стигнем на място, където никога преди не сме били, трябва да поемем риск. А това означава, че когато се чувстваме сигурни, ние не се развиваме.
Мечтите ни показват къде искаме да отидем и къде можем да бъдем. Често те изглеждат непостижими на рационалния ни ум, защото не виждаме пътя. Постигаме мечтите си, когато им се отдадем напълно, приемем всеки вариант за развитие – и успеха, и неуспеха, когото приемем ситуацията напълно, с всичките й плюсове и минуси, и когато последваме вътрешния си глас. Излиза, че сигурността убива мечтите ни. И понякога, за да се сбъднат мечтите ни – онова, което наистина желаем, в живота ни трябва да настъпи промяна, която да ни накара да се размърдаме, без да ни даде алтернативата да избираме дали искаме или не искаме да се променяме. Тази промяна разрушава статуквото, за да направи място в живота ни за нашата мечта.
Най-хубавите неща в живота ми са се случвали, когато съм знаела какво искам и съм нямала никаква идея как може да се случи това, често дори не съм вярвала, че е възможно. И се се случвало по странно стечение на обстоятелствата, по начин, който човешкият ум не може да предвиди, нито да реализира. И излиза, че е достатъчно да знаем какво искаме и да го искаме, за да сбъднем мечтите си.
